НАП: Регистрация по ЗДДС на чуждестранно физическо лице при краткосрочно отдаване под наем чрез електронни платформи

Изх.№ ИТ-00-10/21.02.2023 г.

ЗДДФЛ, чл. 50

ЗДДС, чл. 97a, ал. 1

ОТНОСНО:Приложението на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Във Ваше запитване, постъпило по компетентност в дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е изложена следната фактическа обстановка:

Вие сте чуждестранно физическо лице - гражданин на Русия. Собственик сте на недвижим имот в България и желаете да го отдавате под наем (краткосрочен) чрез платформите Booking и Airbnb. Към момента вече сте получили категоризация на имота на Ваше име от кмета на съответната община.

Съобщавате също, че не живеете в Република България, а пребивавате в Германия, където работите и плащате данъци и осигурителни вноски.

Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:

1. Къде следва да бъдат внасяни дължимите задължителни осигурителни вноски за дейността по отдаване на собствения имот под наем чрез ел.платформи, при условие, че пребивавате и полагате труд в Германия?

2. Може ли друго лице да Ви регистрира по ЗДДС в България и да подава декларации по ЗДДС, тъй като не притежавате електронен подпис?

3. Как ще се формира Вашият облагаем доход в България, ако сключите договор за почистване на имота?

Предвид така поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразяваме следното принципно становище:

По прилагането на осигурителното законодателство:

Относно запитването Ви в частта касаеща прилагането на осигурителното законодателство, Ви уведомяваме, че същото е препратена по компетентност за становище до дирекция ДОМ при ЦУ на НАП, откъдето ще получите отговор.

По прилагането на ЗДДС:

Задължение за регистрация по чл. 97a, ал. 1 от ЗДДС.

Съгласно чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от с.з.

В случая, изложен в запитването, доколкото доставката на посреднически услуги от Booking и Airbnb са с място на изпълнение на територията на страната и са облагаеми, а също така и доставчиците (платформи като Booking и Airbnb) не са установен на територията на страната, то данъкът е изискуем от получателя по доставката - физическото лице, което предоставя услугите по настаняване.

Предвид това, че физическото лице получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от него, за същото възниква задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, като задължение за подаване на заявление възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

При регистрация по чл. 97а от ЗДДС, на облагане с данък върху добавената стойност ще подлежат само получените от физическото лице доставки на услуги, като за тях се прилага ставката от 20 на сто. Също така в тези случаи не е налице право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за получените от физическото лице доставки.

Задължение за регистрация по чл. 96 от ЗДДС.

Обръщаме внимание, че мястото на изпълнение при доставката на услуги по настаняване се определя съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1, б. "в" от ЗДДС, като мястото на изпълнение е мястото, където се намира недвижимият имот.

В този смисъл мястото на изпълнение на доставката по настаняване в случая, изложен в запитването, доколкото апартаментът който ще се предоставя за краткосрочно ползване се намира на територията на страната, ще е на територията на страната. В тази връзка следва да се има предвид, че тъй като доставките на услугите по настаняване са изключени от приложението на Глава четвърта на ЗДДС, по силата на чл. 45, ал. 6 от същия закон, същите са облагаеми и формират облагаем оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира, на основание чл. 100, ал.1 от ЗДДС.

Относно регистрацията на чуждестранно лице в страната.

Чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност (с изключение на клоновете на чуждестранни лица), както и чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител,съгласно чл. 133, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

На основание чл. 133, ал. 6 от ЗДДС, когато лице по ал. 1 и 2 е установено в друга държава членка или в трета страна, с която Европейският съюз е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, регистрацията се извършва по общия ред или по специалния ред на глава осемнадесета. Чуждестранното лице може да посочи акредитиран представител, като в тези случаи ал. 4 не се прилага.

Данъчно задължени лица, установени в трети страни, ратифицирали Конвенцията, каквато в частност е и Руската Федерация, могат да се възползват от преференциалния режим за регистрация по чл. 133, ал. 6 от ЗДДС. Това означава, че в тези случаи чуждестранното лице има правната възможност да се регистрира посредством акредитиран представител, но не е задължено и може да се регистрира по общия ред.

В случайте на регистрация по общия ред, същата се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) заявление за регистрация по образец Приложение №1 към ППЗДДС или заявява регистрация по избор пред Агенцията по вписванията при първоначалната регистрация по реда на глава втора на Закона за търговския регистър на основание чл. 100, ал. 5 от ЗДДС.

Възможно е регистрацията да се извърши и по електронен път, чрез електронната услуга на НАП, която е достъпна с квалифициран електронен подпис (КЕП) в електронния портал на Национална агенция за приходите (НАП).

Заявлението се подава:

1. лично, когато данъчно задълженото лице е дееспособно физическо лице или едноличен търговец;

2. от лице с представителна власт по закон, когато данъчно задълженото лице е юридическо лице или кооперация;

3. от лице с представителна власт съгласно учредителен договор, когато данъчно задълженото лице е неперсонифицирано дружество или осигурителна каса;

4. от акредитиран представител по чл. 135;

5. от лице, което е изрично упълномощено за това от лицата по т. 1, 2, 3 и 4 с нотариално заверено пълномощно;

6. от адвокат, изрично упълномощен за това от лицата по т. 1 - 4 с писмено пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата.

Заявлението трябва да съдържа основанието за регистрация, като към него се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона.

Справка-декларацията и отчетните регистри се подават задължително по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП),освен при смърт на физическо лице или на физическо лице - едноличен търговец или при издадено от компетентната териториална дирекция на агенцията разрешение, на лице с прекратена регистрация по ЗДДС, за извършване на корекция във вече подадена справка-декларация и отчетни регистри, при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Ползването на услугата с КЕП изисква да е подадено:

• заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги, предоставяни от НАП с КЕП на задължено лице и потвърден пълен/частичен достъп до услугите на НАП или
• заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги, предоставяни от НАП с КЕП на упълномощено лице със заявен и потвърден пълен/частичен достъп до услугата "Декларации, документи и данни по ЗДДС. Заявление за дерегистрация по ЗДДС".

По прилагането на ЗДДФЛ:

Редът за облагане на доходите на физическите лица според българското данъчно законодателство зависи от обстоятелството дали лицето се счита за местно или за чуждестранно. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). Доходите от източници в Република България са описани в чл. 8 от ЗДДФЛ, като в ал. 10 от цитираната разпоредба е посочено, че доходите от използване, продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната, са от източник в страната.

От изключително значение за определяне на данъчното третиране на доходите от отдаване на недвижимото имущество е целта на неговото предоставяне, както и начинът по който се извършва тази дейност. По отношение на предоставянето на недвижимия имот (апартамент) на хотелски принцип следва да се имат предвид и разпоредбите на Закона за туризма (ЗТ), в който в тази връзка настъпиха различни промени, с които настоящето становище е съобразено.

Съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗТ (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България се извършва само в категоризирани или регистрирани по този закон туристически обекти. В чл. 3, ал. 2, т. 1, б. "в" от същия закон (изм. и доп., ДВ, бр. 17 от 2020 г.) като туристически обекти са регламентирани местата за настаняване клас В - стаи за гости и апартаменти за гости (самостоятелни апартаменти в една жилищна сграда, предоставяни на туристи за нощувка - § 1, т. 29 от ДР на ЗТ).

В чл. 113, ал. 1 от ЗТ са визирани лицата, които могат да извършват хотелиерство или ресторантьорство, като в ал. 2 от тази разпоредба (изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) изрично е посочено че хотелиерство в стаи за гости, апартаменти за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително когато те са част от обитаваното от него жилище в жилищна сграда. В тези случаи стаите за гости и апартаментите за гости, ако не са категоризирани, се регистрират при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 121, ал. 5 от ЗТ.

В писмото Ви изрично е посочено, че сте получили категоризация на имота на Ваше име от кмета на съответната община и ще извършвате хотелиерство по реда на цитираните разпоредби. В тази връзка според конкретни специфики относно извършването на дейността е възможно различно данъчно третиране на придобитите доходи.

На основание чл. 14, ал. 4 от ЗДДФЛ физическите лица, включително едноличните търговци, за доходите от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Редът и условията за облагане с патентен данък са определени в глава втора, Раздел VІ от ЗМДТ, а видовете патентни дейности са посочени в Приложение № 4 към глава втора, раздел VІ на ЗМДТ.

На основание чл. 61з от ЗМДТ физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и

2. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) лицето не е регистрирано по ЗДДС, с изключение на регистрация при доставки на услуги по чл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.

В т. 1 на Приложение № 4 е посочена дейността "Места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани с една или две звезди или регистрирани по ЗТ, като данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта. Съгласно определението, дадено в § 1, т. 27 от ДР на ЗМДТ места за настаняване са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ, където попадат и апартаментите за гости. Тъй като за патентния данък се прилагат правилата на ЗМДТ, конкретният размер се определя от общинския съвет в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община.

Обръщаме Ви внимание, че размерът на патентния данък не зависи от заплатени от Вас разходи по поддръжка и обслужване на имота.

Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността (чл. 61н от ЗМДТ). Декларацията се подава в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност. Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването ѝ се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника, а извън тези случаи данъчната декларация се подава в Столичната община.

Доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като само информативно се посочват в Приложение № 7 (образец 2071) на декларацията.

Формирането на размера на облагаемия доход и платения патентен данък не зависи от заплатени от Вас разходи по поддръжка и обслужване на имота.