ОТНОСНО: Прилагане на чл. 127и от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......постъпи Ваше запитване с вх. № 20-21-12/25.10.2023 г., препратено по компетентност от Дирекция ОДОП ........, в качеството Ви на пълномощник на "...... ЛИТВА" със служебен № ........... и приложено пълномощно преведено на български език, относно прилагане на ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"............ ЛИТВА" е чуждестранно юридическо лице с регистрация в България за целите на Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Основната дейност е търговия с риба, рибни продукти и морски дарове, внасяни от Турция и продавани в държави членки на ЕС. Стоките се закупуват от турски доставчик, с който дружеството има сключен рамков договор. Транспортът на стоките е шосеен и се осъществява от транспортна фирма с транспортни средства с товароносимост над 3, 5 тона.
Посочили сте, че стоките формално се внасят в митническата територия на Съюза през България, но не са предназначени за българския пазар. Същите се изпращат или към собствени складове на дружеството в Литва, или директно към крайни клиенти, които са установени и регистрирани по ДДС в други държави членки на ЕС (различни от България).
За внасяните от Турция стоки сте посочили, че дружеството се явява вносител, предвид факта, че е вписано в това качество в митническите декларации и заплаща за осъществения внос мита и ДДС в България. След митническото оформяне на вноса, стоките не се разтоварват или претоварват в България, а пътуват директно към други държави членки.
Въпреки това в митническата декларация като държава на получаване на стоките по вноса е посочена България. Впоследствие дружеството декларира през своя български ДДС номер вътреобщностни доставки на стоки, които се транспортират към крайни клиенти или изпращане (трансфер) на стоки в рамките на предприятието, приравнен на възмездна вътреобщностна доставка на стоки съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗДДС.
Уточнявате, че преобладаващата част от стоките, с които дружеството търгува, представляват "стоки с висок фискален риск".
Поставили сте следния въпрос:
Възниква ли за дружеството задължение за предварително деклариране на превоза на стоки с висок фискален риск съгласно чл. 127и от ДОПК?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
В глава петнадесета "а" от ДОПК са регламентирани режими, при които се осъществява фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. Съгласно чл. 127а, ал. 2 от ДОПК на фискален контрол подлежи движението на всички стоки с висок фискален риск, независимо от мястото на получаване/разтоварване на стоката - територията на страната, територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или територията на трета страна. В следващата алинея е прието фискален контрол да не се прилага за стоки, които са под митнически режим по смисъла на приложимото митническо законодателство. По този начин законодателят е определил обсега на териториалния обхват на движението на стоки, които подлежат на фискален контрол и същевременно е изключил стоките, които са под митнически режим.
В ал. 7 на чл. 127а от ДОПК е предвиден списък на стоки с висок фискален риск, който се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Заповедта и списъкът на стоките с висок фискален риск се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите.
С разпоредбата на чл. 127и от ДОПК(изм. и доп. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.10.2023 г.) се въвежда принципът на предварителнодеклариране на превоз на стоки с висок фискален риск в зависимост от мястото на започване и завършване на превоза на стоката.
Съгласно чл. 127и, ал. 6 от ДОПК (в сила от 01.10.2023 г.), "Изискванията по ал. 1 - 5 са задължителни при превоз на стоки с висок фискален риск, осъществяван с транспортно средство с товароносимост над 3,5 тона, с изключение на превоз:
1. за крайно потребление;
2. между обекти на територията на страната, стопанисвани от едно лице;
3. до обект/обекти, стопанисвани от различни лица на територията на страната, когато стоките, предназначени за всеки отделен обект, са с тегло до 500 кг и/или стойността на стоките е в размер до 5 000 лв. без данък върху добавената стойност;
4. на течни горива, за които има задължение/са спазени изискванията за подаване на информация за доставките по реда на друг закон".
Т.е от обхвата на предварителното деклариране на данни за превоз на стоки се изключват упоменатите стоки и горива в посочените точки.
Предвид изложеното и относимите разпоредби, считам, че при движение на стоки с висок фискален риск, когато транспортът започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава членка на Европейския съюз с транспортно средство с товаримост над 3, 5 тона, стоките са посочени в списъка на НАП и не попадат в изключенията на чл. 127и, ал. 6 от ДОПК, същите подлежат на предварително деклариране.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"............ ЛИТВА" е чуждестранно юридическо лице, регистрирано в България за целите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Основната дейност е търговия с риба, рибни продукти и морски дарове, внасяни от Турция и продавани в държави членки на Европейския съюз.
Стоките се закупуват от турски доставчик, с който дружеството има сключен рамков договор. Транспортът е шосеен и се осъществява от транспортна фирма с транспортни средства с товароносимост над 3,5 тона.
Посочено е, че стоките формално се внасят в митническата територия на Съюза през България, но не са предназначени за българския пазар. Те се изпращат или към собствени складове на дружеството в Литва, или директно към крайни клиенти, установени и регистрирани по ДДС в други държави членки на ЕС (различни от България).
За внасяните от Турция стоки е посочено, че дружеството се явява вносител, тъй като е вписано в това качество в митническите декларации и заплаща мита и ДДС в България. След митническото оформяне стоките не се разтоварват или претоварват в България, а пътуват директно към други държави членки. Въпреки това в митническата декларация като държава на получаване на стоките по вноса е посочена България.
Впоследствие дружеството декларира през своя български ДДС номер:
- вътреобщностни доставки на стоки, които се транспортират към крайни клиенти, или
- изпращане (трансфер) на стоки в рамките на предприятието, приравнено на възмездна вътреобщностна доставка на стоки съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗДДС.
Уточнено е, че преобладаващата част от стоките, с които дружеството търгува, представляват "стоки с висок фискален риск".
Въпрос: Възниква ли за дружеството задължение за предварително деклариране на превоза на стоки с висок фискален риск съгласно чл. 127и от ДОПК?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство е изложено следното становище:
В глава петнадесета "а" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) са регламентирани режими, при които се осъществява фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск.
Съгласно чл. 127а, ал. 2 от ДОПК на фискален контрол подлежи движението на всички стоки с висок фискален риск, независимо от мястото на получаване/разтоварване на стоката - територията на страната, територията на друга държава членка на Европейския съюз или територията на трета страна.
В чл. 127а, ал. 3 от ДОПК е предвидено, че фискален контрол не се прилага за стоки, които са под митнически режим по смисъла на приложимото митническо законодателство. По този начин законодателят определя териториалния обхват на движението на стоки, които подлежат на фискален контрол, и едновременно изключва стоките, които са под митнически режим.
В чл. 127а, ал. 7 от ДОПК е предвидено, че списъкът на стоките с висок фискален риск се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Заповедта и списъкът на стоките с висок фискален риск се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите.
С разпоредбата на чл. 127и от ДОПК (изм. и доп. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.10.2023 г.) се въвежда принципът на предварително деклариране на превоз на стоки с висок фискален риск в зависимост от мястото на започване и завършване на превоза на стоката.
Съгласно чл. 127и, ал. 6 от ДОПК (в сила от 01.10.2023 г.) "Изискванията по ал. 1 - 5 са задължителни при превоз на стоки с висок фискален риск, осъществяван с транспортно средство с товароносимост над 3,5 тона, с изключение на превоз:
- 1. за крайно потребление;
- 2. между обекти на територията на страната, стопанисвани от едно лице;
- 3. до обект/обекти, стопанисвани от различни лица на територията на страната, когато стоките, предназначени за всеки отделен обект, са с тегло до 500 кг и/или стойността на стоките е в размер до 5 000 лв. без данък върху добавената стойност;
- 4. на течни горива, за които има задължение/са спазени изискванията за подаване на информация за доставките по реда на друг закон".
От това следва, че от обхвата на предварителното деклариране на данни за превоз на стоки се изключват стоките и горивата, посочени в т. 1 - 4 на чл. 127и, ал. 6 от ДОПК.
Предвид изложеното и относимите разпоредби се приема, че при движение на стоки с висок фискален риск, когато:
- транспортът започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава членка на Европейския съюз,
- превозът се осъществява с транспортно средство с товароносимост над 3,5 тона,
- стоките са посочени в списъка на НАП като стоки с висок фискален риск и
- не попадат в изключенията на чл. 127и, ал. 6 от ДОПК,
същите подлежат на предварително деклариране.
Извод: За дружеството възниква задължение за предварително деклариране на превоза на стоки с висок фискален риск по чл. 127и от ДОПК, когато са налице условията по чл. 127и, ал. 6 от ДОПК и стоките не попадат в предвидените изключения.
Посочено е, че становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
