Изх. №20-00-475
02.08.2024 г.
чл. 17, ал. 1 от ЗДДС;
чл. 21, ал. 4 от ЗДДС;
В запитването е изложена следната фактическа обстановка.
Българско дружество, регистрирано за целите на ЗДДС в България възнамерява да закупи инвестиционни имоти в чужбина (в страни от и извън Европейския съюз), с цел препродажба.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Следва ли при продажбата на недвижимите имоти, находящи се в страни от Европейския съюз(ЕС), дружеството да се регистрира за целите на ДДС в съответната държава членка, в която се намира инвестиционния имот, при преминаване на прага за регистрация?
- Ако не е ползван данъчен кредит при покупката на инвестиционния имот в съответната държава членка, може ли да не се начислява ДДС при продажбата му?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, изразявам следното:
Мястото на изпълнение при прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим имот, е мястото, където същият се намира, предвид разпоредбата на чл. 17, ал.1 от ЗДДС, която транспонира разпоредбата на чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕО). В тази връзка, доколкото намерението на дружеството е да закупува и продава недвижими (инвестиционни) имоти, находящи се на територията на държави - членки на ЕС, различни от България, за целите на регистрацията по ДДС и данъчното третиране на доставките е необходимо дружеството да се запознае с приложимото данъчно законодателство на съответната държава членка, където е мястото на изпълнение на доставките - държавата членка по местонахождение на недвижимите имоти.
Директорът на дирекция ОДОП ............ не е компетентен да изразява становище по приложимото законодателство на други държави членки, където следва да се счете, че е мястото на изпълнение на доставките по покупката и продажбата на недвижимите (инвестиционни) имоти.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: българско дружество, регистрирано за целите на ЗДДС в България, възнамерява да закупи инвестиционни имоти в чужбина - в страни от и извън Европейския съюз, с цел последваща препродажба.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли при продажбата на недвижимите имоти, находящи се в страни от Европейския съюз (ЕС), дружеството да се регистрира за целите на ДДС в съответната държава членка, в която се намира инвестиционният имот, при преминаване на прага за регистрация?
Въпрос 2: Ако не е ползван данъчен кредит при покупката на инвестиционния имот в съответната държава членка, може ли да не се начислява ДДС при продажбата му?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, е изложено следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим имот е мястото, където се намира този имот. Тази разпоредба транспонира чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.
В тази връзка, доколкото намерението на дружеството е да закупува и продава недвижими (инвестиционни) имоти, намиращи се на територията на държави членки на ЕС, различни от България, за целите на регистрацията по ДДС и данъчното третиране на тези доставки е необходимо дружеството да се запознае с приложимото данъчно законодателство на съответната държава членка, в която е мястото на изпълнение на доставките - държавата членка по местонахождение на недвижимите имоти.
Посочено е, че директорът на дирекция "ОДОП" не е компетентен да изразява становище по приложимото законодателство на други държави членки, където следва да се счита, че е мястото на изпълнение на доставките по покупката и продажбата на недвижимите (инвестиционни) имоти.
Извод: Мястото на изпълнение при прехвърляне на собственост върху недвижими имоти е държавата, в която се намират имотите, поради което регистрацията по ДДС и данъчното третиране на покупко-продажбите следва да се определят съгласно законодателството на съответната държава членка по местонахождение на имотите, като органите на НАП не са компетентни да дават становища по това чуждо законодателство.
