НАП: Попълване на служебна бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ при командироване на работници в държава членка на ЕС

Българско търговско дружество, в качеството си на работодател, командирова свои работници в рамките на предоставяне на услуга в друга държава - членка на Европейския съюз - Федерална република Германия, по реда на чл. 121а от Кодекса на труда. Служителите полагат труда си през цялата 2021 г. на територията на Германия и получените трудови доходи са единствено от там. В Германия са удържани и внесени данъците върху тези доходи и лицата разполагат с удостоверителен документ, издаден от компетентните власти. По отношение на тези лица е определено за приложимо българското осигурително законодателство, разполагат с издадено удостоверение А1 и са осигурени за всички осигурителни рискове в България.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Как следва дружеството да попълни служебната бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ в графата "Облагаем доход" в случай, че доходът не е обложен по българското законодателство?

Въпрос 2: Как следва да се попълни служебната бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ в случай, че работникът/служителят има получени доходи от България и Германия в една и съща година?

Въпрос 3: Как би трябвало да се изчисли данъчната основа за доходите с код 101 на ред 2, колона 9 от служебната бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ?

По прилагането на ЗДДФЛ

Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ, при поискване от лицето работодателят по основното трудово правоотношение издава не по-късно от 31 януари на следващата година служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък (служебна бележка образец № 1). В служебната бележка се включва и данъкът, удържан или възстановен на работника/служителя при определяне на годишния размер на данъка. Съгласно чл. 45, ал. 5 от ЗДДФЛ, когато служебната бележка не е поискана от работника/служителя до 31 януари на следващата година, такава се издава при поискването й.

В служебните бележки работодателят трябва да посочи брутния размер на облагаемия доход от трудовото правоотношение, придобит от съответното местно физическо лице, както от източник в България, така и от Германия. Това се отнася и за случаите, в които има доход само от България или само от Германия. В образците на служебните бележки се включва само удържаният данък по реда на чл. 42 и чл. 49 от ЗДДФЛ.

В Приложение № 1 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е предвидено общият размер на облагаемия доход да се посочва на ред 1, включително облагаем доход от източник в чужбина от трудови правоотношения. Поради това дружеството може да информира физическите лица за размера на облагаемия доход от Германия, като го посочи на отделен ред в съответната служебна бележка, но може да го направи и по друг удобен начин, доколкото в образците изрично не се изисква такава разбивка.

Доколкото командированите служители са местни лица на България за данъчни цели и в случай, че имат задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, доходите, реализирани от тях от източник в Германия, следва да бъдат декларирани в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. За тези доходи се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия", уреден в чл. 22, ал. 2 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Германия. Поради това, че данъчната ставка в България не е прогресивна, на практика е налице пълно освобождаване от данъчно облагане в България на доходите от трудовото правоотношение, които подлежат на облагане в Германия.

Съгласно чл. 50, ал. 6 от ЗДДФЛ, за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия", местните физически лица могат да не предоставят удостоверение за размера на внесения данък в чужбина, издаден от съответните компетентни власти.

Във връзка с попълването на служебната бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ, ред 2, колона 9, следва да се има предвид, че на основание чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.

Извод: Работодателят следва да посочи в служебната бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ брутния размер на облагаемия доход от трудовото правоотношение, придобит от местното физическо лице както от източник в България, така и от Германия, като в образеца се включва само удържаният по ЗДДФЛ данък. Доходите от Германия се декларират от лицата в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като се прилага методът "освобождаване с прогресия" по чл. 22, ал. 2 от СИДДО между България и Германия, което на практика води до пълно освобождаване от данъчно облагане в България на тези доходи. Годишната данъчна основа за доходите с код 101 на ред 2, колона 9 от служебната бележка се формира по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ чрез намаляване на облагаемия доход по чл. 24 от ЗДДФЛ с дължимите за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски за сметка на лицето.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.