Изх.№20-00-306/16.08.2017 г.
чл. 17, ал. 3 от ДОПК
чл. 107, ал. 3 от ДОПК
чл. 175 от ДОПК
чл. 54, ал. 1 и 2 от ЗМДТ
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило препратеното ни от ЦУ на НАП Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-306 от 21.07.2017 г., относно прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
В запитването няма описана фактическа обстановка. От приложената към него преписка обаче е видно, че за притежаваните от данъчно задълженото лице(ДЗЛ) влекачи липсват данни за максимално допустимата им маса. Тези данни не са отразени в регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, които се трансферират от Министерството на финансите към общините по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗМДТ.
Във връзка с приложените документи поставяте следните въпроси:
1. Изброени ли са изчерпателно посочените в чл. 17, ал. 3 от ДОПК лица, вследствие на писмени указания на които ДЗЛ не може да бъде санкционирано?
2. Грешки, допуснати от органи на КАТ-СДВР в данните, получавани чрез автоматизираната електронна система на МВР, основание ли са за прилагане на чл. 17, ал. 3 от ДОПК?
Предвид липсата на фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 17, ал. 3 от ДОПК, когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага. Разпоредбата изчерпателно посочва органите, които трябва да са дали указания на ДЗЛ в кръга на своите правомощия.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъцисе извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, които имат правомощията на органи по приходите, респективно - на публични изпълнители. Следователно, ако служителят, определил данъка, има качеството на орган по приходите, разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК би могла да намери приложение по аргумент на по-силното основание, доколкото в случая се касае не за даване на писмено указание, а за определяне на данък.
Данъчната регистрация на МПС от началото на 2015 г. се осъществява чрез автоматичен обмен на информация, съгласно действаща от 01.01.2015 г. нова разпоредба на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ.Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, и се съобщава на данъчно задълженото лице.
От приложеното копие на преписката е видно, че в конкретния случай се касае за грешка, допусната от служител на МВР (КАТ-СДВР) при попълването на данни за МПС, които са постъпили чрез автоматичен обмен на информация. Този пропуск на служителя на МВР е довел до неправилно определяне на дължимия данък от общинския орган по приходите. Към момента на определяне на данъка не е възникнало съмнение относно верността на трансферираните данни. Така определеният размер на данъка е съобщен на ДЗЛ, съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ и лицето е погасило в срок задължението си.
По ЗМДТ ДЗЛ не определят сами дължимия от тях данък. Следователно същите не могат да бъдат санкционирани за допуснати грешки от администрацията при установяване на неговия размер. Не е налице и хипотеза за просрочие, защото в случая ДЗЛ е платило в срок задължението си. Именно посочените причини обосновават неприложимост на нормата на чл. 175 от ДОПК и санкционна лихва не следва да бъде начислена. Поради погасяване на първоначално определеното задължение и грешката на администрацията, коригирането на размера на данъка не следва да бъде извършено по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, а чрез възлагане на ревизия. Разликата между погрешно определения от ОП и действителния размер на дължимия данък не следва да формира база за начисляване на акцесорно задължение за лихва.
В запитването не е описана фактическа обстановка. От приложената преписка се установява, че за притежаваните от данъчно задълженото лице влекачи липсват данни за максимално допустимата им маса. Тези данни не са отразени в регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, който се трансферира от Министерството на финансите към общините по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗМДТ.
Във връзка с приложените документи са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Изброени ли са изчерпателно посочените в чл. 17, ал. 3 от ДОПК лица, вследствие на писмени указания на които данъчно задълженото лице не може да бъде санкционирано?
Въпрос 2: Грешки, допуснати от органи на КАТ-СДВР в данните, получавани чрез автоматизираната електронна система на МВР, основание ли са за прилагане на чл. 17, ал. 3 от ДОПК?
По прилагането на чл. 17, ал. 3 от ДОПК и кръга на органите
Съгласно чл. 17, ал. 3 от ДОПК, когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
Разпоредбата изчерпателно посочва органите, които трябва да са дали указания на данъчно задълженото лице в кръга на своите правомощия.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, които имат правомощията на органи по приходите, респективно - на публични изпълнители.
Следователно, ако служителят, определил данъка, има качеството на орган по приходите, разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК би могла да намери приложение по аргумент на по-силното основание, доколкото в случая се касае не за даване на писмено указание, а за определяне на данък.
Извод: Лицата, посочени в чл. 17, ал. 3 от ДОПК, са изчерпателно изброени, като разпоредбата може да намери приложение и когато общински служител с качество на орган по приходите е определил данъка.
По грешките в данните от МВР (КАТ-СДВР), прилагането на ЗМДТ и ДОПК и последиците за лихвите
Данъчната регистрация на МПС от началото на 2015 г. се осъществява чрез автоматичен обмен на информация, съгласно действащата от 01.01.2015 г. нова разпоредба на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ. Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, и се съобщава на данъчно задълженото лице.
От приложеното копие на преписката е видно, че в конкретния случай се касае за грешка, допусната от служител на МВР (КАТ-СДВР) при попълването на данни за МПС, които са постъпили чрез автоматичен обмен на информация. Този пропуск на служителя на МВР е довел до неправилно определяне на дължимия данък от общинския орган по приходите. Към момента на определяне на данъка не е възникнало съмнение относно верността на трансферираните данни.
Така определеният размер на данъка е съобщен на данъчно задълженото лице съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ и лицето е погасило в срок задължението си.
По ЗМДТ данъчно задължените лица не определят сами дължимия от тях данък. Следователно те не могат да бъдат санкционирани за допуснати грешки от администрацията при установяване на неговия размер. Не е налице и хипотеза за просрочие, защото в случая данъчно задълженото лице е платило в срок задължението си.
Именно тези причини обосновават неприложимост на нормата на чл. 175 от ДОПК и санкционна лихва не следва да бъде начислена.
Поради погасяване на първоначално определеното задължение и грешката на администрацията, коригирането на размера на данъка не следва да бъде извършено по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, а чрез възлагане на ревизия.
Разликата между погрешно определения от органа по приходите и действителния размер на дължимия данък не следва да формира база за начисляване на акцесорно задължение за лихва.
Извод: Грешките в данните, допуснати от органи на КАТ-СДВР и използвани при автоматичния обмен на информация, водят до неправилно определяне на данъка по вина на администрацията; данъчно задълженото лице, платило в срок съобщения данък, не подлежи на санкция и не се дължи санкционна лихва по чл. 175 от ДОПК, като корекцията на данъка следва да се извърши чрез ревизия, а не по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, и разликата не формира база за лихва.
