Изх. № ЕП-37-07-86
Дата: 21. 09. 2022 год.
ЗДДС, чл. 79;
ЗДДС, чл. 80.
ОТНОСНО:дължим данък върху добавената стойност (ДДС) при договор за финансов лизинг
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № .............. г. е постъпило писмо № 033274/24.3.2022 г. на Комисията за защита на потребителите, с което на Агенцията се препраща по компетентност Ваша жалба, в която е изложена следната фактическа обстановка:
На 15.06.2021 г. сте сключили договор за финансов лизинг с лизингова компания за автомобил. Съгласно сключения договор за лизинг сте се задължил да заплатите първоначална вноска в размер на 16 245,87 евро без ДДС, като върху същата вноска сте заплатили и 3 249,18 евро ДДС. Съгласно погасителния план сте направили още няколко вноски от по 307,96 евро, върху които отново сте заплатили ДДС в размер на 51 евро върху всяка вноска. Същата година - 2021 г., автомобилът е бил откраднат. Автомобилът е бил застрахован, като застрахователят е изплатил застрахователното обезщетение на лизингодателя. Лизингодателят Ви е уведомил, че ще Ви преведе застрахователното обезщетение след като приспадне от неговия размер необходимите удръжки, както и размера на ДДС за цялата покупна цена на автомобила, тъй като съгласно разпоредбите на ЗДДС дължи неговото внасяне в бюджета след кражбата на автомобила. Вие сте възразил пред лизингодателя, че от размера на ДДС за цялата покупна цена на автомобила следва да бъде приспаднат вече платения от Вас ДДС върху първата вноска от лизинга, който е в размер на 3 249, 18 евро. Лизингодателят не е приел Вашите доводи и Ви е уведомил, че ще задържи целия размер на дължимото в бюджета ДДС върху общата покупна цена на автомобила, въпреки заплатения от Вас ДДС върху първата и най-голяма лизингова вноска. По този начин Вие като потребител се считате ощетен, защото считате, че сте принуден за ползването на една и съща вещ да заплатите два пъти ДДС - веднъж върху покупната цена на вещта и веднъж върху всички лизингови вноски, които реално представляват разсрочване на покупната цена на същата тази вещ.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите(ЗНАП), изразявам следното принципно становище по поставения от Вас въпрос:
С описаното в жалбата Ви навеждате аргументи за евентуално двойно данъчно облагане спрямо Вас.
От изложената фактическа обстановка става ясно че в случая се касае за договор за финансов лизинг в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост върху предмета на договора - в случая автомобил. В такъв случай следва че не е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), съгласно която фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг би се считало за доставка на стока. В случая е налице доставка на услуга - финансов лизинг, при който се дължат първоначална и месечни вноски към лизингодателя за предоставеното право на ползване на автомобила. Върху дължимата сума на вноските е дължим ДДС за доставката на така посочената услуга. Платените от Вас месечни лизингови вноски по договора за лизинг са насрещна престация за извършената от лизингодателя доставка на услуга за предоставяне на ползване на актив (наем за ползването на автомобила).
По отношение на авансово платената сума, за която от лизингодателят е издадена фактура и е начислен ДДС, с оглед разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ЗДДС при възстановяване на сумата (изцяло или частично) от страна на лизингодателя следва да се издаде кредитно известие за размера на върнатата сума, в която е включен и ДДС.
С установяването на кражбата на автомобила са настъпили предпоставките за прилагане на хипотезата на чл. 79 от ЗДДС по отношение на лизингодателя. На основание чл. 79, ал. З от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени или придобити от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
За стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък в размер, определен по формулата на чл. 79, ал. 6 от ЗДДС.
Съгласно чл. 80 от ЗДДС, корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила или от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина. Настоящият случай не попада в изключенията на чл. 80 от закона.
От изложеното е видно, че в описания случай лизингодателят ще дължи корекция на ползвания от него данъчен кредит, поради настъпилата кражба в случай, че е упражнил право на данъчен кредит за придобития от него автомобил, съгласно правилата на чл. 79 от ЗДДС. Това означава, че платеният от него данък при придобиването на автомобила ще е за негова сметка. Освен това, от страна на лизингодателя е налице задължение за корекция на начисления данък за получената от Вас авансово сума в случай на възстановяване (изцяло или частично) на същата.
При тази ситуация не може да се приеме че е налице двойно данъчно облагане, тъй като в бюджета не се дължи и не постъпва двукратно данък.
В случая съгласно описаното в следствие на дължимите корекции, които лизингодателят следва да извърши с оглед разпоредбите на ЗДДС, за Вас в качеството на лизингополучател като финансова тежест би следвало да остане само тази част от ДДС, която е включена/участва в сумата, която не би Ви се възстановила от лизингодателя и за която на по-ранен етап е начислен данък. Вероятно това е в следствие на договорните клаузи, които сте атакували пред КЗП. Такава уговорка, макар и да е определена от лизингодателя като начисляване/удържане на данък, не произтича от данъчния закон, а е предмет на договорни условия между страните по договора за лизинг и е изцяло предмет на гражданскоправни отношения.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
На 15.06.2021 г. сте сключили договор за финансов лизинг с лизингова компания за автомобил. По договора сте се задължил да заплатите първоначална вноска в размер на 16 245,87 евро без ДДС, като върху тази вноска сте заплатили и 3 249,18 евро ДДС. Съгласно погасителния план сте направили още няколко вноски от по 307,96 евро, върху всяка от които сте заплатили ДДС в размер на 51 евро.
През 2021 г. автомобилът е бил откраднат. Автомобилът е бил застрахован и застрахователят е изплатил застрахователното обезщетение на лизингодателя. Лизингодателят Ви е уведомил, че ще Ви преведе застрахователното обезщетение след приспадане на необходимите удръжки, както и на размера на ДДС за цялата покупна цена на автомобила, тъй като според него съгласно ЗДДС дължи внасяне на този данък в бюджета след кражбата на автомобила.
Вие сте възразил пред лизингодателя, че от размера на ДДС за цялата покупна цена на автомобила следва да бъде приспаднат вече платеният от Вас ДДС върху първата вноска по лизинга в размер на 3 249,18 евро. Лизингодателят не е приел тези доводи и Ви е уведомил, че ще задържи целия размер на дължимото в бюджета ДДС върху общата покупна цена на автомобила, независимо от платения от Вас ДДС върху първата и най-голяма лизингова вноска. Поради това Вие се считате ощетен, тъй като считате, че сте принуден за ползването на една и съща вещ да заплатите два пъти ДДС - веднъж върху покупната цена на вещта и втори път върху всички лизингови вноски, които според Вас представляват разсрочване на покупната цена на същата вещ.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, се изразява следното принципно становище:
С изложеното в жалбата навеждате аргументи за евентуално двойно данъчно облагане спрямо Вас.
От фактическата обстановка се установява, че е налице договор за финансов лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост върху предмета на договора - автомобила. В този случай не е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, съгласно която фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг би се считало за доставка на стока.
При липса на изрична уговорка за прехвърляне на собствеността е налице доставка на услуга - финансов лизинг, при която се дължат първоначална и месечни вноски към лизингодателя за предоставеното право на ползване на автомобила. Върху дължимата сума на тези вноски се дължи ДДС за доставката на услугата. Платените от Вас месечни лизингови вноски представляват насрещна престация за извършената от лизингодателя доставка на услуга по предоставяне на ползване на актива (наем за ползването на автомобила).
По отношение на авансово платената сума, за която лизингодателят е издал фактура и е начислил ДДС, съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗДДС, при възстановяване на сумата (изцяло или частично) от страна на лизингодателя следва да се издаде кредитно известие за размера на върнатата сума, в която е включен и ДДС.
С установяването на кражбата на автомобила са налице предпоставките за прилагане на чл. 79 от ЗДДС по отношение на лизингодателя. На основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени или придобити от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. За стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък в размер, определен по формулата на чл. 79, ал. 6 от ЗДДС.
Съгласно чл. 80 от ЗДДС, корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила или от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина. Настоящият случай не попада в изключенията на чл. 80 от закона.
От изложеното следва, че в описания случай лизингодателят ще дължи корекция на ползвания от него данъчен кредит поради настъпилата кражба, в случай че е упражнил право на данъчен кредит за придобития от него автомобил, съгласно правилата на чл. 79 от ЗДДС. Това означава, че платеният от него данък при придобиването на автомобила ще бъде за негова сметка.
Освен това, за лизингодателя възниква задължение за корекция на начисления данък за получената от Вас авансово сума в случай на възстановяване (изцяло или частично) на тази сума.
При тази ситуация не може да се приеме, че е налице двойно данъчно облагане, тъй като в бюджета не се дължи и не постъпва двукратно данък. Съгласно описаното, вследствие на дължимите корекции, които лизингодателят следва да извърши по ЗДДС, за Вас като лизингополучател като финансова тежест би следвало да остане само тази част от ДДС, която е включена в сумата, която не би Ви се възстановила от лизингодателя и за която на по-ранен етап е начислен данък.
Вероятно тази невъзстановена част е следствие на договорните клаузи, които сте атакували пред Комисията за защита на потребителите. Такава уговорка, макар и определена от лизингодателя като начисляване или удържане на данък, не произтича от данъчния закон, а е предмет на договорни условия между страните по договора за лизинг и е изцяло предмет на гражданскоправни отношения.
Извод: В разглеждания случай не е налице двойно данъчно облагане по ЗДДС, тъй като дължимите корекции по чл. 79 и чл. 115 от ЗДДС водят до това, че в бюджета не постъпва данък два пъти за една и съща сделка, а за Вас като лизингополучател остава като тежест само ДДС, включен в невъзстановената от лизингодателя сума, което произтича от договорните клаузи, а не от данъчния закон.
