Изх. № 94-Й-104 #3/25.01.2024 г.чл. 4 от СИДДО със САЩ
чл. 14 от СИДДО със САЩ
чл. 7 и 8 от ЗДДФЛ
чл. 4 от КСО
чл. 6 от КСО
чл. 33 ЗЗО
ОТНОСНО:Ваше писмено запитване относно приложението на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на(СИДДО)
Във Ваше писмено запитване и допълнение към него, постъпило в Централно Управление на Националната агенция за приходите с вх. № 94-Й-104/13.10.2023 г., e изложена следната фактическа обстановка:
Българското дружество "ХХХ..." желае да назначи на трудов договор лице с двойно гражданство - на САЩ и РБългария. Лицето се явява местно на САЩ, съгласно чл. 4 от "Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съединените Американски Щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите". Лицето работи и живее в САЩ, като е безспорно, че центърът на жизнени интереси е там. Работата ще се извършва от разстояние - онлайн, без да се налага работникът да идва в България.
При описаната по-горе фактическа обстановка, Вие желаете да получите отговор на въпросите:
- Къде следва да са дължими осигурителните вноски (социални и здравни) - за сметка на работодателя и работника - в България или в САЩ?
- Къде следва да се заплаща данъкът върху доходите на работника?
- Имате ли ангажимент като работодател да информирате под някаква форма данъчни или други власти в САЩ за сключения в България трудов договор и получените от работника възнаграждения по него?
Във връзка с горното и на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенцияза приходите, изразявам следното становище:
Поприлагане на данъчното законодателство:
По смисъла на чл. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранни физически лица, като облагането зависи от източника на придобиването на тези доходи, както и от обстоятелството дали физическото лице се счита за местно или за чуждестранно лице за България. По силата на чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Правилата за класифицирането на доходите като доходи от източници в България са регламентирани с разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ и ако даден доход на чуждестранно физическо лице не попада в обхвата на тази разпоредба, то този доход няма да бъде от източник в страната и съответно няма да подлежи на облагане в България.
В съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
В запитването е посочено, че работата ще се извършва в САЩ. С оглед разпоредбата на чл. 7 от ЗДДФЛ за придобития доход от източник в чужбина за труд, положен извън територията на България, чуждестранното физическо лице няма да подлежи на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ.
По прилагане на осигурителното законодателство:
Към настоящия момент между Република България и Съединените американски щати няма подписан международен договор, който да регулира обществените отношения в сферата на социалната сигурност.
В конкретния случай, по отношение на задължителните осигурителни вноски в България са приложими Кодекса за социално осигуряване(КСО) относно държавното обществено осигуряване (ДОО) и допълнителното задължително социално осигуряване, и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за здравното осигуряване.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на КСО и като общ принцип е изведена в чл. 10 от същия кодекс. Според ал. 1 от тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.
Съгласно изложената фактическа обстановка запитването касае лице, гражданин на България и САЩ, което предстои да сключи трудов договор с българско дружество в България. При условие че по отношение на трудовото правоотношение ще се прилага Кодекса на труда(КТ), лицето ще подлежи на осигуряване за всички осигурени социални рискове на ДОО на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Ако лицето е родено след 31 декември 1959 г. и не е направило избор по реда на чл. 4б от кодекса, задължително ще се осигурява и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд на основание чл. 127, ал. 1 от КСО.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО). За работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряванеза съответната година (основание чл. 6, ал. 3 от КСО).
Във връзка с обстоятелството, че трудът ще се полага от територията на САЩ, обръщам внимание, че редът, по който се провежда общественото осигуряване на лицата, изпратени на работа в чужбина, е регламентиран в Раздел ІІ на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 12 от НООСЛБГРЧМЛ българските граждани, работещи в чужбина по трудови или служебни правоотношения с български осигурител, се осигуряват задължително по българското законодателство. В чл. 13 от същата наредба е указано, че осигурителните вноски за работещите в чужбина по трудово правоотношение с български работодатели се разпределят по реда на чл. 6, ал. 3 и чл. 157, ал. 3 от КСО.
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените по ЗЗОлица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. Разпоредбата на чл. 40в от ЗЗО дава възможност на българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в НАП декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите.
Въз основа на гореизложеното, в случай че лицето не живее постоянно в България и е декларирало това обстоятелство по реда на чл. 40в от ЗЗО, не възниква задължение за внасяне на здравноосигурителна вноска за него.
В допълнение следва да се има предвид, че освен плащане на осигурителни вноски, за работодателя/осигурителя възниква задължение да подава данни с декларации образец № 1 и образец № 6, спазвайки Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
По отношение на трудови правоотношения, уредени от Кодекса на труда, Ви уведомявам, че съгласно чл. 62, ал. 3 от същия кодекс в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП. Данните, които се съдържат в уведомлението и редът за неговото изпращане, се определят с Наредба №5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.
Обръщам внимание, че изпълнението на задължения по българското законодателство, свързани със задължителните осигурителни вноски, и по отношение на трудовото правоотношение, сами по себе си, не изключват възникване на задължения по законодателството на съответната друга държава (САЩ) в зависимост от спецификата на въпросното законодателство. За повече информация в това отношение лицето следва да се обърне към компетентните институции на тази държава.
По отношение на прилагането на СИДДО:
В чл. 75 от ЗДДФЛ е посочено, че когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между България и Съединените американски щати има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), която е в сила от 15.12.2008 г.
Както вече бе посочено по-горе въпросните доходи, получени от чуждестранно лице за труд положен извън територията на България, не подлежат на облагане с данък при източника съгласно българското законодателство. Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат спрямо доходи, които са облагаеми с данък при източника, тъй като по отношение на необлагаемите в България доходи, няма да възникне двойно данъчно облагане.
Въпреки това може да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 14 "Доходи от трудово правоотношение" от СИДДО със САЩ заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава (в случая САЩ) въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в САЩ, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава (България). Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава (България).
При положение, че лицето, с което ще сключите трудов договор е местно лице на САЩ по смисъла на СИДДО и предвид че ще полага труд единствено на територията на САЩ, получените от него трудови възнаграждения следва да бъдат обложени с данък само в САЩ, като се вземе предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от СИДДО със САЩ.
Третият, поставен в запитването въпрос е свързан с прилагането на законодателство на друга държава, и по-конкретно въпроса за информирането на (данъчните) властите на САЩ за сключения в България трудов договор и получените от работника възнаграждения, е извън компетентността на българската приходна администрация и поради тази причина Националната агенция за приходите не може да изрази становище по него.
Изложена е следната фактическа обстановка: българско дружество "ХХХ..." възнамерява да назначи по трудов договор лице с двойно гражданство - на САЩ и на Република България. Лицето е местно лице на САЩ по смисъла на чл. 4 от "Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съединените Американски Щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите". Лицето живее и работи в САЩ, като е безспорно, че центърът на жизнените му интереси е там. Работата по трудовия договор ще се извършва дистанционно - онлайн, без да е необходимо работникът да идва в България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Къде следва да са дължими осигурителните вноски (социални и здравни) - за сметка на работодателя и работника - в България или в САЩ?
Въпрос 2: Къде следва да се заплаща данъкът върху доходите на работника?
Въпрос 3: Имате ли ангажимент като работодател да информирате под някаква форма данъчни или други власти в САЩ за сключения в България трудов договор и получените от работника възнаграждения по него?
По прилагане на данъчното законодателство
Съгласно чл. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранните физически лица, като облагането зависи от източника на дохода и от това дали физическото лице е местно или чуждестранно за България.
По силата на чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица дължат данъци за придобити доходи от източници в Република България. Правилата за определяне на доходите като доходи от източници в България са уредени в чл. 8 от ЗДДФЛ. Ако даден доход на чуждестранно физическо лице не попада в обхвата на чл. 8 от ЗДДФЛ, този доход не е от източник в страната и не подлежи на облагане в България.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са доходи от източник в Република България.
В запитването е посочено, че трудът ще се полага в САЩ. С оглед на чл. 7 от ЗДДФЛ, за доход от труд, положен извън територията на България, който е доход от източник в чужбина, чуждестранното физическо лице не подлежи на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ.
Извод: Доходът от труд, положен в САЩ от лицето, което е чуждестранно физическо лице за България, не е от източник в Република България по смисъла на чл. 8 от ЗДДФЛ и не подлежи на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ в България.
По прилагане на осигурителното законодателство
Към момента между Република България и Съединените американски щати няма подписан международен договор, който да урежда обществените отношения в областта на социалната сигурност.
В конкретния случай, относно задължителните осигурителни вноски в България, са приложими:
- Кодексът за социално осигуряване (КСО) - относно държавното обществено осигуряване (ДОО) и допълнителното задължително социално осигуряване;
- Законът за здравното осигуряване (ЗЗО) - относно здравното осигуряване.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на КСО и като общ принцип е уредена в чл. 10 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Според изложената фактическа обстановка запитването се отнася до лице, гражданин на България и на САЩ, което предстои да сключи трудов договор с българско дружество в България. При условие че за трудовото правоотношение се прилага Кодексът на труда (КТ), лицето подлежи на осигуряване за всички осигурени социални рискове на ДОО на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
Ако лицето е родено след 31 декември 1959 г. и не е направило избор по реда на чл. 4б от КСО, то подлежи на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд на основание чл. 127, ал. 1 от КСО.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
За работниците и служителите, на основание чл. 6, ал. 3 от КСО, осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - върху минималната месечна работна заплата за страната, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
С оглед на обстоятелството, че трудът ще се полага от територията на САЩ, се прилага уредбата за лицата, изпратени на работа в чужбина. Редът за общественото осигуряване на тези лица е регламентиран в Раздел II на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 12 от НООСЛБГРЧМЛ българските граждани, работещи в чужбина по трудови или служебни правоотношения с български осигурител, се осигуряват задължително по българското законодателство.
В чл. 13 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено, че осигурителните вноски за работещите в чужбина по трудово правоотношение с български работодатели се разпределят по реда на чл. 6, ал. 3 и чл. 157, ал. 3 от КСО.
Извод: Лицето, като български гражданин, работещ в чужбина по трудово правоотношение с български работодател, подлежи на задължително обществено осигуряване по българското законодателство за всички осигурени социални рискове по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, включително и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд при условията на чл. 127, ал. 1 от КСО, като осигурителните вноски се дължат и разпределят по реда на чл. 6, ал. 3 и чл. 157, ал. 3 от КСО и чл. 12 и чл. 13 от НООСЛБГРЧМЛ.
По прилагане на здравноосигурителното законодателство
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то трябва да попада в кръга на задължително осигурените по ЗЗО лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Разпоредбата на чл. 40в от ЗЗО предвижда, че българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в НАП декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите.
Въз основа на изложеното, ако лицето не живее постоянно в България и е декларирало това обстоятелство по реда на чл. 40в от ЗЗО, за него не възниква задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в България.
Извод: Ако лицето, български и американски гражданин, живее в чужбина повече от 183 дни годишно, не живее постоянно в България и е подало декларация по чл. 40в от ЗЗО, за него не възниква задължение за задължително здравно осигуряване и за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК.
Задължения за подаване на данни и уведомления в България
Освен задължението за внасяне на осигурителни вноски, за работодателя/осигурителя възниква задължение да подава данни с декларации образец № 1 и образец № 6, съгласно Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
По отношение на трудовите правоотношения, уредени от Кодекса на труда, съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП.
Извод: Работодателят има задължение да подава в НАП декларации образец № 1 и № 6 по Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., както и да подава уведомления по чл. 62, ал. 3 от КТ за сключването, изменението и прекратяването на трудовия договор. В становището не се съдържа извод или указание за задължение на работодателя да информира данъчни или други власти в САЩ относно трудовия договор и изплатените възнаграждения.
