ОТНОСНО: Документиране на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция ОДОП .... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-12 от 14.01.2020 г., относно документирането на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас дружество е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност. Същото извършва продажби чрез електронен магазин, като голяма част от продажбите се поръчват от клиенти с постоянен адрес в Румъния и стоките се доставят на територията на същата държава членка. Българското дружество е регистрирано за целите на облагането с данък върху добавената стойност и в Румъния с VAT номер RO........
Във връзка с правилно отразяване на извършваните стопански операции от дружеството с място на изпълнение на територията на Румъния, сте поставили следните въпроси:
1.Правилно ли е следното документиране на посочените стопански операции по смисъла на ЗДДС в България:
1.1.При продажба на нерегистрирано за целите на ДДС в Румъния лице без издаване на фактура, дружеството изготвя отчет за извършените продажби в края на всеки месец. Отчета се изготвя с българския ДДС номер и данъчната основа на продажбите се отразява в колона 23 на Дневника за продажби?
1.2.При продажба на нерегистрирано за целите на ДДС в Румъния лице с издаване на фактура, дружеството издава фактурата с българския си ДДС номер, в която посочва само данъчната основа на продажбата и същата се отразява в колона 23 на Дневника за продажби?
1.3.При продажба на регистрирано за целите на ДДС лице в Румъния, дружеството приема, че е налице вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7, ал.4 от ЗДДС и издава протокол по чл.117 от същия закон, в който посочва като получател себе си, но с ДДС номер издаден в Румъния?
Посочвате, че горепосочените продажби, се отразяват за целите на ДДС в Румъния, съгласно румънското законодателство.
2.Може ли при продажба на регистрирано за целите на ДДС лице в Румъния, българската фирма да издава фактура с българския си ДДС номер, в която да начислява ДДС с нулева ставка на данъка на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС и да се посочва данъчната основа в колона 20 на Дневника за продажби?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба по Закона за данък върху добавената стойност, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Тъй като в запитването посочвате доставки, чието място сте определили извън територията на страната, изложеното по-долу становище е относимо към доставките, които представляваното от Вас лице извършва под ДДС номера си, издаден в Румъния, които са с място на изпълнение на територията на същата държава членка.
На основание чл.121, ал.1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), регистрираните лица по Закона за данък върху добавената стойност водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за данък върху добавената стойност и Правилника за неговото прилагане.
Също така, документация и отчетност се води за облагаемите доставки, за освободените доставки, за доставките с място на изпълнение извън територията на страната, за вътреобщностните придобивания, за получените доставки, по които лицето е платец на данъка по глава осма на ЗДДС, и за вноса.
Предвид обстоятелството, че поставените въпроси са във връзка с доставки на стоки, Ви обръщам внимание на разпоредбите на чл.79, ал.3 от Правилника за прилагането на закона за данък върху добавената стойност:
На основание чл.79, ал.3, т.1 от ППЗДДС, доставката на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
В случаите, в които българското дружество осъществява доставки при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, на основание чл.79, ал.3, т.2 от Правилника за прилагане на закона, същите се документират по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
По силата на чл.112, ал.1 от материалния закон, данъчни документи са фактурата по чл.114, ал.1, известието към фактурата по чл.115, ал.1 и протоколът по чл.117 от същия нормативен акт. По реда на чл.124, ал.2 от закона, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 от същия закон в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Във връзка с изложеното по-горе, Ви обръщам внимание, че издадените от Вас документи по реда на данъчното законодателство на другата държава членка, не са данъчни документи по смисъла на ЗДДС, поради което, за Вас не възниква задължение за тяхното отразяване в отчетните регистри по чл.124, ал.1 от закона.
В случай, че е налице изпращане на стока от територията на страната за целите на икономическата дейност на представляваното от Вас лице до територията на Румъния, считам, че за същото ще е налице вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на чл.7, ал.4 от материалния закон. В този случай, на основание чл.117, ал.1, т.3 от закона, във връзка с чл.82, ал.1, доставчикът следва да издаде протокол по чл.117, ал.1, т.3 от същия закон. Данъчната основа на доставката следва да намери отражение в колона 20 на Дневника за продажби, респективно, справката - декларация за същия период. Последващата доставка от българското дружество към съответното данъчно задължено лице - клиента в Румъния е доставка с място на изпълнение на територията на Румъния и се третира по данъчното законодателство на тази държава членка.
По втори въпрос:
Вътреобщностна доставка по чл.7, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност се документира чрез издаването на данъчен документ - фактура, с реквизитите по чл.114, ал.2 от закона, в който, на основание чл.53, ал.1 от същия нормативен акт се посочва нулева ставка на данъка. Данъчната основа на доставката следва да намери отражение в колона 20 на Дневника за продажби, респективно справката - декларация, за периода, през който данъкът за същата е станал изискуем. В тази връзка, обръщам внимание, че за прилагането на нулевата ставка на данъка е необходимо лицето - доставчик (представляваното от Вас българско данъчно задължено лице) да разполага с документите, визирани в чл.45 от ППЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
Представеното дружество е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност и извършва продажби чрез електронен магазин. Значителна част от продажбите се поръчват от клиенти с постоянен адрес в Румъния, като стоките се доставят на територията на Румъния. Българското дружество е регистрирано за целите на ДДС и в Румъния с VAT номер RO........
Във връзка с правилното отразяване на стопанските операции с място на изпълнение на територията на Румъния са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Правилно ли е следното документиране на посочените стопански операции по смисъла на ЗДДС в България:
- 1.1. При продажба на нерегистрирано за целите на ДДС в Румъния лице без издаване на фактура, дружеството изготвя отчет за извършените продажби в края на всеки месец. Отчетът се изготвя с българския ДДС номер и данъчната основа на продажбите се отразява в колона 23 на Дневника за продажби?
- 1.2. При продажба на нерегистрирано за целите на ДДС в Румъния лице с издаване на фактура, дружеството издава фактурата с българския си ДДС номер, в която посочва само данъчната основа на продажбата и същата се отразява в колона 23 на Дневника за продажби?
- 1.3. При продажба на регистрирано за целите на ДДС лице в Румъния, дружеството приема, че е налице вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7, ал.4 от ЗДДС и издава протокол по чл.117 от същия закон, в който посочва като получател себе си, но с ДДС номер, издаден в Румъния?
Посочено е, че горепосочените продажби се отразяват за целите на ДДС в Румъния съгласно румънското законодателство.
Въпрос 2: Може ли при продажба на регистрирано за целите на ДДС лице в Румъния, българската фирма да издава фактура с българския си ДДС номер, в която да начислява ДДС с нулева ставка на данъка на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС и да се посочва данъчната основа в колона 20 на Дневника за продажби?
По първи въпрос
Посочено е, че се касае за доставки, чието място на изпълнение е определено извън територията на страната. Становището се отнася до доставките, които дружеството извършва под ДДС номера си, издаден в Румъния, и които са с място на изпълнение на територията на Румъния.
Съгласно чл.121, ал.1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност, регистрираните лица по ЗДДС водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, ЗДДС и ППЗДДС. Документация и отчетност се води за:
- облагаемите доставки,
- освободените доставки,
- доставките с място на изпълнение извън територията на страната,
- вътреобщностните придобивания,
- получените доставки, по които лицето е платец на данъка по глава осма на ЗДДС,
- вноса.
С оглед на това, че въпросите са във връзка с доставки на стоки, се прилагат разпоредбите на чл.79, ал.3 от ППЗДДС.
Съгласно чл.79, ал.3, т.1 от ППЗДДС, доставката на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
Когато българското дружество осъществява доставки при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, на основание чл.79, ал.3, т.2 от ППЗДДС, тези доставки се документират по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
По силата на чл.112, ал.1 от ЗДДС, данъчни документи са:
- фактурата по чл.114, ал.1,
- известието към фактурата по чл.115, ал.1,
- протоколът по чл.117.
Съгласно чл.124, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 от закона, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Издадените от дружеството документи по реда на данъчното законодателство на другата държава членка не са данъчни документи по смисъла на ЗДДС. Поради това за дружеството не възниква задължение за тяхното отразяване в отчетните регистри по чл.124, ал.1 от закона.
В случай че е налице изпращане на стока от територията на страната за целите на икономическата дейност на дружеството до територията на Румъния, се приема, че е налице вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на чл.7, ал.4 от ЗДДС.
В този случай, на основание чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС, във връзка с чл.82, ал.1, доставчикът следва да издаде протокол по чл.117, ал.1, т.3. Данъчната основа на тази доставка следва да се отрази в колона 20 на Дневника за продажби и съответно в справката - декларация за същия данъчен период.
Последващата доставка от българското дружество към съответното данъчно задължено лице - клиент в Румъния, е доставка с място на изпълнение на територията на Румъния и се третира по данъчното законодателство на тази държава членка.
Извод: Доставките с място на изпълнение в Румъния, извършвани под румънския ДДС номер, се документират по румънското законодателство и не се отразяват в българските регистри по чл.124, ал.1 ЗДДС. При изпращане на стоки от България за икономическата дейност на дружеството в Румъния е налице вътреобщностна доставка по чл.7, ал.4 ЗДДС, за която се издава протокол по чл.117, ал.1, т.3 ЗДДС и данъчната основа се посочва в колона 20 на Дневника за продажби.
По втори въпрос
Вътреобщностна доставка по чл.7, ал.1 от ЗДДС се документира чрез издаване на данъчен документ - фактура с реквизитите по чл.114, ал.2 от закона. В тази фактура, на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС, се посочва нулева ставка на данъка.
Данъчната основа на такава доставка следва да се отрази в колона 20 на Дневника за продажби и съответно в справката - декларация за периода, през който данъкът за доставката е станал изискуем.
За прилагането на нулевата ставка на данъка е необходимо доставчикът - представляваното българско данъчно задължено лице - да разполага с документите, посочени в чл.45 от ППЗДДС.
Извод: При наличие на вътреобщностна доставка по чл.7, ал.1 ЗДДС българското дружество може да издаде фактура с българския си ДДС номер с нулева ставка по чл.53, ал.1 ЗДДС, като данъчната основа се отразява в колона 20 на Дневника за продажби, при условие че са налице документите по чл.45 ППЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
