Изх. № 23-04-3
09.03.2023г.
ЗДДС - чл. 26, ал. 2
Управляваното от Вас адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС. Същото предоставя професионална юридическа помощ на материално затруднени лица, които нямат възможност да заплатят за нея. По силата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв)в тези случаи ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатското дружество има право на адвокатско възнаграждение, чийто размер се определя от съда при съобразяване с нормативно определените минимални размери, и осъжда насрещната страна да го заплати.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
- Следва ли адвокатското дружество да документира с фактура осъществената услуга и обусловено ли е документирането по реда на ЗДДС от евентуалното присъждане на адвокатското възнаграждение?
- Кой следва да бъде посочен като получател в издадената фактура?
- Следва ли доставката да бъде облагана по реда на ЗДДС и как следва да бъде определена данъчната основа.
По така изложената фактическа обстановка, зададените въпроси и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Предвид тясната връзка между зададените въпроси, считам за целесъобразно изразяването на едно общо становище по тях.
Становище по зададените въпроси е изразено от заместник изпълнителния директор на НАП в негови разяснения с изх. № 24-39-145/06.03.2017 г. и
изх. № 24-39-21/16.03.2017 г., достъпни в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на агенцията.
Съобразно изложеното в посочените разяснения, доколкото за осъществяваното процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв не е дължимо възнаграждение, извършената услуга не може да бъде обект на облагане с данък върху добавената стойност. От това, както и от разпоредбата на чл. 113, ал. 3, т. 5 от ЗДДС следва, че фактура за доставката може да не бъде издавана.
В условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатът, процесуален представител на страната, в зависимост от изхода на делото, би могъл да получи възнаграждение за осъществената услуга. В тези случаи характерът на осъществената доставка се променя и от безвъзмездна тя придобива белезите на възмездна доставка. Поради това, в случаите по чл. 38, ал. 2 от ЗА, при които на адвоката се дължи възнаграждение, осъществената доставка ще попадне в кръга на доставките, предмет на облагане с данък върху добавената стойност съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС. По силата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС данъчното събитие за доставката ще възникне на датата, на която плащането е станало дължимо на основание влезлия в сила съдебен акт, с който е присъдено. От датата на възникване на данъчното събитие започва да тече петдневният срок по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС за издаване на фактурата. Като получател в нея следва да бъде посочена представляваната страна, поради това че именно тя е лицето, което реално е получило предоставената услуга. Ирелевантен е фактът, че възнаграждението се дължи не от тази страна, а от трето лице, доколкото, видно от нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, законът допуска такава възможност. Данъчната основа за доставката следва да бъде определена по общото правило на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице.
Управляваното адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС и предоставя професионална юридическа помощ на материално затруднени лица, които нямат възможност да заплатят за нея. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, когато в съответното производство насрещната страна бъде осъдена за разноски, адвокатът или адвокатското дружество има право на адвокатско възнаграждение, чийто размер се определя от съда при съобразяване с нормативно определените минимални размери, като съдът осъжда насрещната страна да го заплати.
Във връзка с това са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли адвокатското дружество да документира с фактура осъществената услуга и обусловено ли е документирането по реда на ЗДДС от евентуалното присъждане на адвокатското възнаграждение?
Въпрос 2: Кой следва да бъде посочен като получател в издадената фактура?
Въпрос 3: Следва ли доставката да бъде облагана по реда на ЗДДС и как следва да бъде определена данъчната основа?
По изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба се изразява следното становище.
Поради тясната връзка между въпросите се приема за целесъобразно да се даде едно общо становище по тях.
Посочва се, че по същата материя е изразено становище от заместник изпълнителния директор на НАП в разяснения с изх. № 24-39-145/06.03.2017 г. и изх. № 24-39-21/16.03.2017 г., публикувани в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Съобразно изложеното в тези разяснения, доколкото за осъществяваното процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата не е дължимо възнаграждение, извършената услуга не може да бъде обект на облагане с данък върху добавената стойност. От това, както и от разпоредбата на чл. 113, ал. 3, т. 5 от ЗДДС, следва, че фактура за тази доставка може да не бъде издавана.
Извод: Когато процесуалното представителство е при условията на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата и не е дължимо възнаграждение, услугата не подлежи на облагане с ДДС и фактура може да не се издава.
В условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, процесуален представител на страната, в зависимост от изхода на делото, може да получи възнаграждение за осъществената услуга. В тези случаи характерът на осъществената доставка се променя - от безвъзмездна тя придобива белезите на възмездна доставка.
Поради това, в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, при които на адвоката се дължи възнаграждение, осъществената доставка попада в кръга на доставките, предмет на облагане с данък върху добавената стойност съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС.
По силата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС данъчното събитие за доставката възниква на датата, на която плащането е станало дължимо на основание влезлия в сила съдебен акт, с който възнаграждението е присъдено. От датата на възникване на данъчното събитие започва да тече петдневният срок по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС за издаване на фактурата.
Като получател във фактурата следва да бъде посочена представляваната страна, тъй като именно тя е лицето, което реално е получило предоставената услуга. Ирелевантно е, че възнаграждението се дължи не от тази страна, а от трето лице, доколкото, видно от нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, законът допуска такава възможност.
Данъчната основа за доставката следва да бъде определена по общото правило на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС - на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице.
Извод: При условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, когато съдът присъди адвокатско възнаграждение, услугата представлява възмездна доставка, подлежаща на облагане с ДДС по чл. 2, т. 1 от ЗДДС; данъчното събитие възниква на датата, на която плащането става дължимо по влезлия в сила съдебен акт; в петдневен срок от тази дата се издава фактура, в която като получател се посочва представляваната страна, а данъчната основа се определя по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, включвайки цялото възнаграждение, дължимо от получателя или от трето лице.
