чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, чл. 26, ал.3, т. 1
Изх. № 53-04-199
05.05.2015 г.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..., е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-199/21.03.2015 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"XXX" АД (XXX АД) продава собствени недвижими имоти под формата на облагаеми доставки. За целите на ДДС данъчните основи на доставките се определят съобразно правилата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 15 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), като към дължимите на доставчика суми се прибавят разходите, дължими за прехвърляне на правото на собственост, в това число нотариални такси, такси за вписвания и данъци по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). В някои случаи тези разноски се заплащат директно от получателя по доставката на съответните публични органи, като заплащането им не се отразява в счетоводството на XXX АД.
Предвид противоречива практика на българските съдилища (Решение 14408 от 12.02.2014 г. по адм. дело № 5481/2014 по описа на ВАС и други, посочени в запитването), възникват съмнения относно правилността на начина на определяне на данъчната основа чрез включването в нея на дължимите данъци и такси в случаите, в които те са заплатени от получателя.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Следва ли данъчната основа да бъде увеличавана със стойността на дължимите данъци и такси, когато те са платени от получателя по доставката?
- В случай, че с тези разходи не следва да бъде увеличавана данъчната основа, има ли формални изисквания, които трябва да бъдат спазени?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данък в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена.
По силата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Ал. 3, т. 1 от цитираната разпоредба на ЗДДС указва, че данъчната основа се увеличава с всички данъци и такси, в това число и акциз, когато такива са дължими за доставката, като с чл. 15 от ППЗДДС се сочи, че данъците и таксите по ЗМДТ се включват в определената по реда на чл. 26 и чл. 27 от закона данъчна основа на доставките, за които са дължими.
Отделно, в ал. 5 на чл. 26 от ЗДДС изрично са регламентирани сумите, с които не следва да се увеличава данъчната основа, като под т. 4 са посочени "сумите, платени от доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите." Така например когато доставчикът не е законово задължен да плати данък, мито, налог или такса по силата на нормативен акт, но ги е заплатил от името и за сметка на купувача, е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС.
Предвид практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 28.07.2011 г. по дело С-106/10 Lidl & Companhia), за да могат данъците, митата, налозите и таксите да се включат в данъчната основа за начисляване на ДДС, въпреки, че те не представляват добавена стойност и не са насрещна престация при доставката на стоката, те трябва да са непосредствено свързани с нея.
Безспорно, при сделка по покупко-продажба на недвижим имот местният данък и дължимите такси (нотариална такса и такса вписване) са свързани с доставките по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, но предвид т. 34 от посоченото решение на Съда на Европейския съюз за да се увеличи с тях данъчната основа от определящо значение е дали доставчикът е платил дадена такса от свое име и за своя собствена сметка. По аргумент за противното в случай, че местният данък и таксите не са за сметка на доставчика, то същите не следва да се включват в данъчната основа на облагаемата доставка.
По втори въпрос
Законово предвидени формални изисквания в случая не са налице. Въпросът за това кой е субекта, който понася тежестта на въпросните данъци и такси, обикновено се изяснява при анализ на договорните отношения между страните и извършените между тях плащания.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка: "XXX" АД продава собствени недвижими имоти като облагаеми доставки. За целите на ДДС данъчните основи на тези доставки се определят по чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 15 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), като към дължимите на доставчика суми се прибавят разходите, дължими за прехвърляне на правото на собственост, включително нотариални такси, такси за вписвания и данъци по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
В някои случаи тези разноски се заплащат директно от получателя по доставката на съответните публични органи и това заплащане не се отразява в счетоводството на "XXX" АД. Поради противоречива съдебна практика (включително Решение № 14408 от 12.02.2014 г. по адм. дело № 5481/2014 г. на ВАС и други, посочени в запитването) възникват съмнения относно правилността на определяне на данъчната основа чрез включване в нея на дължимите данъци и такси, когато те са заплатени от получателя.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли данъчната основа да бъде увеличавана със стойността на дължимите данъци и такси, когато те са платени от получателя по доставката?
Въпрос 2: В случай, че с тези разходи не следва да бъде увеличавана данъчната основа, има ли формални изисквания, които трябва да бъдат спазени?
По първи въпрос
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данък в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена.
По силата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъчната основа се увеличава с всички данъци и такси, включително акциз, когато такива са дължими за доставката. С чл. 15 от ППЗДДС е предвидено, че данъците и таксите по ЗМДТ се включват в определената по реда на чл. 26 и чл. 27 от закона данъчна основа на доставките, за които са дължими.
В чл. 26, ал. 5 от ЗДДС изрично са посочени сумите, с които не следва да се увеличава данъчната основа. По т. 4 на ал. 5 това са "сумите, платени от доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите."
Като пример е посочено, че когато доставчикът не е законово задължен да плати данък, мито, налог или такса по силата на нормативен акт, но ги е заплатил от името и за сметка на купувача, е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС.
С оглед практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 28.07.2011 г. по дело С-106/10 Lidl & Companhia) се приема, че за да могат данъците, митата, налозите и таксите да се включат в данъчната основа за начисляване на ДДС, въпреки че не представляват добавена стойност и не са насрещна престация при доставката на стоката, те трябва да са непосредствено свързани с нея.
Безспорно при сделка по покупко-продажба на недвижим имот местният данък и дължимите такси (нотариална такса и такса вписване) са свързани с доставките по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Съгласно т. 34 от посоченото решение на Съда на Европейския съюз, за да се увеличи с тях данъчната основа, от определящо значение е дали доставчикът е платил дадена такса от свое име и за своя собствена сметка.
По аргумент за противното, ако местният данък и таксите не са за сметка на доставчика, те не следва да се включват в данъчната основа на облагаемата доставка.
Извод: Данъчната основа се увеличава със стойността на дължимите данъци и такси по чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 15 от ППЗДДС само когато тези данъци и такси са за сметка на доставчика, т.е. платени са от него от негово име и за негова сметка; когато местният данък и таксите не са за сметка на доставчика, те не се включват в данъчната основа.
По втори въпрос
Законово предвидени формални изисквания в разглеждания случай не са налице.
Въпросът кой субект понася тежестта на съответните данъци и такси обичайно се изяснява чрез анализ на договорните отношения между страните и извършените между тях плащания.
Извод: Не съществуват специални формални изисквания в закона относно невключването на тези разходи в данъчната основа; определящо е от договорите и плащанията да се установи кой понася тежестта на данъците и таксите.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че при производство по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
