Изх. №94-00-10/06.04.2022 г.
КСО - чл. 4, ал. 3, т. 2
Регламент 883/2004 - чл. 13
Регламент 987/2009 - чл. 16
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №94-00-10/17.02.2022 г., относно прилагането на разпоредбите на Регламент(ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системитезасоциалнасигурност(Регламент(ЕО)№883/2004),Регламент(ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване на процедурата за прилагане наРегламент(ЕО) №883/2004 (Регламент(ЕО) №987/2009),Кодекса за социално осигуряване (КСО)иЗакона за здравното осигуряване (ЗЗО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
П.А.Ф. е гражданин на Великобритания, който живее и работи в Република Полша. Г-н Ф. е собственик на "Б" ЕООД (ЕИК ...) и полага личен труд в дружеството.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Следва ли г-н П.Ф. да се осигурява като собственик на "Б" ЕООД?
2. Има ли задължение да предостави пред НАП документ, удостоверяващ осигуряването му в друга държава членка?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата във фондовете на държавното обществено осигуряване. На основание чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като собственици на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от кодекса.
Редът, по който самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване, е регламентиран в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
На основание чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Редът и начина за определяне и промяна на вида осигуряване от самоосигуряващите се лица е регламентиран в чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ. Разпоредбата се прилага независимо дали лицето дължи вноски по българското законодателство.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от кодекса). Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (аргумент чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравноосигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО се внасят авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите за работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Съгласно текста на чл. 2, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
Окончателния размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларацията върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд, и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или установен от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или при определен с вля зъл в сила ревизионен акт по ДОПК по- висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година. Коригиращата справка се подава в срока за подаване на данъчната декларация за предходната година (аргумент чл. 2, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
Следва да се отбележи, че П.Ф., в качеството му на упражняващ трудова дейност собственик на "Б" ЕООД, ще подлежи на осигуряване по описания по-горе ред само при условие, че за него е определено като приложимо българското законодателство.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент №883/2004 (чл. 11 - 16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка(основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). На основание чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудово активните лица е от съществено значение да се определи дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави членки. Квалифицирането на лицата като заети или самостоятелно заети се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия упражняват дейността си.
Важно е да имате предвид, че по отношение на България към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО, а към категорията "самостоятелно заети лица" - самоосигуряващите се лица, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от кодекса.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според правилата на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване и от която се ползват съответните права, включени в материалния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004.
В Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две и повече държави членки.В този случай приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на чл. 13(1), чл. 13(2) и чл. 13(3) от Регламент (ЕО) №883/2004.
За целите на законодателството, което е определено като приложимо, лицата, обичайно осъществяващи дейност на територията на две или повече държави членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 13(5) от Регламент (ЕО) №883/2004).
Следва да се има предвид, че във всеки случай, когато лицата осъществяват дейност в две или повече държави членки, да длъжни да уведомят за тази ситуация компетентната институция на държавата членка, в която пребивават (аргумент чл. 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) №987/2009). Институцията на държавата членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство. Това първоначално определяне е временно. Институцията, извършила временното определяне, информира институциите на всички държави членки, на чиято територия лицето извършва дейност, или при необходимост се свързва с тях за да се постигне взаимно съгласие относно приложимото законодателство. Освен ако вече не е постигнато взаимно съгласие, временно определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок от два месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани, не изрази различно становище.
В рамките на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009, след като бъде определено приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство става приложимо по силата на дял ІІ от Регламент (ЕО) №883/2004, издава удостоверението, посочено в чл. 19, параграф 2 оп регламента по прилагане (А1-Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя). Институцията, издала удостоверението, информира съответното лице относно задълженията, установени от същото законодателство и му осигурява необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от това законодателство формалности.
Г-н Ф. няма задължение да представя издадения документ за приложимо законодателство пред НАП. Този формуляр трябва да е наличен в случай на проверка.
Видно от цитираните правни норми за г-н Ф. следва да се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009, поради което той следва да уведоми компетентната институция в областта на социалната сигурност на Полша. В случай, че същата издаде формуляр А1, за него ще е приложимо полското осигурително законодателство и задължителните осигурителни вноски за всички дейности, включително за дейността в България, се внасят в Република Полша. В този случай осигурителни вноски по българското законодателство не се дължат.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004, Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Изложена е следната фактическа обстановка:
П.А.Ф. е гражданин на Великобритания, който живее и работи в Република Полша. Той е собственик на "Б" ЕООД (ЕИК ...) и полага личен труд в дружеството.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли г-н П.Ф. да се осигурява като собственик на "Б" ЕООД?
Въпрос 2: Има ли задължение да предостави пред НАП документ, удостоверяващ осигуряването му в друга държава членка?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба се изразява следното становище:
Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата във фондовете на държавното обществено осигуряване. На основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като собственици на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство по чл. 4, ал. 4 от КСО.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година, съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО. Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Редът, по който самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване, е регламентиран в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). На основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Редът и начинът за определяне и промяна на вида осигуряване от самоосигуряващите се лица е регламентиран в чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ. Посочената разпоредба се прилага независимо дали лицето дължи вноски по българското законодателство.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО. Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, по аргумент от чл. 157, ал. 6 от КСО.
Здравноосигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО се внасят авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите за работа без трудово правоотношение през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО, и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларацията върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд, и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или установен от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски.
Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или при определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година. Коригиращата справка се подава в срока за подаване на данъчната декларация за предходната година, по аргумент от чл. 2, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
Отбелязва се, че П.Ф., в качеството му на упражняващ трудова дейност собственик на "Б" ЕООД, ще подлежи на осигуряване по описания по-горе ред само при условие, че за него е определено като приложимо българското законодателство.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 - 16), при условие че е налице трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №883/2004. Според този принцип лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка, на основание чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). На основание чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудово активните лица е от съществено значение да се определи дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави членки. Квалифицирането на лицата като заети или самостоятелно заети се извършва въз основа на третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия упражняват дейността си.
Посочва се, че по отношение на България към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО, а към категорията "самостоятелно заети лица" - ... (текстът в предоставеното становище е прекъснат на това място).
Извод: П.Ф. като собственик на "Б" ЕООД попада в категорията на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и подлежи на осигуряване по реда за самоосигуряващи се лица, включително за държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване, само ако за него е определено като приложимо българското осигурително законодателство съгласно правилата на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.
