ОТНОСНО: търговия със стоки и прилагане на разпоредбите на ЗДДС
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" постъпиха Ваши писмени запитвания с вх. № 07-00-200/ 27.11.2017г. и 07-00-200-1/ 28.11.2017 г., препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП.
Изложена е следната фактическа обстановка: Фирмата ще развива следната дейност: търговия със стоки по интернет, които ще се изпращат в други страни от Европейския съюз. Разплащанията ще се извършват с PayPal. Доставката на стоките в другите страни на ЕС ще бъде извършвана чрез Български пощи или други фирми за куриерски и пощенски услуги. Фирмата ще има "склад" под наем на тези стоки в Германия, от който ще се изпращат стоките по същия начин с куриерски фирми на клиенти в Германия /от склада в Германия на клиенти в Германия/ и други страни от ЕС. Получателите на стоките от България и Германия и другите страни са физически лица, които не са регистрирани по ДДС в тези страни.
Подадено е искане за регистрация по ЗДДС на основание чл.98, но е получен отказ с презумпцията, че не се извършва транспорт, а само пощенски услуги. Извършена е регистрация по чл.100, ал.1 от ЗДДС.
Доставката на стоките, с които ще се търгува е от България или внос от Турция.
Поставени са следните въпроси: Как да се третират тези доставки - като електронна търговия, ВОД или дистанционни продажби на стоки? Трябва ли да се начислява ДДС на всички продажби, тъй като клиентите са физически лица от ЕС / в т.ч. България/, нерегистрирани по ДДС в съответните страни? Трябва ли да се следи оборота, който се достига в съответните държави за регистрация по ДДС, при положение, че се търгува с нерегистрирани физически лица? Трябва ли дружеството да получи ДДС номер в Германия, защото има склад там? Каква е процедурата по получаването му? Как ще се осъществява отчитането на продажбите в България за склада в Германия? Когато дружеството изпраща стоките от България в склада в Германия, с какъв документ ще отчита това прехвърляне на стоки, при продажбата на крайни клиенти издава ли се документ и какъв?
Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
В чл.98 от ЗДДС се регламентира задължение за регистрация при дистанционна продажба на стоки. Такава регистрация се извършва на чуждестранно лице, което осъществява дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната.
За българска фирма, осъществяваща продажби на стоки на територията на страната и извън нея са приложими общите правила за регистрация по ЗДДС - по желание по чл.100 от ЗДДС или по задължение по чл.96 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗДДС, дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва,
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва,
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва,
4. стоките не са нови превозни средства, не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
В конкретния случай, за дружеството горната хипотеза ще е налице, когато стоката е изпратена от територията на страната до територията на друга държава членка и клиент е данъчно незадължено лице - физическо лице.
Мястото на изпълнение на дистанционните продажби за дружеството ще се определи по реда на чл.20, ал.5 от ЗДДС. Когато не са налице условията на чл.20, ал. 1, т. 2 от ЗДДС/мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато извършените от лицето доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка/, мястото на изпълнение е на територията на страната.
В този смисъл, за Вашето дружество тези доставки са с място на изпълнение на територията на страната и същите са облагаеми със ставката от 20 % съгласно чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Само след достигане на прага за дистанционни продажби на съответната държава членка и регистрация за тези продажби в нея, тези доставки ще подлежат на облагане с ДДС в държавата членка на клиента.
Поради съществуването на прагове за дистанционни продажби в държавите членки, дружеството има задължение да следи същите и при възникването на съответното обстоятелство, да предприеме действия за регистрация за дистанционни продажби.
При изпращане на стока от територията на страната в склад в Германия, следва да се съобразят разпоредбите на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС. За възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. Това движение на стоки се документира с протокол по чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС и се начислява ставката от 20 %. Последващата продажба на тази стока на територията на Германия е извън обхвата на ЗДДС. Доколкото тези доставки попадат в обхвата на чуждо законодателство, следва да се запознаете със задълженията по него. НАП не е компетентна да изразява становище относно процедури и условия за регистрация съобразно чужди нормативни разпоредби.
Продажбата на стоки на лица в България е с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС и е облагаема доставка по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, като се прилага ставката от 20 %.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Фирмата ще извършва търговия със стоки по интернет, като стоките ще се изпращат до други държави членки на Европейския съюз. Плащанията ще се извършват чрез PayPal. Доставката на стоките до другите държави членки ще се осъществява чрез "Български пощи" или други фирми за куриерски и пощенски услуги.
Фирмата ще разполага със "склад" под наем в Германия, от който стоките ще се изпращат по същия начин - чрез куриерски фирми - до клиенти в Германия (от склада в Германия до клиенти в Германия) и до клиенти в други държави членки на ЕС. Получателите на стоките от България, Германия и другите държави членки са физически лица, които не са регистрирани по ДДС в съответните държави.
Подадено е искане за регистрация по ЗДДС на основание чл.98, но е получен отказ с мотив, че не се извършва транспорт, а само пощенски услуги. Извършена е регистрация по чл.100, ал.1 от ЗДДС. Доставката на стоките, с които ще се търгува, е от България или чрез внос от Турция.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Как да се третират тези доставки - като електронна търговия, вътреобщностни доставки (ВОД) или дистанционни продажби на стоки?
Въпрос: Трябва ли да се начислява ДДС на всички продажби, тъй като клиентите са физически лица от ЕС (в т.ч. България), нерегистрирани по ДДС в съответните страни?
Въпрос: Трябва ли да се следи оборотът, който се достига в съответните държави за регистрация по ДДС, при положение, че се търгува с нерегистрирани физически лица?
Въпрос: Трябва ли дружеството да получи ДДС номер в Германия, защото има склад там? Каква е процедурата по получаването му?
Въпрос: Как ще се осъществява отчитането на продажбите в България за склада в Германия?
Въпрос: Когато дружеството изпраща стоките от България в склада в Германия, с какъв документ ще отчита това прехвърляне на стоки, при продажбата на крайни клиенти издава ли се документ и какъв?
Предвид изложеното и относимата нормативна уредба се изразява следното становище:
В чл.98 от ЗДДС е уредено задължение за регистрация при дистанционна продажба на стоки. Такава регистрация се извършва на чуждестранно лице, което осъществява дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната. За българска фирма, осъществяваща продажби на стоки на територията на страната и извън нея, са приложими общите правила за регистрация по ЗДДС - по желание по чл.100 от ЗДДС или по задължение по чл.96 от ЗДДС.
Съгласно чл.14, ал.1 от ЗДДС, дистанционна продажба е доставка на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
- стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
- доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
- получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
- стоките не са нови превозни средства, не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
В конкретния случай за дружеството тази хипотеза ще е налице, когато стоката се изпраща от територията на страната до територията на друга държава членка и клиентът е данъчно незадължено лице - физическо лице.
Мястото на изпълнение на дистанционните продажби за дружеството се определя по чл.20, ал.5 от ЗДДС. Когато не са налице условията на чл.20, ал.1, т.2 от ЗДДС (мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл.14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато извършените от лицето доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка), мястото на изпълнение е на територията на страната.
В този смисъл, за дружеството тези доставки са с място на изпълнение на територията на страната и са облагаеми със ставка 20 % съгласно чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС. Само след достигане на прага за дистанционни продажби на съответната държава членка и регистрация за тези продажби в нея, тези доставки ще подлежат на облагане с ДДС в държавата членка на клиента.
Поради съществуването на прагове за дистанционни продажби в държавите членки, дружеството е длъжно да следи тези прагове и при възникване на съответното обстоятелство да предприеме действия за регистрация за дистанционни продажби.
Извод: Доставките към физически лица в други държави членки, когато стоките се изпращат от България, представляват дистанционни продажби по смисъла на чл.14 от ЗДДС. До достигане на праговете за дистанционни продажби в съответните държави членки мястото на изпълнение е в България и се начислява 20 % ДДС по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС; след достигане на прага и регистрация в съответната държава членка облагането се извършва там.
При изпращане на стока от територията на страната в склада в Германия следва да се съобрази чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС. За възмездна доставка на стока за целите на закона се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС.
Това движение на стоки се документира с протокол по чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС и се начислява ставка 20 %. Последващата продажба на тази стока на територията на Германия е извън обхвата на ЗДДС.
Доколкото тези доставки попадат в обхвата на чуждо законодателство, следва да се запознаете със задълженията по него. НАП не е компетентна да изразява становище относно процедури и условия за регистрация съобразно чужди нормативни разпоредби.
Извод: Изпращането на стоки от България до склада в Германия се третира като възмездна доставка по чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС, документира се с протокол по чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС и се облага с 20 % ДДС; последващите продажби от склада в Германия са извън обхвата на ЗДДС и подлежат на регулиране по германското законодателство.
Продажбата на стоки на лица в България е с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС и представлява облагаема доставка по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, като се прилага ставка 20 %.
Извод: Продажбите на стоки на физически лица в България са облагаеми доставки с място на изпълнение в страната и се облагат с 20 % ДДС по общия ред.
