|
Изх. № 24-39-56 Дата: 12.06.2017 год. ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 21; ЗДДФЛ, чл. 35, т. 2; ЗДДФЛ, чл. 47. ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) във връзка с предоставени награди на физически лица |
По повод Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от дирекция ОДОП ... и заведено в Централно управление на НАП с вх. № 24-39-56 от 24.04.2017 г., изразявам следното становище:
Според фактическата обстановка, описана в запитването Ви, ".." АД се занимава с предоставяне на рекламни услуги към множество български и международни компании. Голяма част от предлаганите услуги са свързани със създаване и изпълнение на рекламни кампании, търговски и потребителски промоции, онлайн потребителски кампании и др. В част от тези кампании има елемент, касаещ раздаването на предметни награди към крайни потребители, които се определят на лотариен принцип след изпълнението на някакво условие в самата кампания. В тази връзка и с оглед промените в ЗДДФЛ, които са в сила от 01.01.2017 г., поставяте следните въпроси:
- Следва ли дружеството да издава служебни бележки по чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ или това е задължение на Вашия възложител?
- Следва ли стойността на допълнителните услуги по брандиране (поставяне на логото на компанията възложител) да се добавя към стойността на рекламните стоки при издаването на служебната бележка по чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ?
- Възможно ли е данъкът, дължим от физическото лице, да се плати от рекламодателя, за да не бъде ангажиран печелившият?
- Как следва да се третират предоставяните като награда електронни ваучери за покупки от онлайн магазини - като предметна или като парична награда?
Предвид изложената фактическа ситуация и относимата нормативна уредба изразявам следното становище по поставените въпроси:
1.
и4, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ ЗДДФЛ
- паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри, организирани с лиценз, издаден по реда на Закона за хазарта (ЗХ) или съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП);
- наградите, които се дават във вид на допълнителна игра или предметна печалба с незначителна стойност от развлекателни автомати по смисъла на ЗХ или съгласно законодателството на друга държава - членка на ЕС, или държава - страна по Споразумението за ЕИП, както и предметните печалби с незначителна стойност от други игри на случайността, извън посочените в чл. 13, ал. 1, т. 20.
Наградите от игри на случайността, които не попадат в цитираните изключения, представляват облагаем доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход в тези случаи се определя по реда на чл. 35, т. 2 от ЗДДФЛ, доколкото наградите не са предоставени от работодател или възложител. На основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на доходи по чл. 35, издава за изплатените доходи и удържания данък (ако има такъв) служебна бележка по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода. В тази връзка следва да се има предвид, че платец на дохода по чл. 35, т. 2 от ЗДДФЛ е лицето, което предоставя наградите. В описаните от Вас случаи това би трябвало да са рекламодателите, доколкото именно те определят вида и размера на наградите, както и правилата, свързани с раздаването им. Това обстоятелство не се променя от факта, че организацията по провеждането на съответната кампания се възлага на Вашата фирма.
Следователно задължението за издаване на служебната бележка по чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ не е на "..." АД, а на платеца на дохода, ако същият е предприятие по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗДДФЛ или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване. В случай че платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице, служебна бележка по чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ не се издава, а облагането се извършва от физическото лице - придобило дохода, с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон.
2. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена. В тази връзка според § 1, т. 62 от ДР на ЗДДФЛ "предметна печалба с незначителна стойност" за целите на чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ е предметна печалба, чиято пазарна цена е до 30 лв.
На основание § 1, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),във връзка с § 1, т. 9 от ДР на ЗДДФЛ, "пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Следователно при изчисляването на непаричния доход, за целите на ЗДДФЛ, значение има пазарната цена на предоставената вещ или извършената услуга, а не стойността на разходите, направени от платеца. При определянето на пазарната цена следва да се имат предвид методите, посочени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК.
3. По смисъла на чл. 3 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица по този закон са:
- местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
- местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
В съответствие с разпоредбите на чл. 44а, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ паричните доходи по чл. 35 се облагат авансово с данък, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Същият се удържа от платеца на дохода при изплащането му.
Непаричните доходи по чл. 35 от ЗДДФЛ не се облагат авансово, включително когато платецът е предприятие или самоосигуряващо се лице. Въпреки това във връзка с посочената от Вас хипотеза(дължимият данък да се внесе от рекламодателя, за да не се ангажира физическото лице - получател на наградата)следва да се уточни, че няма законова забрана платецът на дохода да внесе дължимия от лицето данък за доходите по чл. 35, т. 2 от ЗДДФЛ. В тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ДОПК, според която данъци или задължителни осигурителни вноски, удържани и внесени от лице, което е задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължение за удържане.По силата на цитирания законов текст може да се приеме, че данъкът за непарични доходи по чл. 35, т. 2 от ЗДДФЛ, ако същият е преведен в бюджета, ще се смята за платен от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане е бил удържан, независимо че платецът не е имал задължение за удържане на данъка. От друга страна, с цел коректно прилагане на разписания в ЗДДФЛ механизъм за облагане на доходите, в този случай платецът трябва да действа от името и за сметка на данъчно задълженото физическо лице. Това означава, че данъкът следва да се внася в съответствие с разпоредбите на чл. 67, ал. 5 и чл. 68 от ЗДДФЛ. Следва да се уточни, че това не отменя задължението на физическото лице да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
4. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. Според описаното в запитването Ви в някои случаи предмет на награда са електронни ваучери за покупки от онлайн магазин на определена стойност (напр. 50 лева). В тези случаи не може да се каже че плащането е в пари и съответно доходът не би могъл да се квалифицира като паричен. Това обстоятелство не се променя от факта, че физическото лице има право само да избере конкретната предметна награда от онлайн магазин, в рамките на посочената върху ваучера цена. Във връзка с разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ следва да имате предвид, че пазарната цена на предметната награда е левовата равностойност, посочена върху съответния ваучер, а доходът се счита за придобит на датата на получаването му от физическото лице.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/
Изготвили:
ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) във връзка с предоставени награди на физически лица
Според изложената фактическа обстановка ".." АД предоставя рекламни услуги на множество български и международни компании. Значителна част от услугите са свързани със създаване и изпълнение на рекламни кампании, търговски и потребителски промоции, онлайн потребителски кампании и др. В част от тези кампании е предвиден елемент на раздаване на предметни награди на крайни потребители, определяни на лотариен принцип след изпълнение на условие, заложено в кампанията.
Във връзка с това и с оглед промените в ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2017 г., са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли дружеството да издава служебни бележки по чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ или това е задължение на Вашия възложител?
Въпрос 2: Следва ли стойността на допълнителните услуги по брандиране (поставяне на логото на компанията възложител) да се добавя към стойността на рекламните стоки при издаването на служебната бележка по чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ?
Въпрос 3: Възможно ли е данъкът, дължим от физическото лице, да се плати от рекламодателя, за да не бъде ангажиран печелившият?
Въпрос 4: Как следва да се третират предоставяните като награда електронни ваучери за покупки от онлайн магазини - като предметна или като парична награда?
1. Относно платеца на дохода и издаването на служебни бележки по чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ
Паричните и предметните печалби от игри на случайността, които са освободени от облагане по реда на ЗДДФЛ, са изчерпателно изброени в чл. 13, ал. 1, т. 20 и т. 21 от ЗДДФЛ.
Съгласно редакцията на закона, действаща от 01.01.2017 г., необлагаеми са:
- паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри, организирани с лиценз, издаден по реда на Закона за хазарта (ЗХ) или съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП);
- награди, които се дават във вид на допълнителна игра или предметна печалба с незначителна стойност от развлекателни автомати по смисъла на ЗХ или съгласно законодателството на друга държава - членка на ЕС, или държава - страна по Споразумението за ЕИП, както и предметните печалби с незначителна стойност от други игри на случайността, извън посочените в чл. 13, ал. 1, т. 20.
Наградите от игри на случайността, които не попадат в тези изключения, представляват облагаем доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Облагаемият доход в тези случаи се определя по реда на чл. 35, т. 2 от ЗДДФЛ, доколкото наградите не са предоставени от работодател или възложител.
На основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на доходи по чл. 35, издава за изплатените доходи и удържания данък (ако има такъв) служебна бележка по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода.
Платец на дохода по чл. 35, т. 2 от ЗДДФЛ е лицето, което предоставя наградите. В описаните случаи това следва да са рекламодателите, тъй като те определят вида и размера на наградите, както и правилата за раздаването им. Фактът, че организацията по провеждане на кампанията е възложена на Вашата фирма, не променя това обстоятелство.
Следователно задължението за издаване на служебна бележка по чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ не е на ".." АД, а на платеца на дохода, ако той е предприятие по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗДДФЛ или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване.
Когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице, служебна бележка по чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ не се издава, а облагането се извършва от физическото лице - придобило дохода, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Извод: Задължението за издаване на служебни бележки по чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ е на рекламодателя като платец на дохода (ако е предприятие или самоосигуряващо се лице), а не на ".." АД.
2. Относно стойността на непаричните доходи и допълнителните услуги по брандиране
Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена.
Съгласно § 1, т. 62 от ДР на ЗДДФЛ "предметна печалба с незначителна стойност" за целите на чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ е предметна печалба, чиято пазарна цена е до 30 лв.
На основание § 1, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с § 1, т. 9 от ДР на ЗДДФЛ, "пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между несвързани лица.
Следователно при изчисляване на непаричния доход за целите на ЗДДФЛ значение има пазарната цена на предоставената вещ или извършената услуга, а не стойността на разходите, направени от платеца.
При определяне на пазарната цена следва да се прилагат методите, посочени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК.
Извод: При издаване на служебна бележка се взема предвид пазарната цена на предоставената награда (включително брандирането, доколкото то е част от стоката/услугата по пазарна цена), а не направените разходи; облагаемият непаричен доход се определя по пазарна цена по чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ.
3. Относно възможността данъкът да бъде платен от рекламодателя вместо физическото лице
По смисъла на чл. 3 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица по този закон са:
- местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
- местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
Съгласно чл. 44а, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ паричните доходи по чл. 35 се облагат авансово с данък, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход се умножи по данъчна ставка 10 на сто, и се удържа от платеца при изплащането на дохода.
Непаричните доходи по чл. 35 от ЗДДФЛ не се облагат авансово, включително когато платецът е предприятие или самоосигуряващо се лице.
Във връзка с поставената хипотеза - дължимият данък да се внесе от рекламодателя, за да не се ангажира физическото лице - получател на наградата, се уточнява, че няма законова забрана платецът на дохода да внесе дължимия от лицето данък за доходите по чл. 35, т. 2 от ЗДДФЛ.
В тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ДОПК, според която данъци или задължителни осигурителни вноски, удържани и внесени от лице, което е задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължение за удържане.
По силата на този текст може да се приеме, че данъкът за непарични доходи по чл. 35, т. 2 от ЗДДФЛ, ако е преведен в бюджета, ще се счита за платен от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане е бил удържан, независимо че платецът не е имал задължение за удържане на данъка.
С цел коректно прилагане на механизма за облагане по ЗДДФЛ, в този случай платецът трябва да действа от името и за сметка на данъчно задълженото физическо лице. Това означава, че данъкът следва да се внася в съответствие с чл. 67, ал. 5 и чл. 68 от ЗДДФЛ.
Това не отменя задължението на физическото лице да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Извод: Рекламодателят може да внесе дължимия данък за доходите по чл. 35, т. 2 от ЗДДФЛ от името и за сметка на физическото лице, но лицето запазва задължението си да декларира дохода в годишната данъчна декларация.
4. Относно квалификацията на електронните ваучери - парична или предметна награда
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ, в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични.
Според описаното в запитването, в някои случаи предмет на награда са електронни ваучери за покупки от онлайн магазин на определена стойност (например 50 лева).
В тези случаи не може да се приеме, че плащането е в пари, поради което доходът не може да се квалифицира като паричен. Това не се променя от факта, че физическото лице има право само да избере конкретната предметна награда от онлайн магазина.
Извод: Електронните ваучери за покупки от онлайн магазини представляват непаричен доход (предметна награда), а не парична награда.
