ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .....е постъпило Ваше запитване с вх. № 07-00-546/02.11.2023 г., препратено по компетентност от Централно управление на НАП София и допълнено с писмо вх. № 07-00-546#1/03.11.2023 г., относно прилагане разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Смятате да регистрирате еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), което да извършва продажби на стоки чрез електронен магазин на лица в България и в Европейския съюз. За целта ще откриете сметка в "Пейсера", стоките ще изпращате чрез Спиди и Еконт, с които ще сключите договор, съгласно който плащанията от клиентите Ви ще са чрез пощенски паричен превод. Парите от Спиди и Еконт ще постъпват по сметката, открита в "Пейсера", в лева и валута. За всяка продажба ще издавате фактура, независимо дали е на физическо или юридическо лице, ще се регистрирате и в системата OSS. Посочвате и че продажби на стоки от офиса няма да се извършват.
Поставени са следните въпроси:
- Трябва ли да издавате касови бележки за стоките, които продавате на лица в България и в Европейския съюз?
- Трябва ли да регистрирате електронния магазин в НАП?
- Трябва ли да подавате одиторски файл?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Общото правило, заложено в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е че всяко лице (регистрирано и нерегистрирано по реда на закона) е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка (фискален бон) от фискално устройство са определени в Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Дефиниции на изброените начини на плащане са дадени в Допълнителните разпоредби на ЗПУПС и ЗПУ.
Важно е да се отбележи, че определящ за издаване на фискален бон е начинът на плащане на стоките от страна на клиента, a не начинът на получаване от търговеца на платените по продажбата парични средства.
Следователно, при посочения от Вас начин на заплащане от страна на клиента, а именно чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на ЗПУ, не се изисква издаване на фискален бон, като в този случай имате задължение да предоставите на клиента в хартиен или електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба № Н-18/2006 г. За този документ в закона не е установена форма и същият може да бъде и издадената от Вас фактура, в случай че същата съдържа горепосочените данни.
Следва да имате предвид, че за да се приложат разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. по отношение на дадена продажба, търговският обект, от който се извършва продажбата, трябва да е на територията на Република България (писмо изх. № 20-00-106/05.08.2021 г. на ЦУ на НАП), което може да намерите в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
По втори въпрос:
В ЗДДС, Допълнителни разпоредби (ДР), § 1, т. 87 се съдържа определение за електронен магазин. "Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение № 33 от наредбата.
За всяко лице, което извършва продажба на стоки/услуги чрез софтуер, отговарящ на определението за електронен магазин и приемащо плащания, за които се изисква издаване на фискален бон, включително при алтернативна възможност по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г., е налице задължение за подаване на Приложение № 33.
От съществено значение дали електронен магазин следва да се регистрира в НАП е начинът на организиране на дейността и начините, чрез които клиентите заплащат за стоката, съответно следва ли да се издава фискален бон за извършената продажба.
Предвид гореизложеното, за Вас не е налице задължение да подавате информация в НАП, след като извършвате продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, но не приемате плащания, за които се изисква издаване на фискален бон. В този случай данните могат да се подадат по желание.
По трети въпрос:
Съгласно чл. 52т, ал. 2 от наредбата лицето, използващо алтернативна възможност по чл. 3, ал. 17 от наредбата, е длъжно за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца.
Следователно, след като Вие няма да прилагате алтернативната възможност по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г., за Вас не е налице и задължение за подаване на стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38 от наредбата.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Предвижда се регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), което ще извършва продажби на стоки чрез електронен магазин на лица в България и в Европейския съюз. За целта ще бъде открита сметка в "Пейсера". Стоките ще се изпращат чрез "Спиди" и "Еконт", с които ще се сключат договори, съгласно които плащанията от клиентите ще се извършват чрез пощенски паричен превод. Парите от "Спиди" и "Еконт" ще постъпват по сметката в "Пейсера" в лева и валута. За всяка продажба ще се издава фактура, независимо дали клиентът е физическо или юридическо лице. Ще се извърши регистрация и в системата OSS. Посочено е, че продажби на стоки от офиса няма да се извършват.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Трябва ли да издавате касови бележки за стоките, които продавате на лица в България и в Европейския съюз?
Въпрос: Трябва ли да регистрирате електронния магазин в НАП?
Въпрос: Трябва ли да подавате одиторски файл?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство е изразено следното становище:
По първи въпрос
Общото правило по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е, че всяко лице, независимо дали е регистрирано по закона, е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Редът и начинът за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство са определени в Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва:
- чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- чрез кредитен превод,
- чрез директен дебит,
- чрез наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС),
- или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя документ в хартиен или електронен вид, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба № Н-18/2006 г.
Дефинициите на изброените начини на плащане са дадени в Допълнителните разпоредби на ЗПУПС и ЗПУ.
Подчертано е, че определящ за издаване на фискален бон е начинът на плащане на стоките от страна на клиента, а не начинът на получаване от търговеца на платените по продажбата парични средства.
При посочения от запитващия начин на заплащане от страна на клиента - чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на ЗПУ - не се изисква издаване на фискален бон. В този случай търговецът има задължение да предостави на клиента документ в хартиен или електронен вид, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба № Н-18/2006 г.
За този документ в закона не е установена форма и той може да бъде и издадената фактура, при условие че съдържа посочените данни.
Посочено е, че за да се приложат разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. по отношение на дадена продажба, търговският обект, от който се извършва продажбата, трябва да е на територията на Република България. В тази връзка е посочено писмо изх. № 20-00-106/05.08.2021 г. на ЦУ на НАП, публикувано в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Извод: При плащане от клиентите чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на ЗПУ, не се изисква издаване на фискален бон, а следва да се предостави на клиента документ (вкл. фактура, ако съдържа изискуемите данни) с информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба № Н-18/2006 г., при условие че търговският обект е на територията на Република България.
По втори въпрос
В ЗДДС, Допълнителни разпоредби, § 1, т. 87 е дадено определение за "електронен магазин". "Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение № 33 от наредбата.
За всяко лице, което извършва продажба на стоки/услуги чрез софтуер, отговарящ на определението за електронен магазин и приемащо плащания, за които се изисква издаване на фискален бон, включително при алтернативна възможност по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г., е налице задължение за подаване на Приложение № 33.
От съществено значение за това дали електронен магазин следва да се регистрира в НАП е начинът на организиране на дейността и начините, по които клиентите заплащат за стоката, съответно дали следва да се издава фискален бон за извършената продажба.
Предвид изложеното, когато се извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин, но не се приемат плащания, за които се изисква издаване на фискален бон, не възниква задължение за подаване на информация в НАП по Приложение № 33. В този случай данните могат да се подадат по желание.
Извод: При описаната организация на дейността и при положение, че не се приемат плащания, за които се изисква издаване на фискален бон, не съществува задължение за регистрация на електронния магазин в НАП чрез подаване на Приложение № 33, като подаването на данни е възможно само по желание.
По трети въпрос
Съгласно чл. 52т, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. лицето, използващо алтернативна възможност по чл. 3, ал. 17 от наредбата, е длъжно за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно Приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца.
След като запитващият няма да прилага алтернативната възможност по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г., за него не възниква задължение за подаване на стандартизиран одиторски файл по Приложение № 38 от наредбата.
Извод: При неприлагане на алтернативната възможност по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. не възниква задължение за подаване на стандартизиран одиторски файл по Приложение № 38.
Заключителни бележки
Становището е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), бъде установена фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
