НАП: Право на данъчен кредит и отразяване на протокол при вътреобщностно придобиване на автомобили по ЗДДС

Изложена е следната фактическа обстановка:

Дружеството извършва продажба на автомобили втора употреба. Автомобилите се купуват предимно от държави - членки на Европейския съюз. Доставчиците са дилъри на автомобили втора употреба и при сделките се прилага специалният режим за облагане на стоки втора употреба, като във фактурите е посочено основанието, предвидено в законодателството на съответната държава членка.

В редки случаи се осъществява вътреобщностно придобиване (ВОП) на автомобили, за които доставчикът от ЕС прилага общия ред за облагане с ДДС. В тези случаи, съгласно ЗДДС, дружеството съставя протокол, с който самоначислява ДДС, като протоколът се включва в дневника за покупки и в дневника за продажби. Посочено е, че протоколът се включва в дневника за продажбите в месеца на издаване на фактурата за ВОП, а в дневника за покупки - в месеца, в който се извършва продажбата на съответния автомобил втора употреба.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: В правилните периоди ли се включва съставеният при ВОП протокол в дневника за покупки и в дневника за продажби?

Въпрос 2: При условие че от момента на покупката (ВОП) на даден автомобил, закупен по общия ред, до момента на продажбата му са изминали повече от 12 месеца, има ли право дружеството да включи протокола в дневника за покупките или губи правото на данъчен кредит по същия?

По първи въпрос

Когато за дружеството като получател е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за него възниква задължение за начисляване на данък съгласно чл. 84 във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.

Дължимият данък се начислява от придобиващото лице чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, съгласно чл. 63 от ЗДДС.

На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.

Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС.

Предвид гореизложеното, при начисляване на данък при ВОП правото на данъчен кредит е налице през същия данъчен период.

Извод: Протоколът по ВОП следва да се включи в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем и документът е издаден, а в дневника за покупки - в рамките на сроковете по чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, като правото на данъчен кредит възниква през същия данъчен период, в който е начислен данъкът.

По втори въпрос

Правото на приспадане на данъчен кредит за стоки (автомобили), придобити като ВОП, възниква и се упражнява по общия ред, регламентиран в разпоредбите на чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС.

От изложеното следва, че ако придобиванията, описани в запитването, са пряко свързани с извършваните от дилъра последващи облагаеми доставки, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС при изпълнение на условията на чл. 71, т. 1 от ЗДДС и в срока по чл. 72 от ЗДДС.

Следва да се има предвид и нормата на чл. 73а от ЗДДС. При доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5 от закона, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.

В този случай правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.

Разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС не следва да се прилага по отношение на недобросъвестни лица, при които неправилното или късно деклариране, съответно пропуските в документирането или относно притежаваните от лицето документи, се дължи не на грешка или пропуск, а на опит да се скрие определена стопанска операция, тоест когато е налице явен опит за злоупотреба.

Извод: Правото на данъчен кредит за автомобил, придобит като ВОП по общия ред, е налице при изпълнение на условията на чл. 68 - чл. 72 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС, като при неспазване на сроковете по чл. 72 може да се приложи чл. 73а от ЗДДС, ако доставката не е укрита и няма недобросъвестност; в този случай правото на данъчен кредит се упражнява през периода, в който данъкът е станал изискуем.

Заключителни бележки

Настоящото становище е изготвено въз основа на фактическата обстановка, изложена в запитването. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището е обвързващо само при идентичност между описаната във запитването фактическа обстановка и действително установената при производство по ДОПК.