ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......е постъпилоВаше запитване с вх. № 20-31-47/18.07.2023 г. относно прилагане на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството се занимава с покупко- продажба на стоки от вендинг машини. На всяка машина има монтиран касов апарат, на който се отчитат плащанията в брой. Смятате да закупите и монтирате ПОС-терминали за приемане на плащания с банкови карти, като терминалът ще е свързан с банкова сметка на фирмата. Наличният терминал и касовият апарат не са от един производител, приходите от терминала ще се отчитат на касовия апарат като приходи в брой. В счетоводството те ще бъдат отделени и ще се отчитат като приходи по банков път на база постъпленията по разплащателната сметка на дружеството.
Поставяте следния въпрос:
Дали е допустимо да отчитате плащанията през ПОС-терминала на касовия апарат като приходи в брой, а не по банков път?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
По силата на чл. 118, ал. 3, изр. първо и второ от ЗДДС, фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП, са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУСП), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
В общия случай, Наредба № Н-18/2006 г. свързва момента на издаването на фискална касова бележка с този на плащането. Съгласно чл. 25, ал. 6 изр. второ от Наредба № Н-18/2006 г., при продажби по чл. 3, ал. 8 (продажби от автомат на самообслужване) фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС (фискално устройство, вградено в автомат за самообслужване).
В § 1, точка 12 от допълнителните разпоредби към Наредба № Н-18/2006 г. е дефинирано, че "автомат на самообслужване" е устройство, позволяващо на потребителя да получи от автомата срещу заплащане на принципа на самообслужване стоки и/или услуги, включително и услуги с развлекателен характер.
За целите на наредбата, в чл. 2, ал. 2, т. 5 е посочено, че фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС) е вид от фискалните устройства. Съгласно чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/2006 г., лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба:
1. чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или
2. чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител.
Предвид цитираните разпоредби, при извършване на продажба на стоки от автомат на самообслужване, всяко плащане, включително когато е извършено с банкова кредитна или дебитна карта чрез ПОС-терминал подлежи на регистриране чрез ФУ и за него е налице задължение за издаване на касова бележка. При отчитане на продажбите чрез ФУВАС тези фискални устройства задължително следва да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите.
Разплащанията с банкови карти чрез ПОС-терминала не са сред изброените изключения, разписани в чл. 3, ал. 1 от наредбата, при които лицата могат да не отчитат извършените продажби чрез ФУ и които дружеството може би визира, посочвайки ги в запитването като "по банков път". С оглед на това, всякакъв друг ред за регистрация на продажбите, осъществени от автомата на самообслужване и подаването на данни за тези продажби към НАП като справки от счетоводни софтуери, информация за постъпили суми от продажби по банкови сметки, и други подобни, би бил в нарушение на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.
При положение че дружеството желае да извършва продажби на стоки чрез автомата на самообслужване, които да бъдат заплащани от клиентите чрез дебитни и кредитни карти, е необходимо конфигурацията на вендинг машината да бъде разработена по начин, по който плащанията, осъществени през ПОС-терминал, да бъдат отчитани от ФУ, вградено в автомата и за тях да се издава фискална касова бележка (визуализирана или на хартия). В случай че това се окаже технически невъзможно, тази опция за плащане следва да бъде изключена от активните функционалности на вендинг машината.
Настоящото становище е принципно въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: дружеството извършва покупко-продажба на стоки чрез вендинг машини. На всяка машина е монтиран касов апарат, на който се отчитат плащанията в брой. Предвижда се закупуване и монтиране на ПОС-терминали за приемане на плащания с банкови карти, като терминалът ще е свързан с банкова сметка на фирмата. Наличният терминал и касовият апарат не са от един производител. Приходите от терминала ще се отчитат на касовия апарат като приходи в брой. В счетоводството тези приходи ще бъдат отделени и ще се отчитат като приходи по банков път на база постъпленията по разплащателната сметка на дружеството.
Въпрос: Дали е допустимо да отчитате плащанията през ПОС-терминала на касовия апарат като приходи в брой, а не по банков път?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство е изложено следното принципно становище.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
По силата на чл. 118, ал. 3, изр. първо и второ от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез:
- внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- кредитен превод,
- директен дебит,
- наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУСП),
- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от наредбата.
В общия случай Наредба № Н-18/2006 г. свързва момента на издаването на фискална касова бележка с момента на плащането.
Съгласно чл. 25, ал. 6, изр. второ от Наредба № Н-18/2006 г., при продажби по чл. 3, ал. 8 (продажби от автомат на самообслужване) фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС (фискално устройство, вградено в автомат за самообслужване).
В § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г. е дефинирано, че "автомат на самообслужване" е устройство, позволяващо на потребителя да получи от автомата срещу заплащане на принципа на самообслужване стоки и/или услуги, включително и услуги с развлекателен характер.
За целите на наредбата, в чл. 2, ал. 2, т. 5 е посочено, че фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС), е вид от фискалните устройства.
Съгласно чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/2006 г., лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба:
- чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или
- чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител.
Предвид цитираните разпоредби, при извършване на продажба на стоки от автомат на самообслужване всяко плащане, включително когато е извършено с банкова кредитна или дебитна карта чрез ПОС-терминал, подлежи на регистриране чрез ФУ и за него е налице задължение за издаване на касова бележка.
При отчитане на продажбите чрез ФУВАС тези фискални устройства задължително следва да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите.
Разплащанията с банкови карти чрез ПОС-терминала не са сред изброените изключения, разписани в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., при които лицата могат да не отчитат извършените продажби чрез ФУ и които дружеството вероятно визира, посочвайки ги в запитването като "по банков път".
С оглед на това, всякакъв друг ред за регистрация на продажбите, осъществени от автомата на самообслужване, и подаването на данни за тези продажби към НАП като справки от счетоводни софтуери, информация за постъпили суми от продажби по банкови сметки и други подобни, би бил в нарушение на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.
При положение че дружеството желае да извършва продажби на стоки чрез автомата на самообслужване, които да бъдат заплащани от клиентите чрез дебитни и кредитни карти, е необходимо конфигурацията на вендинг машината да бъде разработена по начин, по който плащанията, осъществени през ПОС-терминал, да бъдат отчитани от ФУ, вградено в автомата, и за тях да се издава фискална касова бележка (визуализирана или на хартия).
В случай че това се окаже технически невъзможно, тази опция за плащане следва да бъде изключена от активните функционалности на вендинг машината.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Плащанията през ПОС-терминала при продажби от вендинг автомати подлежат на регистриране чрез фискалното устройство, вградено в автомата, с издаване на фискален бон (визуализиран или на хартия), като не е допустимо тези продажби да се отчитат по друг ред (само като постъпления по банков път или чрез счетоводни справки), а при техническа невъзможност за такова отчитане опцията за плащане с карти трябва да бъде изключена.
