Изх. № ЕП-04-19-181
Дата: 02. 03. 2022 год.
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 12 (1);
Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 15.
Във Ваше писмо, постъпило с вх. ............ г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:
На 17.04.2019 г. сключвате договор с работодателя ................. ООД и допълнително споразумение за командироване във Франция, считано от 02.05.2019 г. до 09.10.2019 г. След завръщане в България подавате документи за парично обезщетение за безработица в Националния осигурителен институт (НОИ). Уведомена сте, че няма издадено решение за изплащане на парични обезщетения за безработица, защото започва проверка на работодателя .............. ООД. Година и половина по-късно, на 31.03.2021 г., получавате писмо от НОИ, че са уведомени от НАП за извършена проверка на работодателя с протокол, при която е установено, че не са изпълнени всички условия за приложимост на българското осигурително законодателство и че за командированите от дружеството ................... ООД работници във Франция не е подадено уведомление и искане за издаване на удостоверения А1 за приложимото осигурително законодателство. НОИ Ви уведомява, че трябва да подадете заявление за издаване на удостоверение А1, което правите на 12.04.2021 г. На 21.05.2021 г. получавате от НАП Решение за отказ за издаване на въпросното удостоверение.
Възразявате срещу допускането да се създаде този проблем и искате съдействие за решаване на възникналия казус.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
От 01.05.2010 г. приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 и се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност). Този формуляр удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави членки, в които извършва дейност.
Основното правило в Регламент (ЕО) №883/2004 е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004).
В Дял II от същия регламент са предвидени специални разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заети лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава членка. Такава е разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно която лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Тъй като с чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 се въвежда изключение от основното правило (прилагане на законодателството по месторабота), наличието на условията, определени с тази разпоредба, се съблюдава стриктно. Такова изключение се допуска само по отношение на лица, наети от предприятия, чиято съществена дейност се извършва на територията на изпращащата държава членка. Освен това запазването на приложимото осигурително законодателство е възможно единствено спрямо лица, които обичайно и продължителнополагат труда си за предприятие на територията на изпращащата държава членка и които за кратък период от време са командировани да работят за изпращащото предприятие на територията на друга държава членка, като след приключването му и завръщането си в страната, лицата продължават да работят за същото това предприятие.
Преценката за наличието на условията лицата да останат подчинени на българското законодателство за периода на изпращане, както и за издаването на формуляр А1, се извършва от компетентната териториална дирекция на НАП, в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай.
Сама отбелязвате във Вашето изложение, че в конкретния случай тези условия не са били налице.
Ако не са изпълнени условията на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, командированите лица не могат да останат подчинени на българското законодателство за периода на изпращане и в тази хипотеза за тях ще се прилага основното правило (приложимост на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си).
В основата на възникналия казус е неспазването от страна на работодателя Ви на задължението му съгласно разпоредбата на чл. 15 от Регламент (ЕО) №987/2009, съгласно която във всички случаи, когато работодател изпраща работници да упражняват дейността си в държава членка, различна от България, той е задължен да информира НАП, и то при възможност предварително, за това обстоятелство.
С оглед на това дружеството ................ ООД е следвало да подаде в компетентната териториална дирекция на НАП уведомление образец ОКd236 за всяко командировано лице, независимо от обстоятелството за какъв период от време са командировани работниците.
На основание чл. 21(1) от Регламент (ЕО) №987/2009 работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка. Това означава, че всички задължителни осигурителни вноски за тях ще са дължими в държавата по месторабота на лицата, съгласно нейното законодателство.
В този случай Вашият работодател е следвало да внася задължителните осигурителни вноски за работниците във Франция, а не в България, и е трябвало да се информира относно задължения му съгласно френското осигурително законодателство, тъй като НАП не е компетентна да изразява становище по прилагане на последното.
При това положение единствената възможност за легализиране на неправилно прилагане за Вас на българското законодателство за периода на изпращане във Франция е чрез разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) №883/2004. Тя дава възможност на институциите по приложимо право на държавите членки, с общо споразумение, да предвидят изключения от членове 11 - 15 от същия регламент, ако това е в интерес на някои категории лица или на някои лица.
Процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009 стартира по искане от работодателя или от съответното лице, отправено до НАП. Споразумение за изключение може да са постигне, само ако е налице съгласие и на двете институции по приложимо право (в случая - на компетентните институции на България и Франция).
С писмо с вх. ............. г. е постъпило искане от управителя на дружеството .............. ООД за сключване на споразумение по чл. 16 от Регламент (ЕО) №883/2004, без да е предоставена никаква информация относно лицата и периодите, за които се иска допускане на изключение.
С писмо със същия изходящ номер от юни 2021 г. са дадени от НАП подробни разяснения и указания на подателя по отношение на информацията, която следва да бъде предоставена за стартиране на процедурата.
Моля да имате предвид, че до настоящия момент не е получен отговор от работодателя .................... ООД, не са предоставени необходимите данни, поради което и не е стартирана процедура за сключване на споразумение с френската компетентна институция.
При предоставяне на необходимата информация незабавно ще бъде стартирана процедура по сключване на споразумение за изключение от разпоредбите на чл. 11 - 15 от Регламент (ЕО) №883/2004. Централно управление на НАП ще отправи по най-бързия начин, в рамките на електронния обмен на данни с другите държави членки на ЕС, искане до френската компетентна институция за прилагане на чл. 16 от същия регламент. Въз основа на получения отговор ще се изготви становище относно приложимото законодателство. Същото се изпраща до компетентната Териториална дирекция на НАП за издаване на Формуляр А1 при наличие на положителен отговор от страна на чуждестранната компетентна институция.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
В писмото си описвате следната фактическа обстановка:
- На 17.04.2019 г. сключвате договор с работодателя "................." ООД и допълнително споразумение за командироване във Франция за периода от 02.05.2019 г. до 09.10.2019 г.
- След завръщането си в България подавате документи за парично обезщетение за безработица в Националния осигурителен институт (НОИ).
- Уведомена сте, че няма издадено решение за изплащане на парични обезщетения за безработица, тъй като започва проверка на работодателя ".............." ООД.
- На 31.03.2021 г., година и половина по-късно, получавате писмо от НОИ, че са уведомени от НАП за извършена проверка на работодателя с протокол, при която е установено, че не са изпълнени всички условия за приложимост на българското осигурително законодателство и че за командированите от "..................." ООД работници във Франция не е подадено уведомление и искане за издаване на удостоверения А1 за приложимото осигурително законодателство.
- НОИ Ви уведомява, че трябва да подадете заявление за издаване на удостоверение А1, което подавате на 12.04.2021 г.
- На 21.05.2021 г. получавате от НАП решение за отказ за издаване на удостоверение А1.
- Възразявате срещу допускането да се създаде този проблем и искате съдействие за решаване на възникналия казус.
Извод: Описан е конкретен случай на командироване във Франция, последващо искане за обезщетение за безработица, проверка на работодателя, констатации за неприложимост на българското осигурително законодателство и отказ за издаване на удостоверение А1, по повод на което търсите съдействие.
От 01.05.2010 г. приложимото осигурително законодателство се определя по разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 и се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност). Формуляр А1 удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена държава членка и е освободено от прилагане на законодателствата на другите държави членки, в които извършва дейност.
Основното правило в Регламент (ЕО) №883/2004 е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
В Дял II от същия регламент са предвидени специални разпоредби за запазване на законодателството на изпращащата държава членка спрямо заети лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава членка. Такава е разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, според която лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че:
- предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца, и
- лицето не е изпратено да замества друго командировано лице.
Тъй като с чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 се въвежда изключение от основното правило за прилагане на законодателството по месторабота, условията по тази разпоредба се съблюдават стриктно. Изключението се допуска само за лица, наети от предприятия, чиято съществена дейност се извършва на територията на изпращащата държава членка. Освен това запазването на приложимото осигурително законодателство е възможно само за лица, които обичайно и продължително полагат труда си за предприятие на територията на изпращащата държава членка и които за кратък период са командировани да работят за същото предприятие на територията на друга държава членка, като след приключване на командироването и завръщането си в страната продължават да работят за същото предприятие.
Преценката дали са налице условията лицата да останат подчинени на българското законодателство за периода на изпращане, както и дали да бъде издаден формуляр А1, се извършва от компетентната териториална дирекция на НАП, според спецификата на всеки конкретен случай. В изложението си Вие сама отбелязвате, че в конкретния случай тези условия не са били налице.
Ако не са изпълнени условията на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, командированите лица не могат да останат подчинени на българското законодателство за периода на изпращане. В този случай се прилага основното правило - приложимо е законодателството на държавата членка, на чиято територия лицата полагат труда си.
Извод: При липса на условията по чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 за Вас не може да се прилага българското осигурително законодателство за периода на командироване във Франция и не може да бъде издаден формуляр А1, като в този период е приложимо законодателството на държавата по месторабота - Франция.
В основата на възникналия казус е неспазването от страна на Вашия работодател на задължението по чл. 15 от Регламент (ЕО) №987/2009. Съгласно тази разпоредба, във всички случаи, когато работодател изпраща работници да упражняват дейността си в държава членка, различна от България, той е длъжен да информира НАП, по възможност предварително, за това обстоятелство.
С оглед на това "................" ООД е следвало да подаде в компетентната териториална дирекция на НАП уведомление образец ОКd236 за всяко командировано лице, независимо от периода на командироване.
На основание чл. 21(1) от Регламент (ЕО) №987/2009 работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка. Това означава, че всички задължителни осигурителни вноски за командированите лица са дължими в държавата по месторабота, съгласно нейното законодателство.
В конкретния случай Вашият работодател е следвало да внася задължителните осигурителни вноски за работниците във Франция, а не в България, и е трябвало да се информира за задълженията си по френското осигурително законодателство. НАП не е компетентна да изразява становище по прилагането на френското законодателство.
Извод: Работодателят Ви е бил длъжен да уведоми НАП за командироването и да внесе осигурителните вноски по законодателството на Франция, като неизпълнението на тези задължения е в основата на възникналия проблем, а НАП не може да се произнася по френското право.
При това положение единствената възможност за легализиране на неправилното прилагане на българското законодателство за периода на изпращането Ви във Франция е чрез разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) №883/2004. Тя дава възможност институциите по приложимо право на държавите членки, с общо споразумение, да предвидят изключения от чл. 11 - 15 от същия регламент, ако това е в интерес на някои категории лица или на някои лица.
Процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009 се стартира по искане от работодателя или от съответното лице, отправено до НАП. Споразумение за изключение може да се постигне само при съгласие и на двете институции по приложимо право - в случая компетентните институции на България и Франция.
С писмо с вх. "............." г. е постъпило искане от управителя на ".............." ООД за сключване на споразумение по чл. 16 от Регламент (ЕО) №883/2004, без да е предоставена каквато и да е информация относно лицата и периодите, за които се иска допускане на изключение.
С писмо със същия изходящ номер от юни 2021 г. НАП е дала подробни разяснения и указания на подателя относно информацията, която следва да бъде предоставена за стартиране на процедурата.
До настоящия момент не е получен отговор от работодателя "...................." ООД и не са предоставени необходимите данни, поради което не е стартирана процедура за сключване на споразумение с френската компетентна институция.
При предоставяне на необходимата информация незабавно ще бъде стартирана процедура по сключване на споразумение за изключение от разпоредбите на чл. 11 - 15 от Регламент (ЕО) №883/2004. Централно управление на НАП ще отправи по най-бързия начин, в рамките на електронния обмен на данни с другите държави членки на ЕС, искане до френската компетентна институция.
Извод: Единственият път за узаконяване на вече неправилно приложеното българско законодателство за периода на командироване е сключване на споразумение по чл. 16 от Регламент (ЕО) №883/2004 между българската и френската институция, но процедурата не е стартирана поради липса на изисканата информация от работодателя Ви; при нейното предоставяне НАП ще започне незабавно процедурата и ще отправи искане до френската институция.
