|
Изх. № 24-39-35 Дата: 23.03.2017 год. ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 5 ОТНОСНО: Прилагането на чл. 24, ал. 2, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) |
По повод Ваше писмено запитване до Дирекция ОДОП - ..., препратено по компетентност в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 24-39-35 от 01.03.2017 г., изразявам следното становище:
Според фактическата обстановка, описана в запитването Ви, дружеството Ви се занимава с предоставянето на счетоводни услуги и във връзка с новата Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Обн., ДВ, бр. 2/06.01.2017 г.) поставяте следните въпроси относно третирането на плащанията на квартирни пари съгласно чл. 5 от Наредбата:
- Ако страните се договорят и включат допълнително заплащане на квартирните пари в допълнителното споразумение по чл. 2, ал. 1 от Наредбата или в трудовия договор по чл. 3, ал. 1 от Наредбата в размер на сумата, заплатена за престой в хотел в съответното място на командироването за периода на командировката по чл. 121а от КТ, то това плащане на квартирните пари ще представлява ли облагаем доход за командированото лице съгласно ЗДДФЛ?
- Ако няма изрична договорка за допълнително заплащане на квартирните пари в допълнителното споразумение по чл. 2, ал. 1 от Наредбата или в трудовия договор по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, това означава ли, че командированото лице поема само и за своя сметка разходите за квартирни (хотел, хостел, наем на квартира и др.) в мястото на командироване за периода на командировката по чл. 121а от КТ?
Предвид изложената фактическа ситуация, поставените въпроси и относимата нормативна уредба Ви уведомявам за следното:
Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите регистрираните лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. В случая въпросите не се поставят от данъчно задължените лица, а от друго лице и в този смисъл запитването е насочено към проучване становището на Националната агенция за приходите относно данъчните ефекти в представена хипотетична фактическа обстановка. В тази връзка Ви уведомявам, че изразявам само принципно становище по поставените от Вас въпроси. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-долу:
В сила от 30.12.2016 г. командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги е регламентирано в чл. 121а от Кодекса на труда (КТ). По смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
- за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
- в предприятие от същата група предприятия.
На основание чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Съгласно чл. 121а, ал. 8 от КТ условията и редът за командироване и изпращане се определят с наредба на Министерския съвет. В тази връзка с ПМС № 382 от 29.12.2016 г. е приета Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Обн. ДВ, бр. 2 от 6 януари 2017 г.). На основание чл. 2 от тази наредба, при командироване на работници и служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. При изпращане на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 2, т. 1 КТ предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят уговарят в трудовия договор по чл. 107р, ал. 1 КТ условията на работа за работника или служителя в предприятието ползвател (чл. 3, ал. 1 от Наредбата). В чл. 5 на Наредбата изрично е регламентирана възможността в споразумението по чл. 2, ал. 1 и в трудовия договор по чл. 3, ал. 1 страните да договарят и плащането на квартирни пари.
На основание чл. 24, ал. 2, т. 5, буква "а" от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на пътните и квартирни пари, доказани документално по реда на действащото законодателство. Следователно, ако на основание цитирания по-горе чл. 5 от Наредбата е договорено плащането на квартирни пари, същите ще бъдат освободени от облагане, ако са документално доказани по реда на действащото законодателство.
Изразяването на становище по втория въпрос не е в правомощията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗНАП изпълнителният директор организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин. В тази връзка следва да имате предвид, че компетентно да изрази становище по втория въпрос от запитването Ви е Министерството на труда и социалната политика.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/
ОТНОСНО: прилагането на чл. 24, ал. 2, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица
Според изложената фактическа обстановка дружеството се занимава с предоставяне на счетоводни услуги. Във връзка с новата Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г.) се поставят въпроси относно третирането на плащанията на квартирни пари по чл. 5 от Наредбата:
Въпрос 1: Ако страните се договорят и включат допълнително заплащане на квартирните пари в допълнителното споразумение по чл. 2, ал. 1 от Наредбата или в трудовия договор по чл. 3, ал. 1 от Наредбата в размер на сумата, заплатена за престой в хотел в съответното място на командироването за периода на командировката по чл. 121а от КТ, то това плащане на квартирните пари ще представлява ли облагаем доход за командированото лице съгласно ЗДДФЛ?
Въпрос 2: Ако няма изрична договорка за допълнително заплащане на квартирните пари в допълнителното споразумение по чл. 2, ал. 1 от Наредбата или в трудовия договор по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, това означава ли, че командированото лице поема само и за своя сметка разходите за квартирни (хотел, хостел, наем на квартира и др.) в мястото на командироване за периода на командировката по чл. 121а от КТ?
Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, в кореспонденцията с НАП регистрираните лица следва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от ДОПК, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването. В случая въпросите не се поставят от данъчно задължените лица, а от друго лице, поради което запитването е насочено към проучване становището на НАП относно данъчните ефекти в хипотетична фактическа обстановка. Поради това се изразява само принципно становище по поставените въпроси, като е възможно неописани факти и обстоятелства да обуславят различно данъчно третиране.
Правна уредба на командироването и изпращането
От 30.12.2016 г. командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги е регламентирано в чл. 121а от Кодекса на труда.
По смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
- за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
- в предприятие от същата група предприятия.
На основание чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Съгласно чл. 121а, ал. 8 от КТ условията и редът за командироване и изпращане се определят с наредба на Министерския съвет. С ПМС № 382 от 29.12.2016 г. е приета Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (обн. ДВ, бр. 2 от 6 януари 2017 г.).
На основание чл. 2 от Наредбата, при командироване на работници и служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването.
При изпращане на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 2, т. 1 КТ предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят уговарят в трудовия договор по чл. 107р, ал. 1 КТ условията на работа за работника или служителя в предприятието ползвател (чл. 3, ал. 1 от Наредбата).
В чл. 5 от Наредбата изрично е предвидена възможност в споразумението по чл. 2, ал. 1 и в трудовия договор по чл. 3, ал. 1 страните да договарят и плащането на квартирни пари.
Данъчно третиране по ЗДДФЛ
На основание чл. 24, ал. 2, т. 5, буква "а" от Закона за данъците върху доходите на физическите лица в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на пътните и квартирни пари, доказани документално по реда на действащото законодателство.
От това следва, че когато на основание чл. 5 от Наредбата е договорено плащането на квартирни пари, тези суми са освободени от облагане, при условие че са документално доказани по реда на действащото законодателство.
Извод: На първия въпрос - договорените по чл. 5 от Наредбата квартирни пари не представляват облагаем доход по ЗДДФЛ, ако са документално доказани съгласно действащото законодателство.
Компетентност по втория въпрос
Изразяването на становище по втория въпрос не е в правомощията на изпълнителния директор на НАП. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин.
В тази връзка се посочва, че компетентен да изрази становище по втория въпрос от запитването е Министерството на труда и социалната политика.
Извод: На втория въпрос НАП не дава отговор, тъй като липсва компетентност; становище следва да се търси от Министерството на труда и социалната политика.
