НАП: Данъчно облагане по ЗДДФЛ на доходи от авторски възнаграждения на писател на свободна практика

Вх.№ 910016 ЦУ на НАП 94 Коментирай
Определя се режимът за облагане по ЗДДФЛ на доходи на писател на свободна практика, получавани от чужбина. Уточняват се критериите за местно/чуждестранно лице по чл. 4, източник на дохода по чл. 8, прилагането на нормативно признати разходи 40% по чл. 29, авансовото облагане и деклариране по чл. 43, 55 и 50, както и предимството на данъчните спогодби по чл. 75.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ

1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099

Изх. № 91-00-16

Дата: 06.03.2015

ЗДДФЛ, чл. 4; ЗДДФЛ, чл. 43;

ЗДДФЛ, чл. 6; ЗДДФЛ, чл. 50;

ЗДДФЛ, чл. 7; ЗДДФЛ, чл. 55;

ЗДДФЛ, чл. 8; ЗДДФЛ, чл. 75.

ЗДДФЛ, чл. 29;

Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено в ЦУ на НАП, Ви уведомявам следното:

В запитването е посочено, че понастоящем живеете в България, където имате постоянен адрес. Смятате да придобивате доходи като писател на свободна практика и бихте желала да започнете да плащате подоходен данък върху тези доходи. Посочили сте още, че ще извършвате дейността от дома си, като доходите Ви ще са от чужбина, в зависимост от това къде е публикацията. Поставените от Вас въпроси са свързани с реда и начина на плащане на подоходния данък.

Предвид така описаната неизчерпателна фактическа обстановка и относимата нормативна уредба изразявам следното принципно становище:

Редът за облагане доходите на физическите лица е регламентиран в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и до голяма степен зависи от обстоятелството дали за данъчната година лицето е местно или чуждестранно физическо лице за България.

Статута на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от следните критерии:

1. има постоянен адрес в България, или

2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение; или

3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или

4. центърът на жизнените интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнените интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ.

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). Доходите от източници в Република България са описани в чл. 8 от ЗДДФЛ, като в ал. 2 от посочената разпоредба е посочено, че доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.

Предвид гореизложеното, предоставената информация в запитването обаче не е достатъчна за да бъдете категорично определена като местно или чуждестранно физическо лице на България, поради което следва да имате предвид следното:

Съгласно чл. 29 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанската дейност на местните физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон се определя, като придобитият доход се намалява с нормативно определени разходи за дейността. Законодателят е фиксирал различен размер на разходите, изхождайки от спецификите на съответната дейност. Преценката за вида на дохода има определящо значение при формирането на облагаемия доход по чл. 29 от ЗДДФЛ. Ако физическо лице упражнява свободна професия и е придобило доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, предвид специфичния характер на придобития доход, разходите за дейността с които се намалява придобития доход са указани в разпоредбата на чл. 29, т. 2 , б. "б" от ЗДДФЛ и са в размер на 40 на сто.

Във връзка с дефинирането на понятието "авторски и лицензионни възнаграждения", законът препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (§ 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ). По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 от закона, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.

Размерът на дължимия данък се определя, като разликата определена по горепосочения начин се умножи по данъчна ставка 10 на сто (чл. 43, ал. 3 от ЗДДФЛ).

Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, авансовия данък се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвърто тримесечие на данъчната година не се внася авансов данък (чл. 67 от ЗДДФЛ). За дължимия авансов данък се подава данъчна декларация на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ - в срока за внасяне на данъка.

Годишно тези доходи подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Ако предвид гореизложеното оставате чуждестранно лице за България, с оглед описаното от Вас вероятно ще формирате определена база в България и придобитите от Вас доходи от източник в страната ще подлежат на облагане по реда, предвиден за местните физически лица и описан по-горе.

По отношение на данъчното облагане на доходите на физически лица също така следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Р България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН

ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

В запитването е посочено, че живеете в България, имате постоянен адрес тук и възнамерявате да придобивате доходи като писател на свободна практика. Ще извършвате дейността от дома си, а доходите ще са от чужбина, в зависимост от мястото на публикацията. Въпросите Ви са свързани с реда и начина на плащане на подоходния данък.

Редът за облагане на доходите на физическите лица е уреден в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и зависи в значителна степен от това дали за данъчната година лицето е местно или чуждестранно физическо лице за България. Статутът на местно лице се определя за цялата календарна (данъчна) година и не зависи от гражданството.

Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от следните критерии:

  • има постоянен адрес в България; или
  • пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение; или
  • изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, както и членовете на неговото семейство; или
  • центърът на жизнените интереси на лицето се намира в България.

Центърът на жизнените интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При този критерий се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, както и мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ местните физически лица дължат данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити доходи от източници в Република България.

Доходите от източници в Република България са изброени в чл. 8 от ЗДДФЛ. В ал. 2 на тази разпоредба е предвидено, че доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са доходи от източник в Република България.

Предоставената в запитването информация не е достатъчна, за да бъдете категорично определена като местно или чуждестранно физическо лице за България, поради което следва да се имат предвид изложените критерии.

Извод: Данъчният Ви статут (местно или чуждестранно лице) се определя по критериите на чл. 4 от ЗДДФЛ и от него зависи дали ще се облагате за доходи от източници в България и в чужбина или само от източници в България.

Съгласно чл. 29 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на местните физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с нормативно определени разходи за дейността. Размерът на тези разходи е различен според спецификата на съответната дейност. Преценката за вида на дохода е определяща при формирането на облагаемия доход по чл. 29 от ЗДДФЛ.

Когато физическо лице упражнява свободна професия и придобива доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, включително доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, поради специфичния характер на тези доходи, разходите за дейността, с които се намалява придобитият доход, са посочени в чл. 29, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ и са в размер на 40 на сто.

За дефиницията на "авторски и лицензионни възнаграждения" законът препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане - § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ. По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за:

  • използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер;
  • използването или правото на използване на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес;
  • използването на или правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване;
  • информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

Извод: Доходите Ви като писател на свободна практика, ако представляват авторски възнаграждения, се третират като доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход се формира след приспадане на 40% нормативно признати разходи по чл. 29, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 от закона, дължи авансово данък върху разликата между:

  • облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, когато лицето е самоосигуряващо се; или
  • облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски, когато лицето не е самоосигуряващо се.

Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗДДФЛ размерът на дължимия авансов данък се определя, като така получената разлика се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, авансовият данък се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се внася авансов данък - чл. 67 от ЗДДФЛ.

За дължимия авансов данък се подава данъчна декларация на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ в срока за внасяне на данъка.

Годишно тези доходи подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Извод: За доходите от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ се дължи авансов данък по чл. 43 от ЗДДФЛ (10%), който се внася по реда и в сроковете на чл. 67 от ЗДДФЛ и се декларира с декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, а годишно се включва в общата годишна данъчна основа и се декларира по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Ако при прилагане на горните критерии останете чуждестранно лице за България, с оглед описаното от Вас е вероятно да формирате определена база в България. В този случай придобитите от Вас доходи от източник в страната ще подлежат на облагане по реда, предвиден за местните физически лица и описан по-горе.

Извод: При наличие на определена база в България, дори като чуждестранно лице, доходите Ви от източник в страната ще се облагат по реда за местни физически лица.

По отношение на данъчното облагане на доходите на физическите лица следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Извод: При наличие на действаща данъчна спогодба или друг международен договор с различни правила от ЗДДФЛ, приоритетно се прилагат разпоредбите на спогодбата или договора по чл. 75 от ЗДДФЛ.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Тспо

159
Цитат на: ХХХХХ в Днес в 15:37 " Вярно, не пише "задължително", а "работодателят отчита и:...", ама.... Все пак, можеше да пише ...

Транспортна услуга

52
Здравейте, имам следния казус фирма извършва транспортна услуга превоз на пътници на територия на България, през посредник фирма...

УП3 не прието от пенсионното , какъв е проблема им

675
Оказа се ,че проблема е че подписите за 3 еднакви     .

При неприет закон за държавния бюджет коя ще е МРЗ от януари 2026

183
ПМС 243/2025 г., също и Закон за събирането на приходи и извършването на разходи... чл. 3 ал. 2
Още от форума