ОТНОСНО: Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше запитване вх. № 20-29-10 от 15.02.2022 г. относно прилагане на Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Вие сте собственик са къща в с. М, Област ...... Съгласно Удостоверение за категоризация, издадено от Община ...., къщата е категоризирана като "Къща за гости ...........". Посочената къща за гости се отдава под наем на туристи, предвид размера й от 6 (шест) стаи и същевременно се използва от Вас като жилище. Към запитването е приложено Удостоверение за категоризация, издадено от Община ........
Поставен е следният въпрос:
Следва ли да се регистрират приходите от нощувки чрез фискално устройство (ФУ) или е приложимо предвиденото в разпоредбата на чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/2006 г. изключение?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото към момента законодателство, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за издаване на фискална касова бележка, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. Видно от разпоредбата на чл. 4, т. 6 от същата наредба не е задължено да регистрира извършените от него продажби в търговски обект чрез ФУ лице, което извършва дейност на наемодател - физическо лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително отдаващ под наем складови помещения.
За да попадне лицето в изключението на чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/2006 г., следва да са изпълнени кумулативно две изисквания:
1. лицето да извършва дейност на наемодател в качеството си на физическо лице и
2. лицето да не е търговец по смисъла на ТЗ.
Разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ТЗ определя, че не са търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. ТЗ не дава специална дефиниция на понятието "обитавано жилище" и такава не се съдържа и в разпоредбите на друг нормативен акт, поради което следва да се има предвид общоприетия смисъл на това понятие. В най-общ смисъл обитавано жилище е жилище, в което лицата пребивават (живеят) на някакво правно основание. По смисъла на § 5, т. 30 от Закона за устройство на територията "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
В случай че сте наемодател - физическо лице и извършвате хотелиерски услуги чрез предоставянето на самостоятелни стаи за настаняване на туристи в обитавано от Вас жилище, то за Вас няма задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка.
Обръщам внимание, че ако сте наемодател - физическо лице и извършвате хотелиерски услуги чрез предоставянето на самостоятелни стаи за настаняване на туристи в жилище, което не е обитавано от Вас, то не е приложима разпоредбата на чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/2006 г. и съществува задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Лице е собственик на къща в с. М, Област ....... Съгласно Удостоверение за категоризация, издадено от Община ......., къщата е категоризирана като "Къща за гости ...........". Къщата за гости се отдава под наем на туристи, като разполага с 6 (шест) стаи, и едновременно с това се използва от собственика като жилище. Към запитването е приложено Удостоверение за категоризация, издадено от Община .........
Въпрос: Следва ли да се регистрират приходите от нощувки чрез фискално устройство (ФУ) или е приложимо предвиденото в разпоредбата на чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/2006 г. изключение?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото към момента законодателство е изложено следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е задължено да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да го съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез:
- внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- кредитен превод,
- директен дебит,
- наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за издаване на фискална касова бележка, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/2006 г. не е задължено да регистрира извършените от него продажби в търговски обект чрез ФУ лице, което извършва дейност на наемодател - физическо лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително отдаващ под наем складови помещения.
За да попадне лицето в изключението на чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/2006 г., следва да са изпълнени кумулативно две изисквания:
- лицето да извършва дейност на наемодател в качеството си на физическо лице, и
- лицето да не е търговец по смисъла на ТЗ.
Съгласно чл. 2, т. 3 от ТЗ не са търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.
Търговският закон не съдържа специална дефиниция на понятието "обитавано жилище", такава не се съдържа и в разпоредбите на друг нормативен акт, поради което следва да се има предвид общоприетият смисъл на това понятие. В най-общ смисъл обитавано жилище е жилище, в което лицата пребивават (живеят) на някакво правно основание.
По смисъла на § 5, т. 30 от Закона за устройство на територията "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
В случай че лицето е наемодател - физическо лице и извършва хотелиерски услуги чрез предоставянето на самостоятелни стаи за настаняване на туристи в обитавано от него жилище, за него не възниква задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка.
Посочено е, че ако лицето е наемодател - физическо лице и извършва хотелиерски услуги чрез предоставянето на самостоятелни стаи за настаняване на туристи в жилище, което не е обитавано от него, разпоредбата на чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/2006 г. не е приложима и съществува задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка.
Извод: Когато собственикът - физическо лице извършва хотелиерски услуги чрез предоставяне на самостоятелни стаи за настаняване на туристи в обитаваното от него жилище, не е задължен да регистрира и отчита приходите от нощувки чрез фискално устройство поради приложимост на изключението по чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/2006 г.; ако жилището не е обитавано от него, изключението не се прилага и възниква задължение за издаване на фискални касови бележки.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Посочено е, че в случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, лицето не може да се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
