Изх.№ 20-00-125
31.05.2018 г.
чл. 80, ал. 1, т. 1 буква "б" от ЗДДС
Фактическа обстановка, изложена в запитването, е следната:
"" ЕООД притежава урегулиран поземлен имот /УПИ/ върху който е изградена къща чрез възлагане, за която е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация през 2013 г. За покупката на терена, изграждането на къщата и покупката на обзавеждането й дружеството е ползвало право на данъчен кредит в пълен размер.
Дружеството възнамерява да апортира земята и къщата ведно с обзавеждането в новообразувано дружество срещу което ще получи дялове от капитала на това ново дружество. На по-късен етап "" ЕООД ще продаде дялове си от апортираното дружество.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
При продажбата на дялове от дружеството, в което са апортирани описаните активи, следва ли да се извърши корекция на ползван данъчен кредит?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, не е доставка на стока или услуга доставката от апортиращия в резултат на извършване на непарична вноска в търговско дружество и във връзка с осъществяването му за апортиращото дружество не възникват допълнителни задължения по ДДС.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 1 буква "б" от ЗДДС корекции по чл. 79, 79а и 79б от закона не се извършват от апортиращия в случаите по чл. 10, ал. 1 от закона, а предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗДДС лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник на всички права и задължения по този закон във връзка с апорта, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. В тази връзка при извършване на апорт от регистрирано по ЗДДС лице в новоучредено дружество, ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС на новото лице по силата на чл. 132, ал. 1 от ЗДДС, като датата на регистрация е датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ.
Относно намерението за продажба на дялове придобити от дружество в резултат на апорта следва да се има предвид, че продажбата на дялове е доставка, със самостоятелен правен режим, различен от този по извършения апорт, поради което липсва основание за корекция на ползвания данъчен кредит.
Описаното по-горе данъчно третиране, няма да е приложимо в случай, че в хода на данъчно-осигурителен контрол се установи, че така използваният механизъм за изграждане на правоотношения между страните, се извършва заобикаляне на закона посредством предвидени от закона способи за постигане на неправомерен резултат - не внасяне на данък.
Съвкупната преценка на всички относими факти и обстоятелства е от компетентността на органа по приходите при осъществяване на ревизионно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: "..." ЕООД притежава урегулиран поземлен имот (УПИ), върху който е изградена къща чрез възлагане, за която е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация през 2013 г. За покупката на терена, изграждането на къщата и покупката на обзавеждането й дружеството е ползвало право на данъчен кредит в пълен размер. Дружеството възнамерява да апортира земята и къщата ведно с обзавеждането в новообразувано дружество, срещу което ще получи дялове от капитала на това ново дружество. На по-късен етап "..." ЕООД ще продаде дяловете си от апортираното дружество.
Въпрос: При продажбата на дялове от дружеството, в което са апортирани описаните активи, следва ли да се извърши корекция на ползван данъчен кредит?
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС не е доставка на стока или услуга доставката от апортиращия в резултат на извършване на непарична вноска в търговско дружество. Във връзка с осъществяването на апорта за апортиращото дружество не възникват допълнителни задължения по ЗДДС.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗДДС корекции по чл. 79, чл. 79а и чл. 79б от ЗДДС не се извършват от апортиращия в случаите по чл. 10, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 10, ал. 2 от ЗДДС лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник на всички права и задължения по този закон във връзка с апорта, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
В тази връзка, при извършване на апорт от регистрирано по ЗДДС лице в новоучредено дружество, за новото лице възниква задължение за регистрация по ЗДДС по силата на чл. 132, ал. 1 от ЗДДС. Датата на регистрация е датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 от ЗДДС в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ.
Относно намерението за продажба на дялове, придобити от дружеството в резултат на апорта, се посочва, че продажбата на дялове е доставка със самостоятелен правен режим, различен от този по извършения апорт. Поради това липсва основание за корекция на ползвания данъчен кредит във връзка с продажбата на дяловете.
Извод: При продажбата на дяловете от дружеството, в което са апортирани земята, къщата и обзавеждането, не следва да се извършва корекция на ползвания данъчен кредит.
Посоченото данъчно третиране не е приложимо, ако в хода на данъчно-осигурителен контрол се установи, че използваният механизъм за изграждане на правоотношения между страните представлява заобикаляне на закона посредством предвидени от закона способи за постигане на неправомерен резултат - невнасяне на данък. Съвкупната преценка на всички относими факти и обстоятелства е в компетентността на органа по приходите при осъществяване на ревизионно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по реда на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при ревизия се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
