НАП: Данъчно и осигурително третиране на обезщетение за пропуснати ползи по чл. 200, ал. 3 от Кодекса на труда

В Районен съд е постъпило заявление от лице, работещо в съда, за изплащане на обезщетение по чл. 200, ал. 3 от Кодекса на труда за пропуснати ползи. Лицето е било в отпуск поради временна неработоспособност вследствие на трудова злополука, настъпила по време на обичайния му път от дома до работното място. Исканото обезщетение е за пропуснати ползи, представляващи разлика между трудовото възнаграждение, което би получило, ако е било на работа, и изплатените обезщетения (обезщетение за временна неработоспособност и застрахователно обезщетение).

Посочено е, че в чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ като необлагаеми са определени обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи, а съгласно чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват обезщетенията по чл. 200 от КТ.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Следва ли да бъде удържан данък върху дохода при изплащане на обезщетението по чл. 200, ал. 3 от КТ при положение, че е за пропуснати ползи?

Въпрос 2: Дължими ли са осигурителни вноски върху обезщетението за пропуснати ползи?

При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ, Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, е изразено следното становище.

Правна уредба по Кодекса на труда

Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ е предвидена имуществена отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Съгласно чл. 200, ал. 2 от КТ работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.

Разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ предвижда, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

Съгласно чл. 200, ал. 4 от КТ дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.

Тъй като от запитването не е ясно дали лицето, на което ще се изплаща обезщетението, е в трудови или служебни правоотношения, следва да се има предвид чл. 229 от Закона за съдебната власт, според който за неуредените в раздел V "Права и задължения" въпроси се прилага Кодексът на труда.

Извод: Обезщетението по чл. 200, ал. 3 от КТ представлява дължимо от работодателя обезщетение за разликата между причинената вреда (вкл. пропусната полза) и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, намалено с получените застрахователни суми, като за неуредените въпроси при съдебните служители се прилага КТ по силата на чл. 229 от ЗСВ.

По прилагане на данъчното законодателство

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Необлагаемите доходи са посочени в чл. 13 от ЗДДФЛ. В чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ като необлагаеми са посочени обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи.

Когато се касае за доход по трудови правоотношения, чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че облагаемият доход е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.

Съгласно § 1, т. 26, б. "в" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, за целите на данъчното облагане за трудови правоотношения се считат и правоотношенията с членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители по Закона за съдебната власт, включително с кандидатите за младши съдии и младши прокурори във връзка с получаването на възнаграждение за периода на обучението им, както и правоотношенията по Закона за Конституционен съд.

На основание чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват обезщетенията по чл. 200, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 222, ал. 2 и 3 и чл. 226, ал. 3 от КТ, обезщетенията по чл. 227, 229, 232 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 67, ал. 2 и 3, чл. 121 и чл. 124 от Закона за Националната служба за охрана, по чл. 234, ал. 1 - 7 и чл. 236 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 74, ал. 4 и чл. 117 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", по чл. 225, чл. 277, ал. 3 и чл. 354 от Закона за съдебната власт и обезщетенията по чл. 78, чл. 81б, ал. 4, чл. 82, ал. 5, чл. 85, ал. 5, чл. 104, ал. 3 и 4 и чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител.

От цитираната разпоредба на чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ следва, че в обхвата на необлагаемите доходи попадат всички обезщетения, посочени в чл. 200 от КТ, включително и обезщетението по чл. 200, ал. 3 за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза.

Въз основа на изложеното се обобщава, че обезщетението по чл. 200, ал. 3 от КТ не се включва в облагаемия доход и не подлежи на облагане съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ.

Извод: На поставения въпрос 1 се отговаря, че при изплащане на обезщетението по чл. 200, ал. 3 от КТ, включително когато е за пропуснати ползи, не се удържа данък върху дохода, тъй като това обезщетение не се включва в облагаемия доход по ЗДДФЛ.

По прилагане на осигурителното законодателство

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.

Разпоредбите на КСО относно осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Съгласно чл. 3, ал. 1 от НЕВД осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината.

В чл. 1, ал. 8 от НЕВД са посочени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В чл. 1, ал. 8, т. 7 от наредбата са изброени изчерпателно обезщетенията от глава десета, раздел III от КТ, върху които не се дължат осигурителни вноски, а именно: обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2, 3 и 4, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331 от Кодекса на труда, § 71 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 95 от 2003 г.) и § 118 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КТ.

От цитираната разпоредба следва, че върху обезщетението по чл. 200, ал. 3 от КТ не се изчисляват и не се внасят осигурителни вноски.

Извод: На поставения въпрос 2 се отговаря, че върху обезщетението за пропуснати ползи по чл. 200, ал. 3 от КТ не се дължат осигурителни вноски, тъй като това обезщетение попада сред изрично изброените в чл. 1, ал. 8, т. 7 от НЕВД доходи, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.