.
3_1392/16.11.2022 г.
ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 13;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 8;
ЗДДФЛ, § 1, т. 26, б. "в" от ДР;
НЕВД, чл. 1, ал. 8, т. 7
ОТНОСНО: прилагане на данъчното и осигурително законодателство във връзка с изплатено обезщетение по чл. 200, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ)
Според изложеното в запитването, в Районен съд е постъпило заявление от работещо в съда лице за изплащане на обезщетение по чл. 200, ал. 3 от КТ за пропуснати ползи. Същото е било в отпуск поради временна неработоспособност вследствие на трудова злополука, случила се по време на обичайния му път от дома до работното му място. Обезщетението, което лицето иска да му бъде изплатено, е за пропуснати ползи, които представляват разлика между трудовото възнаграждение, което то би получило, ако е било на работа и изплатените обезщетения (обезщетение за временна неработоспособност и застрахователно обезщетение).
Допълнено е още, че в чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ като необлага...
