Изх. № М-26-Т-397
Дата: 29.07.2020 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
ЗЗО, чл. 40а;
Спогодба за социална сигурност между Република България и
Канада, чл. 2;
Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, чл. 3;
Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, чл. 4;
Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, чл. 6 (а);
Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, чл. 6 (б).
ОТНОСНО: Писмено запитване във връзка с прилагането на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), заведено с вх. №М-26-Т-397/21.07.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Основната икономическа дейност на "......" ООД е разработка на софтуерни продукти. Единият управител - г-н ............. в момента живее, работи и се осигурява в Канада. Няма данни дали г-н ............. има определено възнаграждение в качеството си на управител на търговското дружество.
Във връзка с гореизложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Г-н .............., който ще полага личен труд и в дружеството, трябва ли да се осигурява и в България?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада (Спогодбата) е в сила считано от 01.03.2014 г. и се прилага на територията на Република България и Канада (не се прилага на територията на провинция Квебек).
В материалния обхват на спогодбата е включено законодателството, което е посочено в чл. 2 от нея, като по отношение на Република България са включени Кодекса за социално осигуряване (КСО) и подзаконовите актове по отношение на пенсиите от държавното обществено осигуряване за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване и произтичащите от тях наследствени пенсии, както и вноските за тях.
По отношение на Канада в материалния обхват на спогодбата се включва Закона за социална сигурност за старост и Правилниците за социална сигурност за старост, Канадския пенсионен фонд и Правилниците на пенсионния фонд.
Спогодбата се прилага към всяко лице, което е или е било подчинено на законодателството на Република България или на Канада или на двете страни, както и спрямо лица, чиито права произтичат от правата на първото лице, по смисъла на приложимото законодателство, на която и да е от страните (чл. 3 от Спогодбата).
Лицата, попадащи в персоналния обхват на спогодбата са подчинени на същите задължения съгласно законодателството на другата страна и имат право на пенсии по това законодателство при същите условия, както и гражданите на другата страна (основание от чл. 4 от Спогодбата).
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Част II от Спогодбата (чл. 6 - чл. 11), при условие че е налице трансгранична ситуация спрямо лице, което попада в нейния персонален обхват. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се плащат задължителните осигурителни вноски, отнасящи се до дадено лице, обхванато от спогодбата, съобразно нейния материален обхват. Законодателството, регламентиращо задължителното здравно осигуряване, не е включено в приложното поле на Спогодбата. Следователно по отношение на здравното осигуряване и свързаните с него обществени отношения се прилага съответното национално законодателство.
Съгласно чл. 6 (a) от Спогодбата наето лице, което работи на територията на една от страните, по отношение на работата се подчинява само на законодателството на тази страна.
Самостоятелно заето лице, което обичайно пребивава на територията на една от страните и което работи за своя сметка на територията на другата страна или на територията на двете страни, по отношение на работата си е подчинено само на законодателството на първата страна (чл. 6 (б) от Спогодбата).
От изложената в писменото запитване фактическа обстановка става ясно, че към настоящия момент г-н ............ полага труд само на територията на Канада за две дружества, едното от които е установено в Канада, а другото в България. Статутът му на трудово активно лице в Република България и в Канада не е напълно изяснен - като наето или самостоятелно заето лице. В чл. 6 (a) от Спогодбата е изведено правилото за приложимо законодателство по месторабота на наетото лице. На основание цитираната разпоредба, ако дейността на г-н ............ в Канада и тази по управление на дружеството в България се извършва в качеството му на наето лице за двете дружества, следва да се приложи канадското законодателство. За трудовата му дейност за българското търговско дружество се дължат осигурителни вноски по българското законодателство за осигурителните рискове, извън материалния обхват на Спогодбата.
В хипотезата, при която трудовата дейност в качеството му на съдружник в българското дружество (по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО), приложимо ще бъде законодателството на Канада, независимо в коя държава се извършва дейността. Това произтича от обстоятелството, че съгласно чл. 6 (б) от Спогодбата законодателството на държавата по пребиваване на лицето се прилага в случаите на самостоятелна заетост. За трудовата му дейност за българското търговско дружество се дължат осигурителни вноски по българското законодателство за рисковете, извън материалния обхват на Спогодбата.
Предвид че обществените отношения в сферата на задължителното здравно осигуряване не се регулират със Спогодбата, и при условие, че г-н ........... попада в кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса, определен с чл. 33, ал. 1, т. 1- 6 от Закона за здравно осигуряване(ЗЗО), по отношение на задължителното здравно осигуряване следва да се прилагат разпоредбите на същия закон.
В този аспект следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО. Тя предоставя възможност за освобождаване на българските граждани, които пребивават продължително в чужбина от задължително здравно осигуряване при определени условия. Съгласно тази разпоредба българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година, след подадено заявление до компетентната териториална дирекция на НАП.
Необходимо е да имате предвид, че изразеното становище по поставения въпрос е принципно тълкуване на относимите правни норми предвид изложената в писменото запитване фактическа обстановка. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/МИЛЕНА КРЪСТАНОВА/
Основната икономическа дейност на "......" ООД е разработка на софтуерни продукти. Единият управител - г-н ............., към момента живее, работи и се осигурява в Канада. Няма данни дали г-н ............. получава възнаграждение като управител на търговското дружество.
Въпрос: Г-н .............., който ще полага личен труд и в дружеството, трябва ли да се осигурява и в България?
Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада (Спогодбата) е в сила от 01.03.2014 г. и се прилага на територията на Република България и Канада, като изрично не се прилага на територията на провинция Квебек.
В материалния обхват на Спогодбата, съгласно чл. 2, по отношение на Република България са включени Кодексът за социално осигуряване (КСО) и подзаконовите актове относно пенсиите от държавното обществено осигуряване за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване и произтичащите от тях наследствени пенсии, както и вноските за тях. По отношение на Канада в обхвата на Спогодбата попадат Законът за социална сигурност за старост и Правилниците за социална сигурност за старост, Канадският пенсионен фонд и Правилниците на пенсионния фонд.
Съгласно чл. 3 от Спогодбата тя се прилага към всяко лице, което е или е било подчинено на законодателството на Република България или на Канада или и на двете страни, както и към лицата, чиито права произтичат от правата на първото лице по смисъла на приложимото законодателство на която и да е от страните.
Съгласно чл. 4 от Спогодбата лицата, попадащи в персоналния обхват на Спогодбата, са подчинени на същите задължения по законодателството на другата страна и имат право на пенсии по това законодателство при същите условия, както и гражданите на другата страна.
Приложимото законодателство се определя по правилата на Част II от Спогодбата (чл. 6 - чл. 11), при наличие на трансгранична ситуация за лице, което попада в персоналния обхват на Спогодбата. Определянето на приложимото законодателство определя и договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски за дадено лице, обхванато от Спогодбата, съобразно нейния материален обхват.
Законодателството за задължителното здравно осигуряване не е включено в приложното поле на Спогодбата. Следователно за здравното осигуряване и свързаните с него обществени отношения се прилага съответното национално законодателство.
Съгласно чл. 6 (a) от Спогодбата наето лице, което работи на територията на една от страните, по отношение на тази работа се подчинява само на законодателството на тази страна.
Съгласно чл. 6 (б) от Спогодбата самостоятелно заето лице, което обичайно пребивава на територията на една от страните и работи за своя сметка на територията на другата страна или на територията и на двете страни, по отношение на работата си е подчинено само на законодателството на първата страна.
От изложената фактическа обстановка се установява, че към момента г-н ............ полага труд само на територията на Канада за две дружества, едното от които е установено в Канада, а другото - в България. Статутът му на трудово активно лице в Република България и в Канада - като наето или самостоятелно заето лице - не е напълно изяснен.
В чл. 6 (a) от Спогодбата е уредено правилото за приложимо законодателство по месторабота на наетото лице. Ако дейността на г-н ............ в Канада и дейността по управление на дружеството в България се извършват в качеството му на наето лице и за двете дружества, на основание тази разпоредба следва да се приложи канадското законодателство. За трудовата му дейност за българското търговско дружество се дължат осигурителни вноски по българското законодателство за осигурителните рискове, които са извън материалния обхват на Спогодбата.
В хипотезата, при която трудовата дейност на г-н ............ в качеството му на съдружник в българското дружество е по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, приложимо ще бъде законодателството на Канада, независимо в коя държава се извършва дейността. Това произтича от чл. 6 (б) от Спогодбата, според който при самостоятелна заетост се прилага законодателството на държавата по пребиваване на лицето. И в този случай за трудовата му дейност за българското търговско дружество се дължат осигурителни вноски по българското законодателство за рисковете, които са извън материалния обхват на Спогодбата.
Тъй като обществените отношения в сферата на задължителното здравно осигуряване не се регулират от Спогодбата, ако г-н ........... попада в кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса по чл. 33, ал. 1, т. 1 - 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), по отношение на задължителното здравно осигуряване се прилагат разпоредбите на ЗЗО.
В тази връзка следва да се отчете и чл. 40а от ЗЗО, който предвижда възможност за освобождаване от задължително здравно осигуряване на български граждани, които пребивават продължително в чужбина, при определени условия. Съгласно чл. 40а българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година, след подадено заявление до компетентната териториална дирекция на НАП.
Извод: Приложимото осигурително законодателство за г-н ............ по отношение на пенсионното осигуряване се определя по правилата на чл. 6 (a) и чл. 6 (б) от Спогодбата в зависимост от това дали дейността му за българското дружество е като наето или като самостоятелно заето лице, като в двата случая за рисковете извън материалния обхват на Спогодбата се дължат вноски по българското законодателство, а за здравното осигуряване се прилага изцяло националното законодателство (ЗЗО), включително възможността за освобождаване по чл. 40а при условията на тази разпоредба.
Изразеното становище представлява принципно тълкуване на относимите правни норми въз основа на изложената фактическа обстановка. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да обосноват различно становище.
