ОТНОСНО:Прилагане на Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... е постъпило запитване с вх. № 96-00-34/09.02.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Българско юридическо лице е извършвало дейност едновременно на територията на страната и в Кралство Белгия. При извършена проверка от данъчните власти в Белгия е установено, че за 2015 г. и 2016 г. дружеството дължи данък. През годините между дружеството и белгийска данъчна служба е разменяна кореспонденция във връзка с извършваната дейност и възникнали в Белгия данъчни задължения, както следва:
В края на 2017 г. дружеството е получило писмо, с което е приканено да попълни и подаде данъчна декларация във връзка с осъществяваната от дружеството дейност на територията на Белгия.
В края на 2018 г. дружеството е уведомено с писмо, че дължи данъци в Белгия.
През месец януари 2021 г. е получено ново писмо, с което дружеството е уведомено, че дължи данъци за 2015 г. и 2016 г. за извършваната в чуждата държава дейност.
През месец януари 2021 г. е изпратена молба до ТД на НАП ..... за събиране на установените в Белгия данъчни задължения. Образувано е изпълнително дело и е връчено съобщение за доброволно изпълнение. Към момента на подаване на запитването всички суми са платени.
Поставени са следните въпроси:
- Налице ли е двойно данъчно облагане, тъй като дружеството е платило корпоративен данък в двете държави?
- При условие че е налице двойно данъчно облагане, дължи ли се връщане на недължимо платен корпоративен данък и от къде?
- При положителен отговор на горепоставените въпроси, каква е процедурата за това и какви действия следва да извърши дружеството?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното принципно становище:
През 2021 г. дружеството е поставило запитване, на което Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е отговорила с писмо изх. № 96-00-250 от 21.10.2021 г. Изразено е становище по сходни на зададените в настоящото запитване въпроси във връзка с възможността за възстановяване на внесен данък върху доходите на физически лица, които са били командировани и полагали труд в Кралство Белгия.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина, т.е. местните юридически лица се облагат по реда на корпоративния закон за световната си печалба, която включва и печалбата от място на стопанска дейност в чужбина.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКПО местно юридическо лице е лице, учредено съгласно българското законодателство и вписано в български регистър, независимо от обстоятелството, че би могло да създаде място на стопанска дейност в друга държава.
Разпределението на данъчната тежест при формиране на място на стопанска дейност между държавите се урежда с двустранни спогодби. При установено място на стопанска дейност се прилагат разпоредбите на чл. 7 от Спогодбата между Народна република България и Кралство Белгия за избягване на двойното облагане с данъци на дохода и имуществото (СИДДО). Облагането на печалбите на българско юридическо лице с място на стопанска дейност се извършва в Белгия, но само до размера, който може да се отнесе към това място на стопанска дейност.
Изискванията на българското законодателство относно облагането на място на стопанска дейност, формирано от българско юридическо лице извън територията на страната, се съдържат в част І "Общи положения", глава III "Международно облагане" от ЗКПО. Предвид разпоредбите в глава ІІІ, когато в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор (чл. 13 от ЗКПО).
Реализацията, разчитането и данъчното облагане на мястото на стопанска дейност на българското дружество се извършва съгласно изискванията на съответното чуждо законодателство и предвиденото в СИДДО. Когато местно юридическо лице осъществява дейност в чужбина чрез място на стопанска дейност, финансовият резултат от тази дейност се включва в счетоводния финансов резултат на дружеството, посочен в чл. 18 от ЗКПО, който подлежи на преобразуване по реда на част втора от закона с цел определяне на данъчния финансов резултат на предприятието като цяло.
При начислени и внесени данъци в чуждата държава се прилагат предвидените методи за премахване на двойното данъчно облагане в съответната СИДДО. Според чл. 23, ал. 2 от спогодбата е приложим метод "освобождаване с прогресия". На основание чл. 92, ал. 6, изречение второ от ЗКПО не се изисква прилагане на доказателства за платен данък за печалби/доходи от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия".
Прилагането на методите за освобождаване от двойното данъчно облагане се реализира чрез попълването и подаването на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с приложение № 2 "за печалби (доходи), обложени в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане", където се включват данъчният финансов резултат от дейността от мястото на стопанска дейност и следващото се данъчно облагане.
В приложение № 2 има две справки, които следва да бъдат попълнени съобразно приложимия метод - освобождаване с прогресия и указанията към тях. Следвайки логиката на декларацията по чл. 92 от ЗКПО, част от данните от справка № 1 от приложение № 2 следва да се отразят в част V на декларацията на съответните редове за определяне на данъчния финансов резултат. По този начин в годишната данъчна декларация се определя корпоративният данък, който е дължим само от дейността, извършвана в страната.
При установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации, съгласно изискванията на данъчното законодателство за подаване на декларации се допуска извършване на корекция на подадена декларация съгласно разпоредбата на чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация.
При условие че е налице двойно данъчно облагане, чрез новата декларация ще се приложи предвиденият в СИДДО метод за освобождаване. Това може да стане чрез уведомяване на Териториалната дирекция, където е регистрирано данъчно задълженото лице. След получаване на уведомлението органът по приходите в определения законов срок ще предприеме необходимите действия за разглеждане на конкретния случай.
Следва да се има предвид, че гореописаната възможност за корекция е валидна, при условие че за данъчните периоди, за които е подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО, не е извършвана ревизия и срокът за установяване на задължения за данъци по този кодекс, уреден в чл. 109 от ДОПК, не е изтекъл.
Важно е да се обърне внимание, че ако при корекцията се формира данък за възстановяване следва да се съблюдават и давностните срокове за възстановяване. Процедурата за извършване на прихващане и възстановяване е разписана в чл.129, ал. 1 от ДОПК. Допустимостта за осъществяването й е обвързана с преклузивен срок, в който искането следва да бъде подадено. Същият е до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. При неспазването на срока искането не се разглежда.
По отношение основателността на искането следва да се има предвид следното: вземанията на задълженото лице от държавата могат да се квалифицират като частноправни, поради което за тях е приложим Законът за задълженията и договорите (ЗЗД). Погасяването на частноправните вземания съгласно чл. 110 от ЗЗД става с изтичане на 5-годишна давност.
Давността за правото на възстановяване започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. За неправилно или недължимо платени/внесени суми, срокът тече от деня, следващ деня на направеното плащане.
Настоящото становище е принципно и не обвързва органа по приходите, компетентен да извършва съответното производство. Органите по приходите имат строго определени компетентности, регламентирани в ДОПК. Компетентният да разгледа искането на дружеството относно възстановяването на корпоративен данък, следва да се произнесе в рамките на своята компетентност, в съответствие с регламентирания с чл. 4 от ДОПК принцип на самостоятелност и независимост.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Българско юридическо лице е извършвало дейност едновременно на територията на Република България и в Кралство Белгия. При извършена проверка от данъчните власти в Белгия е установено, че за 2015 г. и 2016 г. дружеството дължи данък.
Между дружеството и белгийската данъчна служба е разменяна кореспонденция във връзка с извършваната дейност и възникналите в Белгия данъчни задължения, както следва:
- В края на 2017 г. дружеството е получило писмо, с което е приканено да попълни и подаде данъчна декларация във връзка с осъществяваната от него дейност на територията на Белгия.
- В края на 2018 г. дружеството е уведомено с писмо, че дължи данъци в Белгия.
- През месец януари 2021 г. е получено ново писмо, с което дружеството е уведомено, че дължи данъци за 2015 г. и 2016 г. за извършваната в чуждата държава дейност.
- През месец януари 2021 г. е изпратена молба до ТД на НАП за събиране на установените в Белгия данъчни задължения. Образувано е изпълнително дело и е връчено съобщение за доброволно изпълнение.
Към момента на подаване на запитването всички суми са платени.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Налице ли е двойно данъчно облагане, тъй като дружеството е платило корпоративен данък в двете държави?
Въпрос 2: При условие че е налице двойно данъчно облагане, дължи ли се връщане на недължимо платен корпоративен данък и от къде?
Въпрос 3: При положителен отговор на горепоставените въпроси, каква е процедурата за това и какви действия следва да извърши дружеството?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство се изразява следното принципно становище:
През 2021 г. дружеството е поставило запитване, на което Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е отговорила с писмо изх. № 96-00-250 от 21.10.2021 г. В това писмо е изразено становище по сходни на зададените в настоящото запитване въпроси, свързани с възможността за възстановяване на внесен данък върху доходите на физически лица, които са били командировани и са полагали труд в Кралство Белгия.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. Това означава, че местните юридически лица се облагат по реда на ЗКПО за световната си печалба, която включва и печалбата от място на стопанска дейност в чужбина.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКПО местно юридическо лице е лице, учредено съгласно българското законодателство и вписано в български регистър, независимо от обстоятелството, че може да създаде място на стопанска дейност в друга държава.
Разпределението на данъчната тежест при формиране на място на стопанска дейност между държавите се урежда с двустранни спогодби. При установено място на стопанска дейност се прилагат разпоредбите на чл. 7 от Спогодбата между Народна република България и Кралство Белгия за избягване на двойното облагане с данъци на дохода и имуществото (СИДДО). Облагането на печалбите на българско юридическо лице с място на стопанска дейност се извършва в Белгия, но само до размера, който може да се отнесе към това място на стопанска дейност.
Изискванията на българското законодателство относно облагането на място на стопанска дейност, формирано от българско юридическо лице извън територията на страната, се съдържат в част I "Общи положения", глава III "Международно облагане" от ЗКПО. Съгласно чл. 13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор.
Реализацията, разчитането и данъчното облагане на мястото на стопанска дейност на българското дружество се извършва съгласно изискванията на съответното чуждо законодателство и предвиденото в СИДДО.
Когато местно юридическо лице осъществява дейност в чужбина чрез място на стопанска дейност, финансовият резултат от тази дейност се включва в счетоводния финансов резултат на дружеството по чл. 18 от ЗКПО, който подлежи на преобразуване по реда на част втора от закона с цел определяне на данъчния финансов резултат на предприятието като цяло.
При начислени и внесени данъци в чуждата държава се прилагат предвидените методи за премахване на двойното данъчно облагане в съответната СИДДО. Според чл. 23, ал. 2 от спогодбата между България и Белгия е приложим метод "освобождаване с прогресия".
На основание чл. 92, ал. 6, изречение второ от ЗКПО не се изисква прилагане на доказателства за платен данък за печалби/доходи от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод "освобождаване с прогресия".
Прилагането на методите за освобождаване от двойното данъчно облагане се реализира чрез попълването и подаването на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с приложение № 2 "за печалби (доходи), обложени в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане". В това приложение се включват данъчният финансов резултат от дейността от мястото на стопанска дейност и следващото се данъчно облагане.
В приложение № 2 има две справки, които следва да бъдат попълнени съобразно приложимия метод - "освобождаване с прогресия" и указанията към тях. Следвайки логиката на декларацията по чл. 92 от ЗКПО, част от данните от справка № 1 от приложение № 2 се отразяват в част V на декларацията на съответните редове за определяне на данъчния финансов резултат. По този начин в годишната данъчна декларация се определя корпоративният данък, който е дължим само от дейността, извършвана в страната.
При установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации, съгласно изискванията на данъчното законодателство за подаване на декларации се допуска извършване на корекция на подадена декларация съгласно чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация.
При условие че е налице двойно данъчно облагане, чрез новата декларация ще се приложи предвиденият в СИДДО метод за освобождаване. Това може да стане чрез уведомяване на териториалната дирекция на НАП, където е регистрирано данъчно задълженото лице. След получаване на уведомлението органът по приходите в определения от закона срок ще предприеме необходимите действия за разглеждане на конкретния случай.
Следва да се има предвид, че гореописаната възможност за корекция е валидна, при условие че за данъчните периоди, за които е подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО, не е извършвана ревизия и срокът за установяване на задължения за данъци по този кодекс, уреден в чл. 109 от ДОПК, не е изтекъл.
Важно е да се обърне внимание, че ако при корекцията се формира данък за възстановяване, следва да се съблюдават и давностните срокове за възстановяване. Процедурата за извършване на прихващане и възстановяване е разписана в чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Допустимостта за осъществяването ѝ е обвързана с преклузивен срок, в който искането следва да бъде подадено. Този срок е до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. При неспазването на срока искането не се разглежда.
По отношение на основателността на искането се посочва, че вземанията на задълженото лице от държавата могат да се квалифицират като частноправни, поради което за тях е приложим Законът за задълженията и договорите (ЗЗД). Погасяването на частноправните вземания съгласно чл. 110 от ЗЗД става с изтичане на 5-годишна давност.
Извод: Местното българско дружество подлежи на облагане в България за световната си печалба, включително печалбата от място на стопанска дейност в Белгия, като за избягване на двойното данъчно облагане по СИДДО с Белгия се прилага метод "освобождаване с прогресия", реализиран чрез годишната декларация по чл. 92 от ЗКПО и приложение № 2, с възможност за корекция по чл. 103 от ДОПК и възстановяване/прихващане в рамките на предвидените в ДОПК и ЗЗД срокове, при липса на ревизия и неизтекли давностни и преклузивни срокове.
