Изх. № 20-00-102
16.04. 2015 г.
ЗКПО - чл.204, т. 2, б."а" и б. "б"
В дирекция ХХХ, е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-102/ 19.03.2015 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Счетоводител отправя запитване относно данъчни права и задължения на свой клиент - местно търговско дружество ХХХ. Последното наред с извършваната до момента дейност по създаване и поддържане на софтуер в областта на телекомуникациите, е започнало да монтира и инсталира телефони, интернет и кабелна телевизия. В качеството си на работодател дружеството възнамерява да предостави ваучери за храна ежемесечно по 30,00 лева на всеки служител, който е ангажиран с новата дейност и полага труд извън офиса. На работещите в офиса на предприятието, които ползват ресторант - стол в същата сграда и не желаят да ползват ваучери за храна, работодателят възнамерява да предостави допълнително здравно осигуряване - за всяко наето лице ежемесечно по 30,00 лева.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Представляват ли социален разход, предоставен в натура, по смисъла на чл. 204, т. 2 от ЗКПО, извършените за сметка на работодателя разходи в размер на 30,00 лева месечно в полза на наето лице, ако в зависимост от желанието и нуждите на една част от наетите лица бъдат предоставени ваучери за храна, а в полза на други се правят вноски за доброволно здравно осигуряване?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура от работодатели в полза на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). В обхвата на тези разходи попадат както вноските/ премиите за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот", съгласно буква "а" на посочената разпоредба, така и разходите за ваучери за храна - посочени в буква "б" на разпоредбата.
За целите на данъчния закон в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО е дадена легална дефиниция на понятието "социални разходи, предоставени в натура", която поставя изискване за кумулативното наличие на следните четири условия:
- разходът следва да е отчетен като социална придобивка;
- социалната придобивка да е предоставена по реда и начина, посочен в чл. 293 от Кодекса на труда(КТ) или по ред и начин, определен от ръководството на предприятието;
- социалната придобивка да е достъпна до всички работници и служители, както и за лицата, наети по договор за управление и контрол;
- социалната придобивка да е предоставена в натура (да липсват парични взаимоотношения по отношение на получените придобивки);
За да е достъпна социалната придобивка, трябва да е подсигурена възможност тя да се ползва по право от всички наети лица. Макар да са производни на правоотношенията между данъчно задълженото лице работодател и наетите лица, социалните придобивки не са обвързани с количеството и качеството на престирания труд, а целят да обезпечат потребности, касаещи живота и бита на наетите, които не произтичат и не са свързани със заеманата от лицата длъжност. Решението на Общото събрание на работниците и служителите или това на ръководството на предприятието трябва да съдържа параметри относно предоставяната придобивка: съдържание (вид), обхват на правоимащите лица (всички, вкл. и потенциални потребители), начин на получаване, стойност и лимит на придобивката. Критерият за социална придобивка изисква нейният размер да не е обвързан и да не зависи от заеманата от лицето длъжност, от постигнатите от него трудови резултати, размер на щатно, брутно, нетно или друг вид възнаграждение или от броя на отработените дни, които са по-скоро критерии за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределяне на средствата за социално-битово и културно обслужване. Затова и стойността на социалния разход следва да бъде еднаква за всички правоимащи лица. Предвид това, че всяко от наетите лица има различни потребности и интереси, считаме, че ако работодателят предостави възможност за избор между алтернативни социални придобивки с една и съща стойност, то това не противоречи на изискванията на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Следователно ако предоставените социални придобивки са достъпни за всички работници, служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол, то в случаите, когато работодателят предостави възможност за избор между социални придобивки с една и съща стойност, извършените от работодателя разходи за всяка от тях ще проявяват характер на "социални разходи, предоставени в натура" и ще подлежат на данъчно третиране по реда на Част четвърта от ЗКПО "Данък върху разходите".
В запитването е описана следната фактическа обстановка: счетоводител отправя запитване относно данъчните права и задължения на свой клиент - местно търговско дружество ХХХ. Дружеството, освен досегашната си дейност по създаване и поддържане на софтуер в областта на телекомуникациите, е започнало да монтира и инсталира телефони, интернет и кабелна телевизия.
В качеството си на работодател дружеството възнамерява да предоставя ежемесечно ваучери за храна по 30,00 лева на всеки служител, който е ангажиран с новата дейност и полага труд извън офиса. На работещите в офиса на предприятието, които ползват ресторант - стол в същата сграда и не желаят да ползват ваучери за храна, работодателят възнамерява да предоставя допълнително здравно осигуряване - за всяко наето лице ежемесечно по 30,00 лева.
Въпрос: Представляват ли социален разход, предоставен в натура, по смисъла на чл. 204, т. 2 от ЗКПО, извършените за сметка на работодателя разходи в размер на 30,00 лева месечно в полза на наето лице, ако в зависимост от желанието и нуждите на една част от наетите лица бъдат предоставени ваучери за храна, а в полза на други се правят вноски за доброволно здравно осигуряване?
Съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура от работодатели в полза на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). В обхвата на тези разходи попадат:
- вноските/премиите за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот" - съгласно буква "а" на посочената разпоредба;
- разходите за ваучери за храна - съгласно буква "б" на същата разпоредба.
За целите на данъчния закон в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО е дадена легална дефиниция на понятието "социални разходи, предоставени в натура". Тя изисква кумулативно наличие на следните четири условия:
- разходът да е отчетен като социална придобивка;
- социалната придобивка да е предоставена по реда и начина, посочен в чл. 293 от Кодекса на труда (КТ), или по ред и начин, определен от ръководството на предприятието;
- социалната придобивка да е достъпна до всички работници и служители, както и за лицата, наети по договор за управление и контрол;
- социалната придобивка да е предоставена в натура, т.е. да липсват парични взаимоотношения по отношение на получените придобивки.
За да е "достъпна" социалната придобивка, трябва да е осигурена възможност тя да се ползва по право от всички наети лица. Макар да са производни на правоотношенията между данъчно задълженото лице - работодател и наетите лица, социалните придобивки не са обвързани с количеството и качеството на престирания труд. Те целят да обезпечат потребности, касаещи живота и бита на наетите, които не произтичат и не са свързани със заеманата от лицата длъжност.
Решението на Общото събрание на работниците и служителите или решението на ръководството на предприятието трябва да съдържа параметри относно предоставяната придобивка: съдържание (вид), обхват на правоимащите лица (всички, включително и потенциални потребители), начин на получаване, стойност и лимит на придобивката.
Критерият за социална придобивка изисква нейният размер да не е обвързан и да не зависи от заеманата от лицето длъжност, от постигнатите от него трудови резултати, от размера на щатно, брутно, нетно или друг вид възнаграждение, или от броя на отработените дни. Тези показатели са по-скоро критерии за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределяне на средствата за социално-битово и културно обслужване. Поради това стойността на социалния разход следва да бъде еднаква за всички правоимащи лица.
Като се отчита, че всяко от наетите лица има различни потребности и интереси, се приема, че ако работодателят предостави възможност за избор между алтернативни социални придобивки с една и съща стойност, това не противоречи на изискванията на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
Следователно, ако предоставените социални придобивки са достъпни за всички работници, служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол, то в случаите, когато работодателят предостави възможност за избор между социални придобивки с една и съща стойност, извършените от работодателя разходи за всяка от тях ще имат характер на "социални разходи, предоставени в натура" и ще подлежат на данъчно третиране по реда на Част четвърта от ЗКПО "Данък върху разходите".
Извод: Разходите на работодателя в размер на 30,00 лева месечно на наето лице, предоставени по избор като ваучери за храна или като вноски за доброволно здравно осигуряване, при условие че придобивките са достъпни за всички наети лица и са с една и съща стойност, представляват "социални разходи, предоставени в натура" по смисъла на чл. 204, т. 2 от ЗКПО и се облагат с данък върху разходите по Част четвърта от ЗКПО.
