Изх. № 23-29-40
31.07.2019г.
ЗДДС - чл.45
ЗДДС - чл.10
ЗДДС - чл.79, ал.2 и ал.3
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-29-40/18.06.2019 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"....." ЕООД възнамерява да продаде собствен недвижим имот - офис №8, част от административна сграда, намираща се в гр. П. Офисът е бил част от имуществото на "....." ООД, което през 2015 г. се е вляло във "....." ЕООД по реда, установен в Търговския закон (ТЗ). "....." ООД е придобило офиса чрез договор за покупко-продажба, сключен на 22.12.2004 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли продажбата на офиса да бъде обложена по реда на ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.По отношение на сделките, свързани със сгради или части от тях, чл. 45, ал. 3 от закона установява изключение от общата разпоредба на чл. 12, ал. 1, предвиждайки същите да бъдат третирани като освободени от облагане с ДДС, в случай, че не са нови. Дефиниция за нова сграда е предвидена в §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ДР на ЗДДС),съгласно която нови са сградите, които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност "груб строеж", или за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).Видно от тази разпоредба, в случай че са изтекли повече от 60 месеца от издаването на разрешение за ползване по реда на ЗУТ, сградата не е нова за целите на ЗДДС, следователно на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС нейната доставка може да се третира като освободена от облагане с ДДС.
В конкретния случай към запитването не е приложено разрешението за ползване (или негов еквивалентен документ) на сградата, част от която е офисът, който дружеството възнамерява да продаде. В приложения нотариален акт е посочено разрешение за ползване №28/25.04.2002 г., издадено от ДНСК-София, както и удостоверение за въвеждане в експлоатация №174/15.07.2004 г., издадено от община П. От наличната в преписката информация не може да се установи кой от двата акта е относим към конкретния обект, но това няма и съществено значение в случая, тъй като 60-месечният срок е изтекъл и в двата случая. В допълнение към това, фактът че същият офис, като самостоятелен обект, е бил предмет на сделка, извършена през 2004 г., т.е. преди повече от 14 години, косвено сочи на изтичане на срока, предвиден в §1, т. 5 от ДР на ЗДДС. Следователно няма пречка конкретната сделка да бъде третирана като освободена доставка по смисъла на ЗДДС. Следва да имате предвид, че това не се отнася до евентуални случаи, при които след покупко-продажбата на офиса през 2004 г. е издавано ново разрешение за ползване, например в резултат на промяна в конструкцията на сградата, основен ремонт, преустройство и други подобни дейности.
Необходимо е да се отбележи още, че в случай, че дружеството желае да третира доставката като облагаема, същото може да се възползва от правото си по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС.
В случай, че "....." ООД е придобило офиса под формата на облагаема доставка, начислен му е данък и е ползвало данъчен кредит, и "....." ЕООД го продаде като освободена доставка, то по силата на чл. 10, ал. 2 от ЗДДС, ще бъде задължено да коригира ползвания данъчен кредит по правилата, установени в чл. 79, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: "....." ЕООД възнамерява да продаде собствен недвижим имот - офис №8, част от административна сграда в гр. П. Офисът е бил част от имуществото на "....." ООД, което през 2015 г. се е вляло във "....." ЕООД по реда на Търговския закон. "....." ООД е придобило офиса чрез договор за покупко-продажба, сключен на 22.12.2004 г.
Въпрос: Следва ли продажбата на офиса да бъде обложена по реда на ЗДДС?
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго.
По отношение на сделките, свързани със сгради или части от тях, чл. 45, ал. 3 от ЗДДС установява изключение от общото правило на чл. 12, ал. 1, като предвижда тези доставки да се третират като освободени от облагане с ДДС, когато сградите не са нови.
Дефиниция за "нова сграда" е предвидена в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС. Съгласно тази разпоредба нови са сградите, които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност "груб строеж", или за които към тази дата не са изтекли 60 месеца, считано от датата на издаване на разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
От тази разпоредба следва, че когато са изтекли повече от 60 месеца от издаването на разрешението за ползване по реда на ЗУТ, сградата не е нова за целите на ЗДДС и на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставката ѝ може да се третира като освободена от облагане с ДДС.
В конкретния случай към запитването не е приложено разрешението за ползване (или еквивалентен документ) на сградата, част от която е офисът, който дружеството възнамерява да продаде. В приложения нотариален акт е посочено разрешение за ползване № 28/25.04.2002 г., издадено от ДНСК - София, както и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 174/15.07.2004 г., издадено от община П. От наличната информация не може да се установи кой от двата акта е относим към конкретния обект, но това няма съществено значение, тъй като 60-месечният срок е изтекъл и в двата случая.
Допълнително, фактът, че същият офис като самостоятелен обект е бил предмет на сделка през 2004 г., тоест преди повече от 14 години, косвено сочи на изтичане на срока по § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС.
Следователно няма пречка конкретната сделка да бъде третирана като освободена доставка по смисъла на ЗДДС.
Следва да се има предвид, че това не се отнася до евентуални случаи, при които след покупко-продажбата на офиса през 2004 г. е издавано ново разрешение за ползване, например в резултат на промяна в конструкцията на сградата, основен ремонт, преустройство и други подобни дейности.
Необходимо е да се отбележи, че ако дружеството желае да третира доставката като облагаема, може да се възползва от правото си по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС.
Извод: При липса на ново разрешение за ползване след 2004 г. и при изтекъл 60-месечен срок от първоначалното разрешение за ползване, продажбата на офиса може да се третира като освободена доставка по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, като дружеството има право по избор да я третира и като облагаема по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС.
В случай че "....." ООД е придобило офиса под формата на облагаема доставка, начислен му е данък и е ползвало данъчен кредит, и "....." ЕООД продаде офиса като освободена доставка, по силата на чл. 10, ал. 2 от ЗДДС ще възникне задължение за корекция на ползвания данъчен кредит по правилата на чл. 79, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
Извод: Ако при придобиването на офиса е ползван данъчен кредит, а последващата продажба се третира като освободена доставка, "....." ЕООД е длъжно да коригира ползвания данъчен кредит по чл. 10, ал. 2 във връзка с чл. 79, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е приложимо само при фактическа обстановка, идентична с описаната в запитването, и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти.
