Изх. № 24-39-19 Дата: 24.03.2022 год.
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а".
ОТНОСНО:прилагането на чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка с изплащане на ликвидационен дял на съдружник на неговите наследници.
Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), заведено с вх. №24-39-19 от 14.02.2022 г., е изложена следната фактическа обстановка:
На 19.01.2021 г. единият съдружник, притежаващ 50% от капитала на местно търговско дружество, е починал. В резултат на това, неговото участие в дружеството е прекратено на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от Търговския закон (ТЗ). Съдружникът, притежаващ останалите 50% от капитала на дружеството, е взел решение, в резултат на което наследниците на починалия съдружник не са приети като съдружници в дружеството. В тази връзка за дружеството възниква задължение да изплати на наследниците на починалия съдружник счетоводно-балансовата стойност на дружествените дялове от капитала на дружеството, притежавани от него към момента на смъртта му. Към писмото Ви е приложено копие от протокола с решението на общото събрание на дружеството от 09.07.2021 г., което потвърждава описаните в запитването Ви факти.
В тази връзка поставяте следния въпрос:
При изплащане на счетоводно-балансовата стойност на дружествените дялове от капитала на търговско дружество, притежавани от починал съдружник към момента на смъртта му, което изплащане се извършва на неговите наследници - физически лица, възниква ли задължение за платеца да начисли и удържи при източника данък по чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗДДФЛ?
Предвид описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:
Обект на облагане по ЗДДФЛ са доходите на местните и чуждестранните физически лица (чл. 2 от ЗДДФЛ). На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходи отдивиденти и ликвидационни дяловев полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България. По смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на закона "ликвидационен дял" е разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице. В конкретния случай става въпрос за разпределение на дял от имуществото на дружеството ............ при прекратяване на членството на единия от съдружниците, поради неговата смърт, и в този смисъл описаното в запитването Ви плащане има характеристиките на ликвидационен дял по смисъла на данъчния закон. От друга страна облагането с окончателен данък по чл. 38, ал. 1, т. 2, б."а" от ЗДДФЛ е обвързано с квалифицирането на съответното плащане като облагаем доход.
Според общото правило на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобитиот данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. По силата на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, доколкото не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
- плащането - при плащане в брой;
- заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
- получаването на престацията - за непаричен доход.
Цитираната разпоредба следва да се прилага и за доходите от ликвидационни дялове, доколкото не е предвидено друго в разпоредбите на ЗДДФЛ относно определянето на датата на придобиването им. В конкретния случай, на база изложеното в запитването Ви и приложените към него документи и при положение, че наследниците не са придобили качеството съдружник в търговското дружество, може да се приеме, че не починалото лице, а неговите наследници придобиват съответното плащане. В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ изрично е посочено, че имуществото, получено по наследство, не се смята за доход и съответно то не подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ.
Предвид изложените аргументи считам, че в конкретния случай за дружеството - платец на съответните суми не възниква задължение да начислява и удържа окончателен данък по чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗДДФЛ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
Изложена е следната фактическа обстановка: На 19.01.2021 г. единият съдружник в местно търговско дружество, притежаващ 50% от капитала, е починал. Участието му в дружеството е прекратено на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от Търговския закон. Другият съдружник, притежаващ останалите 50% от капитала, е взел решение наследниците на починалия съдружник да не бъдат приети за съдружници. Поради това за дружеството възниква задължение да изплати на наследниците на починалия съдружник счетоводно-балансовата стойност на дружествените дялове от капитала, притежавани от него към момента на смъртта му. Към запитването е приложено копие от протокол от общото събрание на дружеството от 09.07.2021 г., който потвърждава описаните факти.
Въпрос: При изплащане на счетоводно-балансовата стойност на дружествените дялове от капитала на търговско дружество, притежавани от починал съдружник към момента на смъртта му, което изплащане се извършва на неговите наследници - физически лица, възниква ли задължение за платеца да начисли и удържи при източника данък по чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗДДФЛ?
Обект на облагане по ЗДДФЛ са доходите на местните и чуждестранните физически лица съгласно чл. 2 от закона.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България.
Съгласно § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ "ликвидационен дял" е разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице.
В разглеждания случай се касае за разпределение на дял от имуществото на дружеството при прекратяване на членството на единия от съдружниците поради неговата смърт. Поради това описаното в запитването плащане има характеристиките на ликвидационен дял по смисъла на ЗДДФЛ.
Облагането с окончателен данък по чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗДДФЛ обаче е свързано с това съответното плащане да представлява облагаем доход.
Съгласно общото правило на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
По силата на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, доколкото не е предвидено друго в закона, доходът се смята за придобит на датата на:
- плащането - при плащане в брой;
- заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
- получаването на престацията - за непаричен доход.
Тази разпоредба се прилага и за доходите от ликвидационни дялове, доколкото в ЗДДФЛ не е предвидено друго относно датата на придобиването им.
В конкретния случай, въз основа на изложеното в запитването и приложените документи и при условие, че наследниците не са придобили качеството съдружник в търговското дружество, се приема, че не починалото лице, а неговите наследници придобиват съответното плащане.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ имуществото, получено по наследство, не се смята за доход и не подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ.
Извод: В разглеждания случай за дружеството - платец на сумите не възниква задължение да начислява и удържа окончателен данък по чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗДДФЛ.
