Изх. № 24-39-146
Дата: 15.03.2017 год.
ЗДДС, чл. 14;
ЗКПО, чл. 10, ал. 1;
ЗКПО, чл. 10, ал. 2;
ЗКПО, чл. 26, т. 2;
ЗСч, чл. 5, ал. 2;
ЗСч, чл. 6, ал. 1.;
ЗДДФЛ, чл. 73
ЗДДФЛ, чл. 73а;
ДОПК, чл. 55, ал. 1.
ОТНОСНО:приложение на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във Ваше писмо, препратено от дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... и постъпило в ЦУ на НАП с вх. № ............... г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество планира да започне осъществяването на търговска дейност по т.нар. "дропшипинг" модел на територията на Европейския съюз и извън него. За целта възнамерява да публикува обяви за продажба на стоки в сайт за електронна търговия (eBay.co.uk или във версията за други държави членки или САЩ), които то не притежава към момента на публикуване на обявата, но има информация от къде може да ги поръча още същия ден (от доставчик от сайта Amazon.co.uk). След като клиентът поръча и плати съответната стока, дружеството изпраща заявка към доставчика с искане той да я изпрати на адреса на клиента. Разходът за изпращането и транспортирането на стоката до клиента обичайно е за сметка на доставчика. По този начин стоката пътува от доставчика към крайния получател, без да навлиза на територията на страната.
Към момента на сключване на сделките дружеството няма как да идентифицира статута на доставчика и на крайния получател - дали са данъчно задължени лица. Доставчиците обикновено не издават фактури за покупките, извършени от техните сайтове.
В тази връзка въпросите Ви са:
- Как следва да бъдат документирани осъществяваните покупки и продажби и с какви доказателства биха могли да бъдат обосновани разходите за закупуването на стоките?
- Приложими ли са правилата за дистанционните продажби?
- Подлежи ли дружеството на регистрация за целите на ДДС в съответната държава, в която се доставят стоките? Откъде дружеството може да получи подробно разяснение относно правата и задълженията си към съответната държава?
- Следва ли да бъдат подавани данни към НАП във връзка с покупките, например по чл. 73 и чл. 73а от ЗДДФЛ?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Така поставеният въпрос е свързан с прилагането на разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. По отношение на документалната обоснованост за целите на признаването на даден счетоводен разход за данъчни цели, в чл. 10 от ЗКПО се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В ал. 2 на същата разпоредба се доуточнява, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч е постановено, че първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Следва да се отбележи, че ЗСч има териториален обхват на действие, поради което цитираните изисквания на чл. 6 от същия закон са приложими само по отношение на случаите, при които съставители на документите са български предприятия. Независимо от това, за да се признае счетоводният разход за данъчни цели в описания от Вас случай, постъпилият в предприятието документ, издаден от чуждестранно лице, следва да съдържа информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция. Както е посочено и в чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ, издаден от чуждестранното лице, липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват.
По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че същите трябва да се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, където е постановено, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
По втори въпрос:
Правилата за дистанционните продажби на стоки ще се приложат по отношение на тези доставки, при които е налице едновременно наличие на условията, посочени в чл. 14 от ЗДДС, но доколкото в случая, изложен в запитването, стоката се транспортира между две места на територията на друга държава членка или на трета страна (Съединени американски щати), получената от дружеството доставка, както и извършената последваща доставка от него, ще бъдат извън обхвата на ЗДДС, съответно данъчното им третиране би било съобразно законодателството на съответната държава по местоизпълнение на доставката.
По трети въпрос:
Извън компетентността на изпълнителния директор на НАП е да изразява становище по прилагането на чуждестранно законодателство. Поради това, запитвания следва да отправяте до компетентната административна структура на съответната държава.
По четвърти въпрос:
В справките по чл. 73 и чл. 73а от ЗДДФЛ се посочва информация за определени видове доходи, изплатени на физически лица, а доколкото в случая става въпрос за извършване на търговска дейност чрез покупко-продажби на стоки, а не за изплащане на доходи, посочените разпоредби не намират приложение.
ЗАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
Дружество планира да започне търговска дейност по т.нар. "дропшипинг" модел на територията на Европейския съюз и извън него. За целта възнамерява да публикува обяви за продажба на стоки в сайт за електронна търговия (eBay.co.uk или във версията за други държави членки или САЩ), като към момента на публикуване на обявата стоките не са негова собственост, но дружеството разполага с информация откъде може да ги поръча още същия ден (от доставчик от сайта Amazon.co.uk).
След като клиентът поръча и плати съответната стока, дружеството изпраща заявка към доставчика с искане той да изпрати стоката директно на адреса на клиента. Разходът за изпращането и транспортирането на стоката до клиента обичайно е за сметка на доставчика. Стоката се транспортира от доставчика към крайния получател, без да навлиза на територията на страната.
Към момента на сключване на сделките дружеството няма възможност да идентифицира статута на доставчика и на крайния получател - дали са данъчно задължени лица. Доставчиците обикновено не издават фактури за покупките, извършени от техните сайтове.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да бъдат документирани осъществяваните покупки и продажби и с какви доказателства биха могли да бъдат обосновани разходите за закупуването на стоките?
Въпрос 2: Приложими ли са правилата за дистанционните продажби?
Въпрос 3: Подлежи ли дружеството на регистрация за целите на ДДС в съответната държава, в която се доставят стоките? Откъде дружеството може да получи подробно разяснение относно правата и задълженията си към съответната държава?
Въпрос 4: Следва ли да бъдат подавани данни към НАП във връзка с покупките, например по чл. 73 и чл. 73а от ЗДДФЛ?
По първи въпрос
Поставеният въпрос е свързан с прилагането на разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
По отношение на документалната обоснованост за целите на признаването на даден счетоводен разход за данъчни цели, в чл. 10 от ЗКПО се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на Закона за счетоводството.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
В чл. 6, ал. 1 от ЗСч е постановено, че първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
- 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
- 2. дата на издаване;
- 3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
- 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Законът за счетоводството има териториален обхват на действие, поради което изискванията на чл. 6 от него са приложими само когато съставители на документите са български предприятия.
Независимо от това, за да се признае счетоводният разход за данъчни цели в описания случай, постъпилият в предприятието документ, издаден от чуждестранно лице, следва да съдържа информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция.
Както е посочено и в чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ, издаден от чуждестранното лице, липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват.
По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗСч те трябва да се превеждат на български език в случаите, когато това е предвидено в закон. Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от ДОПК, където е постановено, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Извод: Разходите за закупуване на стоките се признават за данъчни цели, ако са документално обосновани по чл. 10 от ЗКПО чрез първични счетоводни документи (вкл. издадени от чуждестранни лица), които безспорно доказват реално осъществена стопанска операция, като при необходимост липсващата информация се удостоверява с допълнителни документи и при поискване документите на чужд език се представят с превод по чл. 55, ал. 1 от ДОПК.
По втори въпрос
Правилата за дистанционните продажби на стоки се прилагат за доставки, при които са налице едновременно условията, посочени в чл. 14 от ЗДДС.
В разглеждания случай стоката се транспортира между две места на територията на друга държава членка или на трета страна (Съединени американски щати). Поради това получената от дружеството доставка, както и извършената от него последваща доставка, са извън обхвата на ЗДДС.
Данъчното третиране на тези доставки следва да бъде съобразно законодателството на съответната държава по местоизпълнение на доставката.
Извод: Правилата за дистанционни продажби по чл. 14 от ЗДДС не се прилагат за описаните доставки, тъй като те са извън обхвата на ЗДДС и подлежат на третиране по законодателството на държавата по местоизпълнение.
По трети въпрос
Извън компетентността на изпълнителния директор на НАП е да изразява становище по прилагането на чуждестранно законодателство.
Поради това запитвания относно правата и задълженията на дружеството към съответната държава следва да се отправят до компетентната административна структура на тази държава.
Извод: НАП не може да се произнася по въпроси на чуждестранното законодателство, включително относно регистрация за целите на ДДС в други държави, като разяснения следва да се търсят от компетентните органи на съответната държава.
По четвърти въпрос
В справките по чл. 73 и чл. 73а от ЗДДФЛ се посочва информация за определени видове доходи, изплатени на физически лица.
В разглеждания случай става въпрос за извършване на търговска дейност чрез покупко-продажби на стоки, а не за изплащане на доходи на физически лица.
Поради това посочените разпоредби не намират приложение.
Извод: Във връзка с описаните покупки и продажби не възниква задължение за подаване на данни по чл. 73 и чл. 73а от ЗДДФЛ.
