Изх. № 23-22-2604/06.12.2017 г.
ЗКПО - чл. 12, ал. 3
СИДДО с Франция
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Едноличен собственик на капитала на дружеството е френско дружество (Х).
"У" ЕООД е с вписан капитал в размер на 1... лв. Във връзка с преструктуриране на дейността си в България, френското дружество продава 100% от дяловете на българско физическо лице. Дяловете са на стойност 3..... лв., т.е. в резултат на продажбата на дяловете ще се реализира печалба от страна на френското дружество.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Попада ли посоченият доход в доходите по чл. 12, ал. 2 от ЗКПО и подлежи ли на облагане с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО?
- Приложима ли е Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) между България и Франция в случая и попадат ли тези доходите в посочените в чл. 11, ал. 4 от спогодбата?
- В случай, че е приложима СИДДО, може ли да се приложи облекчената процедура по чл. 142 от ДОПК (за доходи под 500 000,00 лв.)?
- Във връзка с прилагане на процедурата по чл. 142 от ДОПК:
- има ли установен образец, с който следва да се удостоверят обстоятелства по чл. 136 от ДОПК пред купувача по сделката - физическо лице;
- в случая на прилагане на СИДДО при продажба на дялове, има ли някакви особени изисквания по чл. 136, т. 4 от ДОПК и следва ли да се удостоверяват такива пред платеца на дохода;
- следва ли да се подава декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК, респективно кой и къде следва да подаде декларацията.
- В случай, че се приложи СИДДО, следва ли да се подаде декларация по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Данъчно задължени лица по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО са чуждестранните юридически лица, които получават доходи от източник в Република България. Печалбата и доходите от източници в Република България са регламентирани в глава втора от ЗКПО. Сред видовете доходи от източник в страната, изброени в чл. 12 от ЗКПО, са и доходите от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините (чл. 12, ал. 3 от ЗКПО).
По смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗКПО, финансов актив е активът, определен в приложимите счетоводни стандарти, в това число компенсаторните инструменти по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти (ЗСКИ). Когато лицето не е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), за целите на изречение първо приложимите счетоводни стандарти са международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година. Дяловете от местно търговско дружество представляват финансов актив по смисъла на цитираното определение.
Следователно доходите, реализирани от чуждестранни юридически лица, от разпоредителни сделки с дялове на местни юридически лица представляват доходи от източник в Република България, по смисъла на чл. 12, ал. 3 от ЗКПО.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, доходите на чуждестранни юридически лица от сделки с финансови активи, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Данъкът се удържа и внася от получателя на дохода, по аргумент на чл. 195, ал. 3 и чл. 202, ал. 4 от ЗКПО.
Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица се определя по реда уреден в чл. 199, ал. 3 от ЗКПО и представлява положителната разлика между продажната цена на финансовите активи и тяхната документално доказана цена на придобиване (вж. §1, т. 22 от ДР на ЗКПО).
Данъчната ставка е в размер на 10 на сто (чл. 200, ал. 2 от ЗКПО). Редът за деклариране и сроковете за внасяне на данъка са разписани в чл. 201, съответно чл. 202 от ЗКПО.
Относно въпросите, касаещи прилагането на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, запитването е изпратено на дирекция СИДДО при ЦУ на НАП, която е компетентна да изрази становище по прилагане на СИДДО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че едноличен собственик на капитала на дружеството "У" ЕООД е френско дружество (Х). Капиталът на "У" ЕООД е вписан в размер на 1... лв. Във връзка с преструктуриране на дейността си в България, френското дружество продава 100% от дяловете на "У" ЕООД на българско физическо лице. Дяловете са на стойност 3..... лв., като в резултат на продажбата френското дружество реализира печалба.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Попада ли посоченият доход в доходите по чл. 12, ал. 2 от ЗКПО и подлежи ли на облагане с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО?
Въпрос: Приложима ли е Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане между България и Франция в случая и попадат ли тези доходи в посочените в чл. 11, ал. 4 от спогодбата?
Въпрос: В случай, че е приложима СИДДО, може ли да се приложи облекчената процедура по чл. 142 от ДОПК (за доходи под 500 000,00 лв.)?
Въпрос: Във връзка с прилагане на процедурата по чл. 142 от ДОПК: има ли установен образец, с който следва да се удостоверят обстоятелства по чл. 136 от ДОПК пред купувача по сделката - физическо лице; в случая на прилагане на СИДДО при продажба на дялове, има ли някакви особени изисквания по чл. 136, т. 4 от ДОПК и следва ли да се удостоверяват такива пред платеца на дохода; следва ли да се подава декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК, респективно кой и къде следва да подаде декларацията?
Въпрос: В случай, че се приложи СИДДО, следва ли да се подаде декларация по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО?
По първи въпрос
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО данъчно задължени лица са чуждестранните юридически лица, които получават доходи от източник в Република България.
Печалбата и доходите от източници в Република България са регламентирани в глава втора от ЗКПО. В чл. 12 от ЗКПО са изброени видовете доходи от източник в страната. В чл. 12, ал. 3 от ЗКПО са включени доходите от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините.
По смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗКПО "финансов актив" е активът, определен в приложимите счетоводни стандарти, включително компенсаторните инструменти по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Когато лицето не е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, за целите на това определение приложимите счетоводни стандарти са международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година.
Дяловете от местно търговско дружество представляват финансов актив по смисъла на това определение. Следователно доходите, реализирани от чуждестранни юридически лица от разпоредителни сделки с дялове на местни юридически лица, представляват доходи от източник в Република България по смисъла на чл. 12, ал. 3 от ЗКПО.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите на чуждестранни юридически лица от сделки с финансови активи, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
По аргумент на чл. 195, ал. 3 и чл. 202, ал. 4 от ЗКПО данъкът се удържа и внася от получателя на дохода.
Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица, се определя по реда на чл. 199, ал. 3 от ЗКПО и представлява положителната разлика между продажната цена на финансовите активи и тяхната документално доказана цена на придобиване, съгласно § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на ЗКПО.
Данъчната ставка е 10 на сто, съгласно чл. 200, ал. 2 от ЗКПО.
Редът за деклариране и сроковете за внасяне на данъка са уредени в чл. 201 и чл. 202 от ЗКПО.
Извод: Доходът на френското дружество от продажбата на дяловете на "У" ЕООД представлява доход от източник в Република България по чл. 12, ал. 3 от ЗКПО и подлежи на облагане с окончателен данък при източника по чл. 195 от ЗКПО, като данъкът се удържа и внася от получателя на дохода, при данъчна основа по чл. 199, ал. 3 от ЗКПО и ставка 10 на сто по чл. 200, ал. 2 от ЗКПО.
Относно въпросите за прилагане на СИДДО
Относно въпросите, свързани с прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Франция, запитването е изпратено на дирекция "СИДДО" при Централно управление на НАП, която е компетентна да изрази становище по прилагане на СИДДО, включително относно:
- дали спогодбата е приложима в случая и дали доходите попадат в чл. 11, ал. 4 от спогодбата;
- наличието на установен образец за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК пред купувача - физическо лице;
- особени изисквания по чл. 136, т. 4 от ДОПК при продажба на дялове и необходимостта от удостоверяването им пред платеца на дохода;
- задължението за подаване на декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК, както и кой и къде следва да я подаде;
- задължението за подаване на декларация по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО при прилагане на СИДДО.
Извод: По въпросите, свързани с прилагането на СИДДО между България и Франция и процедурите по ДОПК, становище следва да бъде изразено от дирекция "СИДДО" при ЦУ на НАП като компетентен орган.
Заключителни бележки
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка.
