ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-274/28.12.2023 г., допълнено с писмо с вх. № 96-00-274#1/04.01.2024 г. относно прилагането на разпоредби на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството притежава ресторант и възнамерява да сключи договор с "БГМеню" ЕООД за извършване на услуги, свързани с доставка на стоки, материали и крайни продукти до клиенти. Когато клиентът поръчва храна от ресторанта и плащането ще е в брой, дружеството издава касов бон за плащането, а представителят на "БГМеню" ЕООД го предава на клиента, заедно с поръчаната храна. Когато клиентът ще плаща онлайн на "БГМеню" ЕООД, дружеството ще издава касов бон за разнос. Във фактура, издадена от "БГМеню" ЕООД, ще бъде предоставена информация за всички поръчки през сайта на същото дружество, в това число каква е сумата на доставките в брой и сумата, платена онлайн. Сумите, платени онлайн, ще бъдат преведени по разплащателната сметка на дружеството, след прихващане на комисионната за услугата.
Поставени са следните въпроси:
1. Какви са ангажиментите на дружеството съгласно Наредба № Н-18/2006г., когато се ползва платформата на "БГМеню" ЕООД?
2. Как следва да се декларират оборотите от тези продажби съгласно ЗДДС?
3. Как следва да се отразяват продажбите, платени в брой и с карти?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Изложената в писменото запитване фактическа обстановка не съдържа информация относно характеристиките и функционалностите на уеб-сайта (онлайн платформата) на "БГМеню" ЕООД, чрез който дружеството възнамерява да извършва продажба на стоки, материали и крайни продукти. На първо място е необходимо да се прецени, дали посоченият уеб сайт представлява електронен магазин съгласно определението, съдържащо се в §1, т. 87 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС, а именно: "Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
Съгласно чл. 45 от ЗЗП, договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.
В случай че използваната онлайн платформа на "БГМеню" ЕООД притежава гореописаната функционалност, същата ще се определя като "електронен магазин".
Разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин да подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП. Подава се Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006г., като в него изчерпателно е посочена информацията, която следва да подадат лицата, извършващи продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона.
За доставките, за които издаването на фактура не е задължително и съответно не е издадена такава (чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС), следва да се издаде отчет за извършените продажби (чл. 119, ал. 1 от ЗДДС).
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, регистрираното по закона лице води задължително дневник за продажбите.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
На основание чл. 125, ал. 1 от закона за всеки данъчен период регистрираното по ЗДДС лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от с.з.
Видно от изложеното по-горе, дружеството следва ежемесечно да отчита осъществените продажби с подаване на съответните образци на посочените документи.
По трети въпрос:
Извършените продажби се регистрират и отчитат по реда на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. в зависимост от начинът на плащане. С оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., плащанията по продажбите на стоки при електронна търговия могат да се групират като плащания, за които се изисква издаване на фискален бон и плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон. В общия случай при извършване на продажба/доставка, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка(чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г.).
При извършване на плащане по продажба на стока чрез банкова кредитна или дебитна карта, дружеството е длъжно да регистрира продажбата чрез издаване на фискален бон от фискално устройство или на системен бон от ИАСУТД (чл. 118, ал. 3 от ЗДДС). От тази гледна точка е без значение фактът, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС-устройство.
В описания в запитването казус извършваните продажби на стоки, материали и крайни продукти са съотносими с дадената в § 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на стоки извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал.
По реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия фискалната бележка се издава от търговеца при окомплектовката на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
В случаите по чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/20006г., когато фискалният бон се издава преди получаване на плащането, се допуска продажбите да се регистрират в отделен департамент с наименование "РАЗНОСНА ТЪРГОВИЯ" (чл. 26а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г.).
Важно е да се отбележи, че начинът, по който посредникът превежда сумата на доставчика няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя й (клиента), и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.
Предвид гореизложеното, като доставчик на стоки дружеството следва да издаде фискална касова бележка и да я предаде на разносвача (представителя на "БГМеню" ЕООД), който от своя страна следва да я предаде на клиента при получаване на плащането.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството притежава ресторант и възнамерява да сключи договор с "БГМеню" ЕООД за извършване на услуги, свързани с доставка на стоки, материали и крайни продукти до клиенти.
Когато клиентът поръчва храна от ресторанта и плащането ще е в брой, дружеството издава касов бон за плащането, а представителят на "БГМеню" ЕООД го предава на клиента заедно с поръчаната храна.
Когато клиентът ще плаща онлайн на "БГМеню" ЕООД, дружеството ще издава касов бон за разнос.
Във фактура, издадена от "БГМеню" ЕООД, ще бъде предоставена информация за всички поръчки през сайта на същото дружество, включително сумата на доставките в брой и сумата, платена онлайн. Сумите, платени онлайн, ще бъдат преведени по разплащателната сметка на дружеството след прихващане на комисионната за услугата.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Какви са ангажиментите на дружеството съгласно Наредба № Н-18/2006 г., когато се ползва платформата на "БГМеню" ЕООД?
Въпрос 2: Как следва да се декларират оборотите от тези продажби съгласно ЗДДС?
Въпрос 3: Как следва да се отразяват продажбите, платени в брой и с карти?
По първи въпрос
Фактическата обстановка не съдържа информация относно характеристиките и функционалностите на уеб-сайта (онлайн платформата) на "БГМеню" ЕООД, чрез който дружеството възнамерява да извършва продажба на стоки, материали и крайни продукти.
На първо място е необходимо да се прецени дали посоченият уеб сайт представлява електронен магазин по смисъла на § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС, според която:
"Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
Съгласно чл. 45 от ЗЗП, договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.
В случай че използваната онлайн платформа на "БГМеню" ЕООД притежава гореописаната функционалност, същата ще се определя като "електронен магазин".
Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП.
Подава се Приложение № 33 към Наредба № Н-18/2006 г., в което изчерпателно е посочена информацията, която следва да подадат лицата, извършващи продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин.
Извод: Ако платформата на "БГМеню" ЕООД има функционалностите на електронен магазин по § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС, дружеството като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., извършващо продажби чрез този електронен магазин, е длъжно преди започване на дейността да подаде по електронен път в НАП информация по Приложение № 33 по реда на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
По втори въпрос
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
За доставките, за които издаването на фактура не е задължително и съответно не е издадена такава - чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, следва да се издаде отчет за извършените продажби по чл. 119, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, регистрираното по закона лице води задължително дневник за продажбите.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
На основание чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по ЗДДС лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от закона.
Видно от горното, дружеството следва ежемесечно да отчита осъществените продажби чрез подаване на съответните образци на посочените документи - фактури, отчети за извършените продажби, дневник за продажбите и справка-декларация по ЗДДС.
Извод: Оборотите от продажбите следва да се декларират по общия ред на ЗДДС - чрез издаване на фактури или отчети за извършените продажби по чл. 119, отразяването им в дневника за продажбите по чл. 124 и включването им в справка-декларацията по чл. 125 за съответния данъчен период.
По трети въпрос
Извършените продажби се регистрират и отчитат по реда на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. в зависимост от начина на плащане.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., плащанията по продажбите на стоки при електронна търговия могат да се групират като:
- плащания, за които се изисква издаване на фискален бон;
- плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон.
В общия случай при извършване на продажба/доставка, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка - чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
При извършване на плащане по продажба на стока чрез банкова кредитна или дебитна карта, дружеството е длъжно да регистрира продажбата чрез издаване на фискален бон от фискално устройство или на системен бон от ИАСУТД - чл. 118, ал. 3 от ЗДДС. От тази гледна точка е без значение, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС-устройство.
В описания казус извършваните продажби на стоки, материали и крайни продукти са съотносими с дадената в § 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на стоки извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал.
По реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. при разносна търговия фискалната бележка се издава от търговеца при окомплектовката на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
В случаите по чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., когато фискалният бон се издава преди получаване на плащането, се допуска продажбите да се регистрират в отделен департамент с наименование "РАЗНОСНА ТЪРГОВИЯ" - чл. 26а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
Отбелязва се, че начинът, по който посредникът превежда сумата на доставчика, няма отношение към начина, по който се заплаща стоката от получателя (клиента), като именно начинът на плащане от клиента е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.
Предвид гореизложеното, като доставчик на стоки дружеството следва да издаде фискална касова бележка и да я предаде на разносвача (представителя на "БГМеню" ЕООД), който от своя страна следва да я предаде на клиента при получаване на плащането, включително когато плащането е в брой или с банкова карта, независимо дали картовото плащане се извършва чрез физическо или виртуално ПОС-устройство.
Извод: Продажбите, платени в брой, с банкова карта или с други заместващи парите средства, подлежат на регистриране чрез фискален бон по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. и чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, като при разносна търговия фискалният бон се издава при окомплектоване на заявката и се предава на разносвача за връчване на клиента съгласно чл. 25, ал. 2 и чл. 26а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
