5-23-22-1944/11.12.2015 г.
ДДС, ЧЛ.116, АЛ.1 И АЛ.4
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Поради допусната техническа грешка при изпращане на фактура към клиент на дружеството във фактурата, издадена от "П....." ООД не е начислен данък добавена стойност (ДДС). Дружеството е обработило и декларирало същата фактура с начислено ДДС в дневника за продажби. В резултат на получените несъответствия клиента не е упражнил право на данъчен кредит по предоставената вярна и оригинална фактура, а настоява за кредитно известие към нея.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
По какъв начин следва да се отстранят допуснатите несъответствия при издаване на фактурата?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗДДС погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен (чл. 116, ал.2 от ЗДДС).
Редът за анулирането на фактури, които са отразени в отчетните регистри на доставчикаили получателя, е регламентиран с чл. 116, ал. 4 от ЗДДС. Тази норма предвижда съставяне на протокол - за всяка от страните, който съдържа:
1. основанието за анулирането;
2. номера и датата на документа, който се анулира;
3. номера и датата на издадения нов документ;
4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя.
Предвид гореизложеното, считам, че в случая е налице хипотезата на чл.116, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗДДС. Поради това дружеството следва да издаде нова фактура с начислен данък, а отчитането на анулирания документ от доставчика и получателя следва да се извърши по определения в Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) ред. Съгласно приложение № 12 към ППЗДДС, когато се анулира документ (фактура) след периода, в който е издаден, той се включва във файла "PRODAGBI.ТХТ" на издателя, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак. Документът се описва и в дневника за покупки на получателя във файл "POКUPKI.ТХТ" на получателя, касаещ данъчния период, през който е анулиран документът, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка: Поради допусната техническа грешка при изпращане на фактура към клиент на дружеството, във фактурата, издадена от "П....." ООД, не е начислен данък върху добавената стойност (ДДС). Дружеството е обработило и декларирало същата фактура с начислено ДДС в дневника за продажби. В резултат на получените несъответствия клиентът не е упражнил право на данъчен кредит по предоставената вярна и оригинална фактура и настоява за издаване на кредитно известие към нея.
Въпрос: По какъв начин следва да се отстранят допуснатите несъответствия при издаване на фактурата?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба е изложено следното становище:
Съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗДДС погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. Съгласно чл. 116, ал. 2 от ЗДДС за погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен.
Редът за анулиране на фактури, които са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, е уреден в чл. 116, ал. 4 от ЗДДС. Тази разпоредба предвижда съставяне на протокол за всяка от страните, който съдържа:
- основанието за анулирането;
- номера и датата на документа, който се анулира;
- номера и датата на издадения нов документ;
- подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя.
Предвид гореизложеното се приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 116, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗДДС. Поради това дружеството следва да издаде нова фактура с начислен данък, а отчитането на анулирания документ от доставчика и получателя следва да се извърши по реда, определен в Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС).
Съгласно приложение № 12 към ППЗДДС, когато се анулира документ (фактура) след периода, в който е издаден, той се включва във файла "PRODAGBI.TXT" на издателя за съответния данъчен период, през който е анулиран документът, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак.
Документът се описва и в дневника за покупки на получателя във файла "POKUPKI.TXT" на получателя за данъчния период, през който е анулиран документът, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак.
Извод: Допуснатите несъответствия се отстраняват чрез анулиране на погрешно съставената фактура по реда на чл. 116, ал. 1 и ал. 4 във връзка с ал. 2 от ЗДДС, издаване на нова фактура с начислен ДДС и отразяване на анулирания документ и новата фактура в отчетните регистри на доставчика и получателя по реда на приложение № 12 към ППЗДДС.
Посочено е, че становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
