Изх. № М-24-35-35
Дата: 25. 01. 2024 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 2.
ОТНОСНО:Задължително здравно осигуряване в България на членове на семейството на гражданин на Руската Федерация и Полша
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Във Ваше писмо с вх. №М-24-35-35 от 11.12.2023 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
В ТД на НАП ..... е постъпило заявление от г-н Г, с което лицето желае съпругата му г- жа Д, както и нейната дъщеря г-ца А, да бъдат включени в системата за здравно осигуряване на България.
В хода на проверката за лицата е установено следното:
1. г-н Г:
- е гражданин на Руската Федерация и от 23.01.2023 г. е придобил полско гражданство като "репатриант".
- е декларирал, че през ноември 2013 г. се е преместил да живее от Руска Федерация в България. През 2023 г. е пребивавал в Полша два месеца, докато получи гражданство и лични документи. Посочва, че не е бил осигуряван и не е работил в Полша, както и в друга държава членка на ЕС. Пенсионер е в Русия.
- считано от 06.11.2013 г. до 12.05.2019 г., като гражданин на Руска Федерация, е бил с разрешено право за продължително пребиваване в България по реда на Закона за чужденците в България (ЗЧРБ), а с Решение №642540 от 07.01.2019 г. е с предоставено право на постоянно пребиваване по реда на ЗЧРБ. Към настоящия момент лицето е постоянно пребиваващо в страната, като гражданин на Полша, по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (ЗВПНРБГЕСЧТС). Притежава Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС, издадено на 03.10.2023 г.
- считано от 07.01.2019 г. внася здравноосигурителни вноски в България по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Здравноосигурителните вноски на лицето са заплатени до 31.10.2023 г.
- има сключен граждански брак с г-жа Д от 18.08.2023 г.
2. г-жа Д е гражданка на Руска Федерация. Притежава разрешение за продължително пребиваване в страната, като член на семейство по Директива 2004/38/ЕО, издадено на 17.10.2023 г. Датата на регистрация на лицето в ПП СУП на НАП като чуждестранно лице е 18.09.2023 г. Няма данни за извършване на трудова дейност и осигуряване в България.
3. г-ца А е гражданка на Руска Федерация. Притежава разрешение за продължително пребиваване в страната, като член на семейство по Директива 2004/38/ЕО, издадено на 17.10.2023 г. Дата на регистрация на лицето в ПП СУП на НАП като чуждестранно лице е 18.09.2023 г.
Г-жа Д и дъщеря й пристигат в България от Русия. От 28.08.2023 г. живеят в България. Не са били осигурявани и не са пребивавали в друга държава членка на ЕС. Към настоящия момент здравноосигурителният им статус е "извън системата за здравно осигуряване на РБългария".
Поставяте следните въпроси:
1. Налице ли е трансгранична ситуация спрямо г-н Г?
2. Подлежат ли г-жа Д и г-ца А на задължително здравно осигуряване в България като членове на семейство на гражданин на ЕС?
Във връзка с изложената в запитването фактическа обстановка, изразявам следното становище:
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Цитираната разпоредба предвижда, че ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна, в материалния обхват на който са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага редът, предвиден в международния договор.
В тази връзка следва да се има предвид, че Република България е страна по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност,(в сила от 20 март 2010 г., изменен от 20.06.2020 г.), но в материалният обхват на този договор не е включено законодателството, което регламентира задължителното здравно осигуряване, и по отношение на здравноосигурителните вноски приложение намира националното законодателство.
В конкретния случай руската гражданка и нейната дъщеря, видно и от издадените разрешения за продължително пребиваване в страната по Директива 2004/38/ЕО, са членове на семейството на гражданин на Полша, която е страна членка на ЕС. В тази връзка е необходимо да имате предвид, че съгласно чл. 33, ал. 1, т. 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурени в НЗОК са и лицата, за които се прилага законодателството на Република България, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, разписани в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
На основание чл. 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, същият се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка и които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
Съгласно фактическата обстановка г-н Г е гражданин на държава членка на ЕС (има и полско гражданство), но никога не е подлежал на осигуряване в Полша,поради което не попада в персоналния обхват на чл. 2 от регламента.
Поради тази причина г-жа Д и г-ца А също не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) №883/2004 в качеството си на членове на семейството на гражданин на ЕС, съответно не са в кръга на задължително осигурените по чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО лица.
Изразеното становище по поставените въпроси е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани да дават основание за становище, различно от изложеното.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
В териториална дирекция на НАП е постъпило заявление от г-н Г, с което той желае съпругата му г-жа Д и нейната дъщеря г-ца А да бъдат включени в системата за здравно осигуряване на България. В хода на проверката е установено следното:
1. За г-н Г:
- Гражданин е на Руската Федерация и от 23.01.2023 г. е придобил полско гражданство като "репатриант".
- Декларира, че през ноември 2013 г. се е преместил да живее от Руската Федерация в България. През 2023 г. е пребивавал в Полша два месеца, докато получи гражданство и лични документи. Посочва, че не е бил осигуряван и не е работил в Полша, както и в друга държава членка на ЕС. Пенсионер е в Русия.
- От 06.11.2013 г. до 12.05.2019 г., като гражданин на Руската Федерация, е бил с разрешено право за продължително пребиваване в България по реда на Закона за чужденците в Република България, а с Решение №642540 от 07.01.2019 г. му е предоставено право на постоянно пребиваване по реда на същия закон.
- Към настоящия момент е постоянно пребиваващ в страната като гражданин на Полша по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Притежава Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС, издадено на 03.10.2023 г.
- От 07.01.2019 г. внася здравноосигурителни вноски в България по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. Здравноосигурителните му вноски са заплатени до 31.10.2023 г.
- Има сключен граждански брак с г-жа Д от 18.08.2023 г.
2. За г-жа Д:
- Гражданка е на Руската Федерация.
- Притежава разрешение за продължително пребиваване в страната като член на семейство по Директива 2004/38/ЕО, издадено на 17.10.2023 г.
- Дата на регистрация в ПП СУП на НАП като чуждестранно лице е 18.09.2023 г.
- Няма данни за извършване на трудова дейност и осигуряване в България.
3. За г-ца А:
- Гражданка е на Руската Федерация.
- Притежава разрешение за продължително пребиваване в страната като член на семейство по Директива 2004/38/ЕО, издадено на 17.10.2023 г.
- Дата на регистрация в ПП СУП на НАП като чуждестранно лице е 18.09.2023 г.
Г-жа Д и дъщеря й пристигат в България от Русия и от 28.08.2023 г. живеят в България. Не са били осигурявани и не са пребивавали в друга държава членка на ЕС. Към настоящия момент здравноосигурителният им статус е "извън системата за здравно осигуряване на Република България".
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Налице ли е трансгранична ситуация спрямо г-н Г?
Въпрос 2: Подлежат ли г-жа Д и г-ца А на задължително здравно осигуряване в България като членове на семейство на гражданин на ЕС?
Във връзка с изложената фактическа обстановка е изразено следното становище:
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то трябва да попада в обхвата на задължително осигурените по Закона за здравното осигуряване лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса, е определен в чл. 33 от ЗЗО. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Тази разпоредба предвижда, че ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна и в чийто материален обхват са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага редът, предвиден в международния договор.
В тази връзка се посочва, че Република България е страна по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност (в сила от 20 март 2010 г., изменен от 20.06.2020 г.), но в материалния обхват на този договор не е включено законодателството, което регламентира задължителното здравно осигуряване. Поради това по отношение на здравноосигурителните вноски приложение намира националното законодателство.
В конкретния случай руската гражданка и нейната дъщеря, видно и от издадените им разрешения за продължително пребиваване в страната по Директива 2004/38/ЕО, са членове на семейството на гражданин на Полша, която е държава членка на ЕС.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са и лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, разписани в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност.
На основание чл. 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, регламентът се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка и които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
Съгласно фактическата обстановка г-н Г е гражданин на държава членка на ЕС (има и полско гражданство), но никога не е подлежал на осигуряване в Полша, поради което не попада в персоналния обхват на чл. 2 от Регламент (ЕО) №883/2004.
Поради тази причина г-жа Д и г-ца А също не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) №883/2004 в качеството си на членове на семейството на гражданин на ЕС и съответно не са в кръга на задължително осигурените по чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО лица.
Извод: Не е налице трансгранична ситуация по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 спрямо г-н Г, тъй като той никога не е бил подчинен на законодателството на друга държава членка, и поради това г-жа Д и г-ца А не попадат в обхвата на този регламент като членове на семейството му и не са задължително осигурени лица по чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО.
Изразеното становище представлява принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани, да обосноват различно становище.
