Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция " ОДОП "- гр., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество с предмет на дейност- производство на готови храни за селскостопански животни, разполага с дизелова колонка, свързана с цистерна, която няма монтирана електронна система с фискална памет / ЕСФП / и нивомерна система, свързана с НАП. Същата се използва за зареждане на транспортна и трудноподвижна техника на дружеството, както и съоръжения, използвани в производствения процес. Разходването на горивото се осъществява съгласно действащото законодателство. Уточнено е в запитването, че дружеството, в качеството на получател по доставки на течни горива, до момента е подавало данни / ЕДП / по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.
В тази връзка и предвид измененията в Наредба № Н-18/ 2006г. /ДВ, бр. 49/2015г./ се поставят следните въпроси:
1.Има ли някакво ограничение в количеството на зареденото течно гориво за собствени нужди, ако същото е заредено от бензиностанция с регистрирана ЕСФП?
2.Възможно ли е закупеното с фискален бон- фактура течно гориво от бензиностанция с регистрирана ЕСФП да бъде поместено в съществуващия съд, отговарящ на противопожарните изисквания, като същото ще се ползва единствено за собствени нужди?
Предвид недостатъчно изяснена фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададеният от Вас въпрос изразяваме следното принципно становище:
Чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, в сила от 01.01.2015г., регламентира задължението на данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4 / Наредба № Н-18/2006г./.
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС,данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Следва да се отбележи, че в ДВ, бр. 49 от 30.06.2015г. бе обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, с която се създават нови ал.11- 14 на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г. Горните промени се въвеждат предвид необходимостта от привеждане на Наредба № Н-18/2006г. в съответствие с измененията в чл. 118 " Касови бележки и подаване на данни "от ЗДДС/ в сила от 01.01.2015г./. Със същите се регламентират случаите, в които е налице задължение на данъчно задължено лице- доставчик или получател по доставка на течни горива да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях чрез базирано приложение на Интернет страницата на НАП, които се подават с квалифициран електронен подпис.
Чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006г. (изм. и доп. ДВ, бр. 49 от 2015 г.) регламентира задължението на лицата, които извършват зареждане на течни горива почл. 118, ал. 8 ЗДДСза собствени нуждиот стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
Ал. 12 на чл. 3 от Наредбата не се прилага от лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра.
Съгласно ал. 14 на горната разпоредба, лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
Видно от изложената фактическата обстановка, дружеството използва гориво, съхранявано в цистерна, свързана с дизелова колонка. Предвид на това и в случай, че същата е стационарна или неподвижно прикрепена към земята с вместимост над 1000 литри, за дружеството е налице задължение да регистрира и отчита зареждането на резервоара за гориво чрез ЕСФП, както и за инсталиране на нивомерна измервателна система. В случай, че коментираната цистерна е с вместимост 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра , както и ако попада в хипотезата на чл 3, ал. 14, за дружеството ще е налице единствено задължение да подава данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г..
В допълнение следва да се отбележи, че в чл. 118, ал. 11 от ЗДДС изрично са посочени лицата, които са освободени от задължението да подават горните данни, като в т. 4 от същата разпоредба попада получателя за доставки, които са отчетени от доставчика чрез ЕСФП и получателят е краен потребител.
"Краен потребител" по смисъла на чл. 118, ал. 11, т. 4 е физическо или юридическо лице, което придобива течните горива за собствени нужди от краен разпространител /т. 69 от ДР на ЗДДС /. 70.
"Краен разпространител" е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива / т. 70 от ДР на ЗДДС /.
Видно от горните разпоредби, за да се прецени дали дружеството попада в изключението на т. 4 на ал.11 на чл. 118 от ЗДДС, е от съществено значение това дали доставчикът на течни горива е краен разпространител или не, съгласно определението, дадено в т. 69 от ДР на ЗДДС; дали същият е отчел доставките чрез ЕСФП, както и дали дружеството получател е краен потребител по смисъла на т. 70 от ДР на с.з.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружество с предмет на дейност производство на готови храни за селскостопански животни разполага с дизелова колонка, свързана с цистерна, която няма монтирана електронна система с фискална памет (ЕСФП) и нивомерна система, свързана с НАП. Цистерната се използва за зареждане на транспортна и трудноподвижна техника на дружеството, както и съоръжения, използвани в производствения процес. Разходването на горивото се осъществява съгласно действащото законодателство. Уточнено е, че дружеството, в качеството на получател по доставки на течни горива, до момента е подавало данни (ЕДП) по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Има ли някакво ограничение в количеството на зареденото течно гориво за собствени нужди, ако същото е заредено от бензиностанция с регистрирана ЕСФП?
Въпрос 2: Възможно ли е закупеното с фискален бон - фактура течно гориво от бензиностанция с регистрирана ЕСФП да бъде поместено в съществуващия съд, отговарящ на противопожарните изисквания, като същото ще се ползва единствено за собствени нужди?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба се изразява следното принципно становище.
Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС (в сила от 01.01.2015 г.) данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4 - Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС данъчно задължено лице - доставчик или получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
В ДВ, бр. 49 от 30.06.2015 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006 г., с която се създават нови алинеи 11 - 14 на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. Тези промени са въведени с цел привеждане на Наредба № Н-18/2006 г. в съответствие с измененията в чл. 118 "Касови бележки и подаване на данни" от ЗДДС (в сила от 01.01.2015 г.). С тях се регламентират случаите, в които данъчно задължено лице - доставчик или получател по доставка на течни горива, има задължение да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, чрез базирано приложение на интернет страницата на НАП, като данните се подават с квалифициран електронен подпис.
Съгласно чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г. (изм. и доп. ДВ, бр. 49 от 2015 г.) лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра, са длъжни да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение на зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
Същата алинея предвижда, че ал. 12 на чл. 3 от Наредбата не се прилага за лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове с обща вместимост до 1000 литра включително, при условие че общото заредено количество гориво за календарната година не превишава 2000 литра.
Съгласно чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г. лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
От фактическата обстановка е видно, че дружеството използва гориво, съхранявано в цистерна, свързана с дизелова колонка. Ако тази цистерна е стационарна или неподвижно прикрепена към земята и е с вместимост над 1000 литра, за дружеството възниква задължение да регистрира и отчита зареждането на резервоара за гориво чрез ЕСФП, както и да инсталира нивомерна измервателна система.
В случай че цистерната е с вместимост 1000 литра включително и общото заредено количество гориво за календарната година не превишава 2000 литра, както и ако попада в хипотезата на чл. 3, ал. 14, за дружеството ще е налице единствено задължение да подава данни за получените количества горива като получател по доставка по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
Допълнително се посочва, че в чл. 118, ал. 11 от ЗДДС изрично са определени лицата, освободени от задължението да подават горните данни. В т. 4 на тази алинея попада получателят по доставки, които са отчетени от доставчика чрез ЕСФП и получателят е краен потребител.
По смисъла на т. 69 от ДР на ЗДДС "краен потребител" по чл. 118, ал. 11, т. 4 е физическо или юридическо лице, което придобива течните горива за собствени нужди от краен разпространител.
Съгласно т. 70 от ДР на ЗДДС "краен разпространител" е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива.
От тези разпоредби следва, че за да се прецени дали дружеството попада в изключението на чл. 118, ал. 11, т. 4 от ЗДДС, е от съществено значение:
- дали доставчикът на течни горива е краен разпространител по смисъла на т. 70 от ДР на ЗДДС;
- дали доставчикът е отчел доставките чрез ЕСФП;
- дали дружеството - получател е краен потребител по смисъла на т. 69 от ДР на ЗДДС.
Извод: Задълженията на дружеството за регистриране и отчитане на зареждането чрез ЕСФП и нивомерна система, както и за подаване на данни по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., зависят от вида и вместимостта на съда за съхранение на горивото, общото годишно количество заредено гориво и от това дали доставчикът е краен разпространител, отчитащ доставките чрез ЕСФП, и дали дружеството е краен потребител по смисъла на ЗДДС.
