ОТНОСНО:Прилагане наразпоредбите на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-167/24.07.2023 г.
Излагате следната фактическа обстановка:
"М" ЕООД извършва по договор, като подизпълнител, услуги с място на изпълнение - Германия. Услугата, която предоставяте, е отстраняване на щети по каросерии на МПС, вследствие на щети от градушки. Във връзка с изпълнение на услугата командировате Ваши служители във ФР Германия.
При получаване на заданието за 2023 г. сте подали за всяко едно от командированите лица:
- Уведомление по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 987/2009;
- Искане за издаване на Удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице.
За всички лица сте получили Решения за отказ за издаване на удостоверение А1 за приложимо законодателство (българското) с мотиви, че не са изпълнени условията, при които на основание чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата могат да останат подчинени на българското осигурително законодателство за очаквания период на трудовата заетост. За посочените периоди осигурявате командированите лица по законодателството на ФР Германия.
Към момента командированите лица и дейността на дружеството отговарят на критериите, заложени в чл. 14, ал. 2 от СИДДО, подписана между Р България и ФР Германия, при което командированите лица следва да бъдат облагани с данък върху доходите в Р България. В тази връзка възнагражденията им се намалят с внесените за сметка на лицата задължителни осигурителни вноски, съгласно законодателството на ФР Германия и се формира данъчната основа за облагане с данък в Р България.
Считате, че следва да подавате декларация обр. № 1 по реда на Наредба № Н-13/2019 г. за периода, в който за лицата се прилага осигурителното законодателство на ФР Германия, независимо че осигурителните вноски се внасят там, а само данъкът се внася в Р България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Кой код следва да посочите в т. 12 "Вид осигурен" на декларация обр. № 1, ако е включена информация само за удържания данък по реда на чл. 42, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство изразявам следното становище:
По отношение на лицата, граждани на държави членки на ЕС, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава членка. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
В Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава членка.
Съгласно чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Цитираната разпоредба поставя пет задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо работник, който временно извършва работа на територията на друга държава членка.
Според изложената от Вас фактическа обстановка, тъй като не отговаряте на условията за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава (в случая Р България) при командироване на работниците в друга държава членка, за тях се прилага основното правило - където се полага трудът (в случая ФР Германия). Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство, независимо дали предприятието е регистрирано в същата държава членка.
На основание чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:
1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1);
2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9 (декларация образец № 6).
В запитването посочвате, че към момента командированите лица и дейността на дружеството отговарят на критериите, заложени в чл. 14, ал. 2 от СИДДО, подписана между Р България и ФР Германия, при което командированите лица следва да бъдат облагани с данък върху доходите в Р България.
С оглед гореизложеното, ако приложимото осигурително законодателство за командированите лица е на приемащата държава членка и осигурителни вноски не се дължат в Р България, но доходите на командированите лица подлежат на данъчно облагане в България, то е необходимо да бъдат подавани декларации обр. № 1 и обр. № 6 само с данни за начисления месечен облагаем доход и начисления месечен данък по чл. 42 от ЗДДФЛ. Данните в декларация обр. № 1 следва да се подадат с вписан код в полето на т. 12 "Вид осигурен" - 90 - за лицата, получаващи доходи по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, за които не се подават данни за държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване (осигурителен доход, осигурителни вноски, дни в осигуряване и др.), но задължително се подава информация за данъка по чл. 42 от закона; за лицата, полагащи труда си на територията на Република България, за които се прилага осигурителното законодателство на друга държава, но се дължи данък по чл. 42 от ЗДДФЛ и др. За тези лица се попълват само данните за данъка в полетата на т. 31 и 31а.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: "М" ЕООД извършва по договор, като подизпълнител, услуги с място на изпълнение - Германия. Услугата е отстраняване на щети по каросерии на МПС, вследствие на щети от градушки. Във връзка с изпълнение на услугата дружеството командирова свои служители във ФР Германия.
За 2023 г. за всяко командировано лице са подадени:
- уведомление по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 987/2009;
- искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице.
За всички лица са получени решения за отказ за издаване на удостоверение А1 за приложимо българско законодателство с мотив, че не са изпълнени условията по чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 за запазване на българското осигурително законодателство за очаквания период на трудовата заетост. За посочените периоди командированите лица се осигуряват по законодателството на ФР Германия.
Посочва се, че към момента командированите лица и дейността на дружеството отговарят на критериите по чл. 14, ал. 2 от СИДДО между Р България и ФР Германия, поради което командированите лица следва да бъдат облагани с данък върху доходите в Р България. Възнагражденията им се намаляват с внесените за сметка на лицата задължителни осигурителни вноски по законодателството на ФР Германия и така се формира данъчната основа за облагане с данък в Р България.
Изразено е становище от запитващия, че следва да се подава декларация образец № 1 по Наредба № Н-13/2019 г. за периода, през който за лицата се прилага осигурителното законодателство на ФР Германия, независимо че осигурителните вноски се внасят там, а само данъкът се внася в Р България.
Въпрос: Кой код следва да се посочи в т. 12 "Вид осигурен" на декларация образец № 1, ако е включена информация само за удържания данък по реда на чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ?
По отношение на лицата - граждани на държави членки на ЕС, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи на координационните регламенти. Съгласно този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава членка. В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Основното правило е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
В дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени разпоредби за запазване на законодателството на изпращащата държава членка спрямо заети лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава членка. Съгласно чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, ако:
- предвиденото времетраене на тази работа не превишава 24 месеца, и
- лицето не е изпратено да замества друго командировано лице.
Разпоредбата на чл. 12, параграф 1 поставя пет задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на законодателството на изпращащата държава членка спрямо работник, който временно извършва работа на територията на друга държава членка.
Според изложената фактическа обстановка, тъй като не са изпълнени условията за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава (Р България) при командироване на работниците в друга държава членка, за тях се прилага основното правило - приложимо е законодателството на държавата, където се полага трудът, в случая ФР Германия.
Подчертава се, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения според спецификата на това законодателство, независимо дали предприятието е регистрирано в същата държава членка.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за:
- осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1);
- сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9 (декларация образец № 6).
В запитването е посочено, че към момента командированите лица и дейността на дружеството отговарят на критериите по чл. 14, ал. 2 от СИДДО между Р България и ФР Германия, поради което командированите лица следва да бъдат облагани с данък върху доходите в Р България.
С оглед горното, ако приложимото осигурително законодателство за командированите лица е на приемащата държава членка и осигурителни вноски не се дължат в Р България, но доходите на командированите лица подлежат на данъчно облагане в България, следва да се подават декларации образец № 1 и образец № 6 само с данни за начисления месечен облагаем доход и начисления месечен данък по чл. 42 от ЗДДФЛ.
Данните в декларация образец № 1 следва да се подадат с вписан код в т. 12 "Вид осигурен" - 90 - за лицата, получаващи доходи по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, за които не се подават данни за държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване (осигурителен доход, осигурителни вноски, дни в осигуряване и др.), но задължително се подава информация за данъка по чл. 42 от закона; както и за лицата, полагащи труда си на територията на Република България, за които се прилага осигурителното законодателство на друга държава, но се подава информация за данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ.
Извод: В т. 12 "Вид осигурен" на декларация образец № 1, когато се подава информация само за удържания данък по чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ за командированите лица, за които осигурителното законодателство е на ФР Германия, следва да се посочи код 90 и да се подават декларации образец № 1 и образец № 6 само с данни за облагаемия доход и данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ.
