НАП: Данъчно и осигурително третиране на продажби на ръчно изработени изделия чрез платформа Etsy и задължения по ЗДДС и Наредба Н-18

2_718/05.10.2021 г.

чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ

чл.29, ал.1, т.2, б.в от ЗДДФЛ

чл.43 във вр.с чл.67, ал.1 и ал.2, във вр.с чл.55 от ЗДДФЛ

чл.3, ал.1 от ЗДДС

чл. 97а, ал.1 от ЗДДС

чл. 14, ал.1 от ЗДДС

чл.20б, ал.2 от ЗДДС

чл.20б, ал.4 от ЗДДС

§1, т. 87 от ДР на ЗДДС

чл.4, ал.1 т.8 от Наредба Н-18/2006

чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006г.

чл.52п от Наредба Н-18/2006 г.

ОТНОСНО: приложение на ЗДДФЛ, ЗКПО, ЗДДС и Наредба Н-18/2006 г.

Като физическо лице се занимавате с декориране на стъклени чаши с глина. Възнамерявате да започнете продажба на ръчно направени изделия чрез регистриран профил в Etsy Ireland UC за продажба на стоки. Сделките за продажба няма да се извършват на територията на страната. Приходите ще са от чуждестранни физически лица, които заплащат за дадената стока чрез банков паричен превод на Etsy Ireland UC, след което получената сума Etsy ще превежда по банков път на продавача. Прогнозирате, че оборотът за една календарна година не би бил повече от 10 000 лв. В момента работите по трудов договор към друго дружество.

Поставени са следните въпроси:

1. Нужно ли е да регистрирате фирма за осъществяване на дейността продажба на стоки чрез регистриран профил в Etsy Ireland UC или е възможно да извършвате дейността като физическо лице?

2. Ако е нужно да регистрирате фирма, то необходима ли е предварителна регистрация по чл.97а от ЗДДС?

3. Нужно ли е да се регистрира електронен магазин в НАП при регистриран профил в Etsy Ireland UC, достъпът до който профил се осъществява през интернет при използване на уеб - браузер или мобилно приложение и чрез който се извършва продажба на стоки като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки чрез потребителска кошница, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача и адреса на доставка?

4. Необходимо ли е да се издават касови бележки при продажба на стоки чрез регистриран профил в Etsy Ireland UC, след като плащанията от продажбите ще са извършени от чуждестранни физически лица, които заплащат за дадената стока чрез банков паричен превод на Etsy Ireland UC, след което Etsy Ireland UC превежда по банков път общият приход за дадения месец, след удържаните от тях комисионни на продавача?

5. Ако не се издава фискален бон, за отчитане на продажбите може ли да се прилага реда за отчитане на продажбите чрез издаване на документ за регистрация на продажбите и подаване на стандартизиран одиторски файл?

С оглед изложената в запитването не достатъчно ясна фактическа обстановка, въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, Закон за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./ изразявам следното принципно становище:

По първи въпрос:

Относно поставеният въпрос, дали следва да имате регистрирана фирма, за да осъществявате дейността продажба на стоки чрез регистриран профил в Etsy Ireland UC или е възможно да извършвате дейността като физическо лице Национална агенция за приходите не е компетентна да изразява становище, т.к. това са взаимоотношения между два гражданско правни субекта и зависи от условията на платформата.

Ако въпросът Ви е свързан с данъчното облагане следва да имате предвид, че то е обвързано от начина, по който осъществявате дейността си, чрез търговско дружество/юридическо лице/, като едноличен търговец, свободна професия, по извънтрудови правоотношение или като занаятчия, ако дейността Ви попада в занаят "грънчарство" или "изработване на художествена керамика", които са част от Приложение 1 от Закона на занаятите и отговаряте на останалите условия на закона.

Предвид изложеното следва да имате предвид следното:

Данъчната печалба на местните юридически лица се облага с корпоративен данък, при данъчна ставка 10 на сто по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Данъчният финансов резултат е счетоводния финансов резултат, преобразуван по реда на ЗКПО. Съгласно чл.18 от ЗКПО данъчния финансов резултат е счетоводния финансов резултат, преобразуван по реда на същия закон., като положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба, а отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба. Определянето на счетоводния финансов резултат се извършва при спазване на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година, освен когато в този закон е предвидено друго.

Едноличните търговци формират облагаем доход и годишна данъчна основа по реда на чл.26-28 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Данъчната ставка е 15 на сто.

За лицата, извършващи стопанска дейност, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ предвижда облагаемият им доход да се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността.

За доходи, които произтичат от възнаграждения от дейност като свободна професия или по извънтрудови правоотношения се ползват 25 на сто разходи за дейността съгласно чл. 29, ал.1, т. 3 от ЗДДФЛ.

В ЗДДФЛ са предвидени легални дефиниции на понятията "свободна професия" и "извънтрудови правоотношения".

По смисъла на §1-ви, т.29 от ДР на ЗДДФЛ. "Лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване/КСО/.

Задължителното осигуряване на този кръг лица, за тяхна сметка, произтича от чл.4, ал.3, т.1 от КСО. Лицата упражняващи свободна професия се вписват в регистър Булстат на основание чл.3, ал.1, т.9 от Закона за регистър Булстат.

"Извънтрудови правоотношения" по смисъла на §1-ви, т.30 от ДР на ЗДДФЛ са правоотношенията извън тези по т. 26/трудови/, 28/занаят/ и 29/свободна професия/, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.

По реда на чл.29, ал.1, т.2, б.в от ЗДДФЛ се облагат и доходите от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси. Облагаемият доход се определя чрез приспадане на 40 на сто разходи от полученият брутен доход. "Упражняване на занаят" по смисъла на т.28 от §1-ри от ДР на ЗДДФЛ е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, упражняващо занаят по реда на Закона за занаятите, което не е регистрирано като едноличен търговец. Съгласно чл.3 от Закона за занаятите занаят е дейност за производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. Предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги е организирано по занаятчийски начин, когато за определяне на облика му са изпълнени едновременно следните изисквания:

• дейността е включена в списъка на занаятите съгласно приложение № 1;
• работата се изпълнява на ръка или с помощта на ръчни или други специфични за занаята инструменти; крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид или са уникални;
• за извършването на дейността са необходими съответни знания, производствено-технически умения и практически навици, придобити със занаятчийско обучение и квалификация, с професионално обучение в системата на средното и висшето образование, с курсове за придобиване или повишаване на квалификацията, както и с професионален опит;
• дейността се извършва от занаятчии - самостоятелно заети лица или обединени в дружества по Закона за задълженията и договорите.

Занаятчията упражнява занаята след вписване в регистър БУЛСТАТ по реда на чл. 3, ал. 1, т. 6 или 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ, с изключение на занаятчиите, които не са самостоятелно заети лица/чл.4 от Законът за занаятите/.

Доходите по чл.29 от ЗДДФЛ се декларират от физическите лица в Приложение №3 към Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, която се подава до 30 април на годината, следваща годината на получаване на дохода в компетентната териториална дирекция на НАП, като годишният данък се внася в същия срок. Тези доходи подлежат и на авансово облагане по реда на чл.43 от ЗДДФЛ. Авансовият данък се декларира и внася в срок до края на месеца следващ тримесечието на получаване, като за последното тримесечие не се дължи /чл.43 във вр.с чл.67, ал.1 и ал.2, във вр.с чл.55 от ЗДДФЛ/. Данъчната ставка и при годишното и при авансовото облагане е 10 на сто.

Следва да имате предвид, че според чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Подаването на декларации, документи или данни по електронен път може да се извърши от лицата освен с квалифициран електронен подпис/задължително при юридическите лица/ и с издаден от Национална агенция по приходите персонален идентификационен код /ПИК/. Следва да имате предвид, че декларацията по чл.55 от ЗДДФЛ и годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ на самоосигуряващите се лица се подават в НАП само по електронен път.

По втори въпрос:

Видно от запитването физическото лице възнамерява да продава стоки чрез платформата Etsy Ireland UC на чуждестранни физически лица, които заплащат стоките по банков път на платформата, а тя от своя страна превежда сумите на доставчика.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

Предвид ал.2 на същият член независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

С оглед разпоредбата на чл.3 от ЗДДС, продажбата на ръчно направени изделия, може да се определи като независима икономическа дейност и съответно лицето което осъществява продажбата като ДЗЛ.

При рекламиране на стоките на сайта на Etsy Ireland UC, платформата осъществява доставка на услуга.

Предвид чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката на услуга, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В конкретният случай, т.к. получателят е ДЗЛ, мястото на получената рекламна услуга е на територията на страната,.

В разпоредбата на чл. 97а, ал.1 от ЗДДС е указано, че на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.

С оглед посоченото, като получател на рекламна услуга, която е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема доставка, и за която данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от с.з., българското ДЗЛ подлежи на задължителна регистрация по този закон, на основание чл.97а, ал.1 от ЗДДС

На основание чл.97а, ал.4 от ЗДДС за ДЗЛ, което осъществява продажбата на направените изделия, възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

В чл.97а, ал.5 от ЗДДС, е указано, че лице, което е регистрирано на основание този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 2, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

Съгласно чл. 14, ал.1 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;

2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

3. стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение с изключение на:

а) нови превозни средства, или

б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

Предвид изложената фактическата обстановка в запитването и с оглед посоченото по-горе, в случаите, когато стоките се изпращат или транспортират от българското ДЗЛ, от България, тъй като тук се произвеждат, до данъчно незадължени лица от ДДЧ, може да се направи извода, че е налице вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз по чл.14, ал.1 от ЗДДС.

Съгласно чл. 20, ал.1 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) мястото на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 и чл. 14а, ал. 5, т. 1, във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2 е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя.

С оглед разпоредбите на чл. 20б, ал.1 от ЗДДС (Нов - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) не се прилагат чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6, когато едновременно са налице следните условия:

1. доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;

2. далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1, или стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата по т. 1 до друга държава членка;

3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.

Предвид чл.20б, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката по ал. 1 е в държавата членка, в която е установен доставчикът.

В чл.20б, ал.3 от ЗДДС е посочено, че мястото на изпълнение на доставката, с която се надхвърли посоченият праг по ал. 1, т. 3 през съответната календарна година, се определя по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6.

С оглед посоченото в запитването, че оборотът от продажбите на ръчно направените изделия, няма да е повече от 10 000 лв. за една календарна година, когато едновременно са налице посочените в чл. 20б, ал.1 от ЗДДС условия, сред които е и условието: общата стойност без ДДС на доставките да не надвишава през текущата календарна година и да не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът, мястото на изпълнение на доставката в ще е в държавата членка, в която е установен доставчикът /в случая България/.

В този случай, вътреобщностните дистанционни продажби на стоки ще формират оборот за задължителна регистрация по чл.96, ал.2, т.1 от ЗДДС.

Следва да се има предвид, че доставчик, за който едновременно са налице условията по чл.20б, ал.1 от ЗДДС, може да избере да определи мястото на изпълнение на доставката по чл. 20, ал. 1 от с.з. В тези случаи изборът се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора /чл.20б, ал.4 от ЗДДС/.

Когато изделията се продават от българското ДЗЛ на данъчно незадължени лица от трети страни, мястото на доставката ще се определи по чл.17, ал.2 от ЗДДСи ще е на територията на страната. Същата ще е облагаема доставка със ставка нула, при условията на чл.28 от с.з. За доказването и доставчикът следва да разполага с документите по чл.21, ал.1 от ППЗДДС.

Облагаемите доставки със ставка нула също формират оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал.2, т.1от ЗДДС.

По трети, четвърти и пети въпрос:

Фактическата обстановка в запитването е недостатъчна и неясна за да може да се отговори конкретно на поставените въпроси по приложението на Наредба № Н-18/2006г. Не съдържа информация относно характеристиките и функционалностите на уеб-сайта (онлайн платформата), чрез който ще се извършва продажба на стоки, общите му условия, договорните отношения, в които ще встъпите с него. Ще се ползва ли политиката на Etsy за плащанията Etsy Payments и кои от всички включени в нея възможности за плащания ще се използват. Посочено е общо, че плащането от купувача към платформата ще се извършва по банков път, но в Наредба Н-18/2006 г. липсва посочен такъв начин на плащане, като обобщено понятие.

Едновременно с това се интересувате дали може да прилагате реда за отчитане на продажбите чрез издаване на документ за регистрация на продажбите и подаване на стандартизиран одиторски файл, който е приложим при изпълнени определени условия, едното от които е за продажбите извършени чрез електронен магазин лицето да приема неприсъствени плащания с кредитна или дебитна карта. Начинът на плащанеот купувача е определящ при съобразяване на изискванията на приложимите норми.

Електронен магазин съгласно определението, съдържащо се в §1, т. 87 от ДР на ЗДДС е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Съгласно чл. 45 от ЗЗП, договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребителкато част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.

Същевременно следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лице по чл. 3 от нея, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин да подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33.

В посоченото Приложение №33 на Наредба № Н-18/20006г. изчерпателно е посочена информацията, която следва да подадат лицата, извършващи продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин.

В този смисъл, лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, не попада в обхвата на задължените по чл. 3 от наредбата лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/20006г.

Предвид горното от съществено значение дали електронен магазин следва да се регистрира в НАП е начинът на организиране на дейността и начините чрез които клиентите заплащат за стоката, съответно следва ли да се издава фискален бон за извършената продажба.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006г.

На основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрезвнасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от наредбата.

Кои са плащанията, за които се изисква издаването на фискален бон:

• Плащане с банкова кредитна и дебитна карта чрез виртуален ПОС терминал.

При извършване на плащане по продажба на стока чрез банкова кредитна или дебитна карта, задълженото лице е длъжно да регистрира продажбата чрез издаване на фискален бон от фискално устройство или на системен бон от ИАСУТД. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, в която изрично е указано, че се издава фискален или системен бон при плащане, извършено с банкова кредитна или дебитна карта. От тази гледна точка е без значение фактът, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС-устройство.

• Плащане посредством системи за електронни плащания на доставчик на платежни услуги.

Доставчик на платежни услуги е:

а) банка, съгласно Закона за кредитните институции;

б) платежна институция по смисъла на ЗПУПС, оперираща на територията на страната, която има сметка в банка на територията на страната или държава членка на ЕС;

в) дружество за електронни пари по смисъла на ЗПУПС, опериращо на територията на страната като платежна институция.

Обичайно, при извършване на платежни услуги, системите за електронни плащания на доставчици на платежни услуги предоставят възможност за повече от един начин на плащане. Най-често плащанията от клиента могат да се извършват чрез неговата банкова дебитна или кредитна карта, или чрез неговата платежна сметка чрез прехвърляне на парични средства от платежна сметка на клиента (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача.

С оглед на това, когато задължено лице извършва продажби, плащанията по които се извършват чрез дебитни или кредитни карти през система за електронни плащания на доставчик на платежни услуги, е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискален/системен бон.

В случай, че се извършват продажби на стоки или услуги, плащането, по които клиентът извършва чрез прехвърляне на парични средства от своята платежна сметка (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача, не е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискална касова бележка.

В случай, че задълженото лице няма информация за това как клиентът е извършил плащането, е допустимо и не представлява нарушение на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. двата вида плащания, направени чрез системите за електронни плащания, да се регистрират и отчитат с издаване на фискален бон.

• Плащане в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката от куриер чрез използване на услугата "Наложен платеж":

По смисъла на §1, т. 12 от ЗПУ "наложен платеж" е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това, в зависимост от договореностите им, я превежда по банкова сметка или я изплаща в брой на подателя. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, в случая е без значение, тъй като определящ при съобразяване с изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка е начинът, по който се заплаща за стоката от получателя ѝ - в брой или с банкова дебитна/кредитна карта.

В случая при доставка на стока чрез използване на услугата "наложен платеж", при която плащането от страна на клиента се извършва в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката, е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбата с фискална касова бележка.

Следва да имате предвид, че съгласно чл.4, ал.1 т.8 от Наредба Н-18/2006 г. не е задължено да регистрира извършените от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство, лице което извършва дейност като свободна професия. Съгласно §1, т.7 от ДР на наредбата "лица, упражняващи свободна професия" са тези по смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, т.е. тези лица не попадат в обхвата на чл.3 от наредбата.

Не е задължено да регистрира извършените от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство и лице, което упражнява занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги, но само ако е пенсионер за изслужено време и старост, извършва услугите с личен труд и не е търговец по смисъла на Търговския закон /чл.4, ал.1 т.7 от Наредба Н-18/2006 г./.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006г. дава възможност на лицата по ал. 1, които извършват продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, да регистрират и отчитат тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:

1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с; и

2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.

Реквизитите на документа са посочени в чл.52о от наредбата.

За да може лицето по чл.3, ал.17 да упражни тази възможност да издава вместо фискална касова документа по чл.52о трябва да са изпълнени и посочените условия в чл.52п от Наредба Н-18/2006 г.

Съгласно чл.52п от наредбата, допуска се прилагането на чл. 52о от същата, при условие че лицата по чл. 3, ал. 17 приемат неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта само по платежни сметки в банки и/или други доставчици на платежни услуги с титуляр задълженото лице. Сметките могат да бъдат при доставчик на платежни услуги, установен на територията на ЕС или юрисдикция, която по силата на СИДДО или друг двустранен или многостранен международен договор се е задължила да обменя банкова информация за данъчни цели с Република България. Сметките трябва да са свързани с използваните от лицата по чл. 3, ал. 17 виртуални ПОС, предоставени на лицето от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката.

Допуска се постъпленията от плащания чрез виртуален ПОС да постъпват в сметки на доставчици на платежни услуги, предоставили ПОС-а, при условие че впоследствие се превеждат по сметка по ал. 1.

Допуска се постъпленията от продажби да се приемат чрез виртуален ПОС, който е свързан с платежна сметка на доставчик на платежни услуги, различен от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката по ал. 1, при условие че:

• доставчикът, който приема плащането чрез виртуален ПОС, е установен на територията на ЕС или юрисдикция, която по силата на СИДДО или друг двустранен или многостранен международен договор се е задължила да обменя банкова информация за данъчни цели с Република България; и
• постъпленията от продажбите се трансферират от доставчика, приел плащането чрез виртуален ПОС, директно до сметката по ал. 1.

Видно от гореизложените разпоредби, лице по чл.3 от наредбата, което има задължение да регистрира извършените от него продажби чрез електронен магазин с фискален бон, може да се възползва от реда по чл.3, ал.17 от наредбата, само ако отговаря на всички горепосочени условия. Ако същите са налице освен тези изисквания е длъжно за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

Лицето по чл. 3, ал. 17 от Наредба Н-18/2006 г., е длъжно да подаде за всеки електронен магазин освен информацията по реда на чл. 52м от наредбата и тази в чл.52р от нея, като има и допълнителни изисквания към софтуера на електронния магазин в чл.52с от същата.