Изх. № 53-04-373/09.06.2016г.
ЗДДС,
чл.114, ал.10 и ал.11
чл.121, ал.1
ППЗДДС,чл.78, ал.10
ДОПК,чл.38, ал.1
чл.102, ал.1
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-373/...05.2016 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
"К" ЕООД има предмет на дейност: счетоводно обслужване в качеството на специализирано счетоводно предприятие по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), което включва приемане, класиране, съхраняване и осчетоводяване на първична счетоводна документация, съставяне на счетоводни регистри, справки и отчети, съставяне на междинни и годишни финансови отчети, съставяне на данъчни декларации; обработка на възнаграждения и свързаните с тях начисления, удръжки, справки и регистри; финансово-счетоводни консултации и услуги; данъчни консултации и данъчна защита.
"К" ЕООД разполага със специализиран счетоводен софтуер, който съхранява на електронен носител всички копия на първични счетоводни документи, съставени в хартиен и/или електронен вид. Първичните счетоводни документи, съставени в електронен вид, са съставени с други софтуерни продукти. Тези първични счетоводни документи притежават всички изискуеми реквизити по чл.6, ал.1 от ЗСч и чл.114, ал.1 от ЗДДС.
Софтуерът за съхранение на документи позволява първичните счетоводни документи да се запазят в системата, подписани с квалифициран електронен подпис (КЕП) на издателя им. Софтуерът позволява електронните копия на първичните счетоводни документи да се изпращат чрез електронна поща (имейл), като електронните съобщения могат да бъдат подписвани с КЕП. Също така, софтуерът позволява към електронните съобщения да се прилагат (прикачват) електронните (сканирани) копия на първичните счетоводни документи, съставени в хартиен и електронен вид.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли фактурата, издадена в електронен вид, да бъде подписана от издателя й с КЕП ?
2. По какъв технически начин следва да се съхраняват в софтуера на дружеството електронните (сканирани) копия на първичните счетоводни документи, изготвени в хартиен или електронен вид така, че при поискване от органите по приходите по реда на чл.39 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) сканираните документи да имат доказателствена стойност ?
3. По какъв начин следва да се осъществи надлежната заверка на сканираното копие на първичен счетоводен документ от хартиен носител така, че да се гарантира, че това сканирано копие възпроизвежда оригинала и достатъчно ли е върху сканираното копие да е отразено "вярно с оригинала" и същото да е подписано с КЕП ?
4. В случай, че електронните копия на първичните счетоводни документи (на хартиен носител или в електронен вид) се изпращат до органите по приходите чрез имейл, необходимо ли е този имейл да бъде подписан с КЕП ?
За да се даде отговор на поставените в запитването въпроси трябва да се отбележи, че разпоредбите на Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране (Директива 2010/45/ЕС)установяват равнопоставено третиране на фактурите както на хартиен носител, така и в електронна форма. Дефиниция на понятието "електронна фактура" е дадено в разпоредбата на чл.217 от Директива 2010/45/ЕС това е фактура, която съдържа информацията, изисквана съгласно директивата, и издадена и получена в какъвто и да било електронен формат. От значение е да се отбележи, че електронната фактура, както и фактурата на хартиен носител, трябва да съдържа елементите, които се изискват с Директивата 2006/112/ЕО.
Съгласно Директивата, за да може една фактура да бъде считана за електронна фактура, същата трябва да бъде издадена и получена в какъвто и да било електронен формат. Това може да включва фактури под формата на структурирани съобщения (формат XML) или друг електронен формат (като електронно писмо с приложение във формат PDF или факс, получен в електронен не хартиен формат).
В контекст на горното, не всички фактури, издадени в електронен формат, могат да бъдат считани за електронни фактури. Фактури, създадени и изпратени в електронен формат посредством използването на счетоводен или друг софтуер, и получени на хартиен носител, не са електронни фактури. От друга страна фактури, издадени на хартиен носител, които са сканирани, изпратени и получени по електронната поща, могат да бъдат считани за електронни фактури.
По първи и четвърти въпрос:
Легална дефиниция на понятието "електронен подпис" се съдържа в разпоредбата на чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
По смисъла на чл.13, ал.2 от ЗЕДЕП, усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис, който:
1. дава възможност за идентифициране на автора;
2. е свързан по уникален начин с автора;
3. е създаден със средства, които са под контрола единствено на автора, и
4. е свързан с електронното изявление по начин, който осигурява установяването на всякакви последващи промени.
Що се касае до използването на квалифициран електронен подпис/КЕП/, същият е уреден в ал.3 на същата разпоредба КЕП е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в чл.16 от ЗЕДЕП.
От една страна, с КЕП се потвърждава съгласие със съдържанието на електронния документ, а от друга се постига максимална защита на информацията от последващи промени. КЕП осигурява възможност всеки подписан с него документ да притежава същата сила и валидност, както при саморъчен подпис, положен върху документ на хартиен носител.
Видно от горното, квалифицираният електронен подпис е една от технологиите посредством която се осигурява автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата. Важно е да се отбележи, че това е възможност, а не задължителен способ, поради което могат да се използват и електронни фактури, които не са подписани с електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП. Видно от чл.4 от ЗЕДЕП, автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление.
Чл.114, ал.10 от ЗДДС във вр. с ал.11 от същата разпоредба регламентира, че гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги,а автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на електронна фактура и електронно известие към фактура се осигуряват чрез следните примерни технологии:
1. квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, или
2. електронен обмен на данни.
В контекста на горното е и разпоредбата на чл.78, ал.10 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), видно от която гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата по чл.114, ал.10 от закона могат да се осигуряват и чрез друга технология или процедура.
По отношение на различните начини, способи, графични и текстови формати за изпращане на фактурите е необходимо съответния начин на изпращане да не дава възможност нито на издателя, нито на получателя на фактурата да могат да оспорват факта на нейното издаване, респ. получаване както и да няма възможност да се извършват последващи промени при вече издадена фактура както от самия издател така и от получателя.
Издаваните фактури могат да бъдат изпращани и по електронен път като следва да се има предвид, че фактурите по електронен път се приемат, когато получателя е потвърдил получаването им и при условие, че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието.
По втори въпрос:
Съгласно чл.38, ал.1 от ДОПК, счетоводната и търговска документация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за държавния архивен фонд, в следните срокове:
1. ведомости за заплати - 50 години;
2. счетоводни регистри и финансови отчети - 10 години;
3. документи за данъчно-осигурителен контрол - 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с които са свързани;
4. всички останали носители - 5 години.
В разпоредбата на чл.121 от ЗДДС е уреден редът за съхраняване на данъчни документи. Видно от разпоредбата на чл.121, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице осигурява съхраняването на данъчните документи, издадени от него или от негово име, както и на всички получени от него данъчни документи до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което документите удостоверяват, в оригиналния им вид като автентичността на произхода и целостта на съдържанието на данъчните документи, както и тяхната четливост трябва да бъдат гарантирани по време на целия срок на съхраняване. Когато данъчните документи се съхраняват чрез електронни средства, в срока по ал.1 данъчно задължените лица съхраняват и данните, осигуряващи автентичността на произхода и целостта на тяхното съдържание.
Когато данъчно задълженото лице съхранява с помощта на електронни средства, гарантиращи онлайн достъп до електронни фактури и електронни известия към фактури, издадени или получени от него, лицето е длъжно да осигури електронен (онлайн) достъп до съхраняваните данни на:
1. компетентните органи по приходите когато лицето е установено на територията на страната, както и когато лицето не е установено на територията на страната, но данъкът за доставката е дължим в България;
2. компетентните органи на държавата членка, където данъкът е дължим когато лицето е установено на територията на страната, а данъкът за доставката е дължим в друга държава членка.
В случай, че данъчно задълженото лице е издало или получило електронни фактури и/или електронни известия към фактури, същото е длъжно да ги съхранява в оригиналния им вид чрез електронни средства и да осигури на компетентния орган по приходите електронен достъп до електронните фактури и/или електронните известия към фактури. В ЗДДС няма предвидено ограничение осигуряването на съхранението да бъде извършено от лице, различно от лицето, което е издало или получило данъчните документи. Автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на дадена фактура, независимо дали е на хартиен носител или в електронна форма, следва да бъдат гарантирани от момента на издаването до края на периода на съхранениетона фактурата.
По трети въпрос:
По своята същност, електронният документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност впоследствие да бъде възпроизвеждан. Характерна особеност, касаеща електронният документ е, че при него е важно съдържанието, което може да бъде използвано както в електронен вид, така и възпроизведено върху дисплей, хартия или друг носител. При това обаче възниква проблемът за автентикация на автора на документа, както и на самия документ, т.е. дали авторът на документа е наистина този, за който се твърди, че е и дали в получения документ не са внесени дадени изменения от момента на изпращането му. В обикновения (хартиен) документооборот тези проблеми са решени с факта, че документът и саморъчният подпис на автора са твърдо свързани с физическия носител, напр. хартията. При електронните документи липсва такава връзка.
Подаването и приемането на информация по електронен път е уредено изрично в разпоредбата на чл.102, ал.1 от ДОПК, съгласно който подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от субекта или от негов представител с квалифициран електронен подпис. Предвид чл.3, ал.2 и чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП подписаният с квалифициран електронен подпис електронен документ е равнозначен на подписан саморъчно писмен документ на хартиен носител. Същевременно обаче, в разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗЕДЕП са указани и ограничения в приложното поле на закона по отношение на някои видове документи. Подобно ограничение се съдържа и в чл.1, ал.4 от Закона за електронното управление (ЗЕП).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"К" ЕООД осъществява счетоводно обслужване като специализирано счетоводно предприятие по смисъла на Закона за счетоводството. Дейността включва: приемане, класиране, съхраняване и осчетоводяване на първична счетоводна документация; съставяне на счетоводни регистри, справки и отчети; съставяне на междинни и годишни финансови отчети; съставяне на данъчни декларации; обработка на възнаграждения и свързаните с тях начисления, удръжки, справки и регистри; финансово-счетоводни консултации и услуги; данъчни консултации и данъчна защита.
Дружеството разполага със специализиран счетоводен софтуер, който съхранява на електронен носител всички копия на първични счетоводни документи, съставени в хартиен и/или електронен вид. Първичните счетоводни документи, съставени в електронен вид, са изготвени с други софтуерни продукти и притежават всички изискуеми реквизити по чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството и чл.114, ал.1 от ЗДДС.
Софтуерът за съхранение на документи позволява първичните счетоводни документи да се запазват в системата, подписани с квалифициран електронен подпис (КЕП) на издателя им. Софтуерът позволява електронните копия на първичните счетоводни документи да се изпращат чрез електронна поща (имейл), като електронните съобщения могат да бъдат подписвани с КЕП. Също така софтуерът позволява към електронните съобщения да се прилагат (прикачват) електронните (сканирани) копия на първичните счетоводни документи, съставени в хартиен и електронен вид.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли фактурата, издадена в електронен вид, да бъде подписана от издателя й с КЕП?
Въпрос 2: По какъв технически начин следва да се съхраняват в софтуера на дружеството електронните (сканирани) копия на първичните счетоводни документи, изготвени в хартиен или електронен вид така, че при поискване от органите по приходите по реда на чл.39 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) сканираните документи да имат доказателствена стойност?
Въпрос 3: По какъв начин следва да се осъществи надлежната заверка на сканираното копие на първичен счетоводен документ от хартиен носител така, че да се гарантира, че това сканирано копие възпроизвежда оригинала и достатъчно ли е върху сканираното копие да е отразено "вярно с оригинала" и същото да е подписано с КЕП?
Въпрос 4: В случай, че електронните копия на първичните счетоводни документи (на хартиен носител или в електронен вид) се изпращат до органите по приходите чрез имейл, необходимо ли е този имейл да бъде подписан с КЕП?
Общи принципи относно електронните фактури
За да се отговори на въпросите, се посочва, че разпоредбите на Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране установяват равнопоставено третиране на фактурите на хартиен носител и в електронна форма.
В чл.217 от Директива 2010/45/ЕС е дадена дефиниция на "електронна фактура" - това е фактура, която съдържа информацията, изисквана съгласно директивата, и е издадена и получена в какъвто и да било електронен формат. Електронната фактура, както и фактурата на хартиен носител, трябва да съдържа елементите, изисквани от Директива 2006/112/ЕО.
Съгласно директивата, за да бъде една фактура електронна фактура, тя трябва да бъде издадена и получена в електронен формат. Това може да включва фактури под формата на структурирани съобщения (формат XML) или друг електронен формат (като електронно писмо с приложение във формат PDF или факс, получен в електронен, а не хартиен формат).
Не всички фактури, издадени в електронен формат, са електронни фактури. Фактури, създадени и изпратени в електронен формат чрез счетоводен или друг софтуер и получени на хартиен носител, не са електронни фактури. Обратно, фактури, издадени на хартиен носител, които са сканирани, изпратени и получени по електронна поща, могат да се считат за електронни фактури.
Извод: Електронна фактура по смисъла на Директива 2010/45/ЕС е фактура, която съдържа изискуемата информация и е едновременно издадена и получена в електронен формат; сканирани и изпратени по имейл хартиени фактури могат да се третират като електронни фактури, докато фактури, генерирани електронно, но получени на хартия, не са електронни фактури.
По първи и четвърти въпрос
Легална дефиниция на "електронен подпис" се съдържа в чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) - електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
Съгласно чл.13, ал.2 от ЗЕДЕП, усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис, който:
- 1. дава възможност за идентифициране на автора;
- 2. е свързан по уникален начин с автора;
- 3. е създаден със средства, които са под контрола единствено на автора; и
- 4. е свързан с електронното изявление по начин, който осигурява установяването на всякакви последващи промени.
По чл.13, ал.3 от ЗЕДЕП квалифицираният електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл.16 от ЗЕДЕП. С КЕП се потвърждава съгласие със съдържанието на електронния документ и се осигурява максимална защита на информацията от последващи промени. КЕП дава на подписания документ същата сила и валидност, каквато има саморъчният подпис върху документ на хартиен носител.
Квалифицираният електронен подпис е една от технологиите, чрез които се осигурява автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата. Това е възможност, а не задължителен способ, поради което могат да се използват и електронни фактури, които не са подписани с електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП.
Съгласно чл.4 от ЗЕДЕП автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление.
Чл.114, ал.10 от ЗДДС във връзка с ал.11 предвижда, че гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги. Автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на електронна фактура и електронно известие към фактура се осигуряват чрез следните примерни технологии:
- 1. квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис; или
- 2. електронен обмен на данни.
Съгласно чл.78, ал.10 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата по чл.114, ал.10 от закона може да се осигурява и чрез друга технология или процедура.
Относно различните начини, способи и формати за изпращане на фактурите е необходимо избраният начин да не позволява нито на издателя, нито на получателя да оспорват факта на издаване, съответно получаване на фактурата, както и да не допуска възможност за последващи промени в вече издадена фактура нито от издателя, нито от получателя.
В становището е посочено, че издаваните фактури могат да бъдат из... (текстът на становището е прекъснат на това място).
Извод по въпрос 1: Квалифицираният електронен подпис е само една от възможните технологии за осигуряване на автентичност, целостта и четливост на електронната фактура и не е задължителен; електронни фактури могат да се използват и без да са подписани с електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП.
Извод по въпрос 4: От изложените разпоредби следва, че при изпращане на електронни фактури и други електронни документи не е задължително използването на КЕП като единствен способ, стига да е осигурена автентичност на произхода, целостта на съдържанието и четливостта чрез контрол на стопанската дейност или друга технология/процедура по чл.114, ал.10 и ал.11 от ЗДДС и чл.78, ал.10 от ППЗДДС.
По втори и трети въпрос
В предоставения текст на становището липсва изложение на конкретни правни аргументи и анализ относно:
- техническия начин на съхранение в софтуера на електронните (сканирани) копия на първичните счетоводни документи, така че при поискване по чл.39 от ДОПК да имат доказателствена стойност (въпрос 2);
- начина на надлежна заверка на сканирано копие на първичен счетоводен документ от хартиен носител, включително дали е достатъчно отбелязване "вярно с оригинала" и подпис с КЕП (въпрос 3).
В текста, с който разполагаме, не са цитирани разпоредби на ДОПК, ЗСч или други норми, нито са формулирани изрични изводи на НАП по тези два въпроса.
Извод по въпрос 2: В предоставената част от становището липсва отговор на НАП относно конкретния технически начин на съхранение на електронните (сканирани) копия с оглед доказателствената им стойност по чл.39 от ДОПК.
Извод по въпрос 3: В предоставената част от становището липсва отговор на НАП относно начина на надлежна заверка на сканирано копие на първичен счетоводен документ от хартиен носител и относно достатъчността на отбелязване "вярно с оригинала" и подпис с КЕП.
