2-50/29.01.2016г.
ЗДДС чл.26, ал.2
ЗДДС чл.26, ал.5, т.1
ППЗДДС чл.18
ОТНОСНО: приложението на ЗДДС и ЗКПО при предоставяне на търговски бонуси
В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх.№ .../.... в регистъра на дирекцията, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество "ХХХ" е с основен предмет на дейност търговия на едро и дребно с почистващи и миещи препарати. Дружеството е регистрирано по ЗДДС. С цел привличане на нови клиенти и увеличение на оборота възнамерявате да приложите наложилата се практика на т. нар. продажби на промоции, според която се продават два броя от дадена стока, а клиентът заплаща един.
В тази връзка Ви интересуват следните въпроси:
- Предоставената като бонус стока следва ли да се отрази във фактурата за продажба. Ако се отразява как трябва да стане това- като наименование и количество, въз основа на което да се изпише стоката или само като наименование. Ако е само като наименование как следва да се изпише стоката в счетоводството на дружеството?
- За продадената по този начин стока е упражнен данъчен кредит при покупката. Какви задължения възникват за дружеството по отношение на ЗДДС и ЗКПО?
При така изложената фактическа обстановка, предвид действащите разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, изразявам следното принципно становище:
По приложението на ЗДДС:
Видно от изложеното се предоставят търговски бонуси под формата на допълнително количество стоки, като това предоставяне е обвързано с конкретна продажба и не се извършва, ако не се осъществи продажбата. Доколкото бонусът е във връзка конкретна продажба не е налице безвъзмездна доставка, а търговска отстъпка под формата на стока. При този вид отстъпка доставчикът предоставя по-голямо количество стока, отколкото клиентът е заплатил по цена безотстъпката, т.е. дължимото на доставчика възнаграждение е за по-голямо количество стоки.
На основание чл.26, ал.2 от ЗДДС данъчната основа на доставката се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Съгласно чл.26, ал.5, т.1 от ЗДДС данъчната основа не включва търговската отстъпка или намаление, когато те се предоставят на датата на данъчното събитие.
По силата на чл.18, ал.1 от ППЗДДС по отношение на търговската отстъпка се прилага еднакво данъчно третиране, независимо от това дали отстъпката е в пари, стоки или услуги.
На основание ал.2 на чл.18 от ППЗДДС не се счита за предоставяне на търговска отстъпка предоставянето на стоки или услуги, които не са свързани с предмета на доставката, по повод на която се предоставят.
Съгласно чл.18, ал.3 от ППЗДДС стоките са свързани с предмета на доставката, ако са от същия вид, или са предназначени за реклама, тестване, съпътстват или улесняват употребата на предоставената стока или услуга.
Предвид гореизложеното, тъй като се предоставя стока от същия вид е налице търговска отстъпка под формата на стока, която се предоставя на датата на данъчното събитие, и която на основание чл.26, ал.5, т.1 от ЗДДС не се включва в данъчната основа на доставката.
При документирането на доставката следва да се спази разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗДДС относно изискванията към фактурите.
Съгласно чл.114, ал.1, т.9 от ЗДДС фактурата трябва да съдържа количеството и вида на стоката, а съгласно т.11 единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки, ако те не са включени в единичната цена.
Тъй като в случая се касае за отстъпка в стока, а не в цена, при документиране на доставката следва да се посочи количеството продадена стока и единичната цена на стоката и допълнителна информация за:
1. количество и единична цена на предоставената стока като търговска отстъпка и нейната обща стойност и
2. стойността на търговската отстъпка като намаление.
По този начин фактурата ще носи достатъчно информация за начина на определяне на данъчната основа на доставката.
На основание чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки.
Съгласно чл.69, ал.1 от ЗДДС лицето има право да приспадне данъчен кредит за стоките и услугите, които се използват за целите на извършваните облагаеми доставки. Тъй като предоставените бонуси са обвързани с възмездна облагаема доставка, за придобиването на стоките, предмет на бонуса, е налице право на приспадане на данъчен кредит при спазване общите изисквания на ЗДДС.
По приложението на ЗКПО:
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността на дружеството, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО условия, при които възниква данъчна постоянна или данъчна временна разлика.
Тъй като се касае за разходи, чията цел е оптимизиране на продажбите, и които са конкретно обвързани с получаване на приходи от продажби на стоки, следва да се приеме, че разходите за търговски бонуси са свързани с дейността на дружеството.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.
По силата на чл. 3, ал. 3 от ЗСч/Обн. ДВ бр.95/2015г./ предприятията осъществяват текущо счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.
Доколкото тези разходи са документално обосновани съгласно изискванията на чл. 10 от ЗКПО и се извършват в обичайни за този вид размери, същите следва да се третират като признати за данъчни цели.
Представено е писмено запитване относно данъчното третиране по ЗДДС и ЗКПО на търговски бонуси под формата на допълнително количество стоки при промоционални продажби от дружество "ХХХ", регистрирано по ЗДДС, с основна дейност търговия на едро и дребно с почистващи и миещи препарати. При промоцията се продават два броя от дадена стока, а клиентът заплаща един.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Предоставената като бонус стока следва ли да се отрази във фактурата за продажба.
Въпрос 2: Ако се отразява как трябва да стане това - като наименование и количество, въз основа на което да се изпише стоката или само като наименование.
Въпрос 3: Ако е само като наименование как следва да се изпише стоката в счетоводството на дружеството?
Въпрос 4: За продадената по този начин стока е упражнен данъчен кредит при покупката. Какви задължения възникват за дружеството по отношение на ЗДДС и ЗКПО?
По приложението на ЗДДС
Установява се, че се предоставят търговски бонуси под формата на допълнително количество стоки, като предоставянето е обвързано с конкретна продажба и не се извършва, ако не се осъществи продажбата. Поради това, доколкото бонусът е във връзка с конкретна продажба, не е налице безвъзмездна доставка, а търговска отстъпка под формата на стока. При този вид отстъпка доставчикът предоставя по-голямо количество стока, отколкото клиентът е заплатил по цена без отстъпката, т.е. дължимото възнаграждение е за по-голямо количество стоки.
На основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа на доставката се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Съгласно чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС данъчната основа не включва търговската отстъпка или намаление, когато те се предоставят на датата на данъчното събитие.
По силата на чл. 18, ал. 1 от ППЗДДС по отношение на търговската отстъпка се прилага еднакво данъчно третиране, независимо дали отстъпката е в пари, стоки или услуги.
На основание чл. 18, ал. 2 от ППЗДДС не се счита за предоставяне на търговска отстъпка предоставянето на стоки или услуги, които не са свързани с предмета на доставката, по повод на която се предоставят.
Съгласно чл. 18, ал. 3 от ППЗДДС стоките са свързани с предмета на доставката, ако са от същия вид, или са предназначени за реклама, тестване, съпътстват или улесняват употребата на предоставената стока или услуга.
Предвид, че се предоставя стока от същия вид, е налице търговска отстъпка под формата на стока, която се предоставя на датата на данъчното събитие и на основание чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС не се включва в данъчната основа на доставката.
При документирането на доставката следва да се спази чл. 114, ал. 1 от ЗДДС относно изискванията към фактурите. Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС фактурата трябва да съдържа количеството и вида на стоката, а съгласно чл. 114, ал. 1, т. 11 от ЗДДС - единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки, ако те не са включени в единичната цена.
Тъй като в случая се касае за отстъпка в стока, а не в цена, при документиране на доставката следва да се посочи:
- количеството продадена стока и единичната цена на стоката, и
- допълнителна информация за:
- 1. количество и единична цена на предоставената стока като търговска отстъпка и нейната обща стойност, и
- 2. стойността на търговската отстъпка като намаление.
По този начин фактурата ще съдържа достатъчно информация за начина на определяне на данъчната основа на доставката.
На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС лицето има право да приспадне данъчен кредит за стоките и услугите, които се използват за целите на извършваните облагаеми доставки.
Тъй като предоставените бонуси са обвързани с възмездна облагаема доставка, за придобиването на стоките, предмет на бонуса, е налице право на приспадане на данъчен кредит при спазване общите изисквания на ЗДДС.
Извод: Предоставената бонус-стока представлява търговска отстъпка под формата на стока, свързана с конкретната облагаема доставка, не се третира като безвъзмездна доставка и не се включва в данъчната основа по чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС. Тя следва да се отрази във фактурата с количество и единична цена като търговска отстъпка и стойност на намалението, като за стоките, предмет на бонуса, е налице право на данъчен кредит при условията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС.
По приложението на ЗКПО
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той трябва да е свързан с дейността на дружеството, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените в ЗКПО условия, при които възниква данъчна постоянна или данъчна временна разлика.
Тъй като се касае за разходи, чиято цел е оптимизиране на продажбите и които са конкретно обвързани с получаване на приходи от продажби на стоки, следва да се приеме, че разходите за търговски бонуси са свързани с дейността на дружеството.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.
По силата на чл. 3, ал. 3 от ЗСч (обн. ДВ, бр. 95/2015 г.) предприятията осъществяват текущо счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.
Доколкото тези разходи са документално обосновани съгласно изискванията на чл. 10 от ЗКПО и се извършват в обичайни за този вид размери, същите следва да се третират като признати за данъчни цели.
Извод: Разходите за търговски бонуси, свързани с оптимизиране на продажбите и конкретно обвързани с приходи от продажби, при наличие на документална обоснованост по чл. 10 от ЗКПО и при обичайни за този вид размери, се признават за данъчни цели по реда на ЗКПО.
