Изх.№ ЕП-08-Б-19
Дата: 07.09.2021 г.
ЗМДТ, чл. 44, ал. 1
ОТНОСНО:прилагане разпоредбата на чл. 44, ал. 1 отЗакона за местните данъци и такси/ЗМДТ/
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо с вх. №...................06.2021 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
На 07.04.2021 г. при покупка на МПС с договор за покупко-продажба, реализирана на територията на община А, на община Б е преведен от нотариуса, изповядал сделката, данък при придобиване на имущества, в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗМДТ. Поради последващ възникнал проблем с данните на автомобила, от КАТ отказват да регистрират процесното МПС. Впоследствие със споразумение за прекратяване на договор, договорът за покупко-продажба на МПС е прекратен на 28.04.2021 г. и същото е върнато на предишния му собственик.
Предвид изложената в писмото Ви фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Следва ли община Б да възстанови внесения от временния купувач данък за придобиване на имущества, тъй като в общината е постъпило искане от лицето за възстановяване на внесената сума, или е законосъобразно общината да задържи внесения данък?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Съгласно нормата на чл. 44, ал. 1 ЗМДТ лицата дължат данък, когато обект на придобиване са имущества, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
Законовото основание за облагане с този вид данък е придобиването от приобретателя на нова движима или недвижима собственост. Когато на един или друг етап от придобивната сделка една от страните по договора се откаже от споразумението или се стигне до неизпълнението му поради непреодолими обстоятелства, неизпълнени клаузи, изтичането му и т.н., то в тези случаи се стига до разваляне или прекратяване на договора за покупко-продажба. Тук следва да разграничим двете понятия, тъй като прекратяването има действие занапред, тоест правоотношението между страните престава да съществува за в бъдеще, а резултатите до съответния момент се запазват /извършеното по силата на договора е валидно/, докато развалянето има обратно действие. Това означава, че страните се връщат преди момента на сключване на договора - всяка страна трябва да върне това, което е дала и придобила по договора. Развалянето на договор обичайно се дължи на виновно неизпълнение на една или повече от страните по договора - в повечето случаи това е длъжникът. Ето защо то се разглежда отделно. Съществува и разваляне по право при обективна невъзможност, при което липсва вина, но законът урежда и тези случаи като такива на разваляне.
Предвид казаното по-горе, в конкретния случай на община Б, при наличие на разваляне на договора за покупко-продажба на процесното МПС, всяка страна трябва да върне това, което е дала и придобила по договора, като в този случай данък по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ не би бил дължим и за лицето внесло данък ще е налице право на прихващане и възстановяване в съответствие с разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. При условие че се касае за споразумение за прекратяване на договор между двете страни, правното действие на споразумението за прекратяване ще има ефект занапред, тоест правоотношението между страните престава да съществува за в бъдеще, а резултатите до съответния момент се запазват. В тази хипотеза внесеният от лицето и преведен на община Банско данък по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ при възмездно придобиване на имущества не би подлежал на прихващане и/или възстановяване на лицето.
В компетентност на органите на общинската администрация е да изискат от лицето и установят допълнителни факти и обстоятелства от значение за определяне прекратен ли е или е разтрогнат договорът за покупко-продажба, което би определило налице ли са основания за прихващане и/или възстановяване на внесения от лицето данък.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/ ГЕОРГИ ДИМОВ /
В писмо до Централно управление на Националната агенция за приходите е изложена следната фактическа обстановка:
На 07.04.2021 г. при покупка на моторно превозно средство (МПС) с договор за покупко-продажба, реализирана на територията на община А, нотариусът, изповядал сделката, е превел на община Б данък при придобиване на имущества, съгласно чл. 44, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Поради последващ възникнал проблем с данните на автомобила, от КАТ отказват да регистрират процесното МПС. Впоследствие, със споразумение за прекратяване на договор, договорът за покупко-продажба на МПС е прекратен на 28.04.2021 г. и МПС е върнато на предишния му собственик.
Въз основа на изложеното е поставен следният въпрос:
Въпрос: Следва ли община Б да възстанови внесения от временния купувач данък за придобиване на имущества, тъй като в общината е постъпило искане от лицето за възстановяване на внесената сума, или е законосъобразно общината да задържи внесения данък?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите е изложено следното правно становище.
Съгласно чл. 44, ал. 1 ЗМДТ лицата дължат данък, когато обект на придобиване са имущества, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
Законовото основание за облагане с този вид данък е придобиването от приобретателя на нова движима или недвижима собственост.
Когато на един или друг етап от придобивната сделка една от страните по договора се откаже от споразумението или се стигне до неизпълнението му поради непреодолими обстоятелства, неизпълнени клаузи, изтичането му и т.н., се стига до разваляне или прекратяване на договора за покупко-продажба.
Необходимо е да се разграничат понятията "прекратяване" и "разваляне" на договор. Прекратяването има действие занапред - правоотношението между страните престава да съществува за в бъдеще, а резултатите до съответния момент се запазват, като извършеното по силата на договора е валидно.
Развалянето има обратно действие. Това означава, че страните се връщат в положението отпреди сключването на договора - всяка страна трябва да върне това, което е дала и придобила по договора.
Развалянето на договор обичайно се дължи на виновно неизпълнение на една или повече от страните по договора, в повечето случаи длъжникът, поради което се разглежда отделно. Съществува и разваляне по право при обективна невъзможност, при което липсва вина, но законът урежда и тези случаи като такива на разваляне.
Предвид горното, в конкретния случай на община Б, при наличие на разваляне на договора за покупко-продажба на процесното МПС, всяка страна трябва да върне това, което е дала и придобила по договора. В този случай данък по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ не би бил дължим и за лицето, внесло данъка, ще е налице право на прихващане и възстановяване в съответствие с чл. 128, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Извод: Ако договорът за покупко-продажба на МПС е развален, данъкът по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ не е дължим и лицето има право на прихващане и/или възстановяване на внесения данък по реда на чл. 128, ал. 1 ДОПК.
При условие че се касае за споразумение за прекратяване на договор между двете страни, правното действие на споразумението за прекратяване има ефект занапред - правоотношението между страните престава да съществува за в бъдеще, а резултатите до съответния момент се запазват.
В тази хипотеза внесеният от лицето и преведен на община Банско данък по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ при възмездно придобиване на имущества не подлежи на прихващане и/или възстановяване на лицето.
Извод: Ако между страните е налице споразумение за прекратяване на договора с действие занапред, внесеният и преведен на общината данък по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ не подлежи на прихващане и/или възстановяване.
В компетентност на органите на общинската администрация е да изискат от лицето и да установят допълнителни факти и обстоятелства от значение за определяне дали договорът за покупко-продажба е прекратен или е разтрогнат (развален), което ще определи дали са налице основания за прихващане и/или възстановяване на внесения от лицето данък.
Извод: Общинската администрация следва да установи дали е налице прекратяване или разваляне на договора, като от това зависи дали внесеният данък подлежи на прихващане и/или възстановяване.
