ОТНОСНО: Прилагане на ЗДДС и ЗКПО
В Дирекция ОДОП постъпи писмено запитване от 06.11.2017 г. относно прилагане на ЗКПО и ЗДДС. Към последното е приложена схема, която обхваща покупка на стоки от територията на страната с получател "К - Н" ЕООД, трансфера на същите, извършен от дружеството до територията на друга държава членка и продажбата на стоките от територията на държавата членка, в която са изпратени до крайни клиенти от ЕС и трети страни. В схемата по отношение на трансфера на стоки е посочено, че дружеството притежава качеството доставчик и получател.
В запитването са зададени следните въпроси:
1. ДДС, начислен с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и включен в дневника за продажбите при трансфер на стоки, признава ли се за разход по ЗКПО при последващите продажби на трансферираните стоки, тъй като в случая ДДС увеличава себестойността на стоките?
2. Ако "К - Н" ЕООД е регистрирано за целите на ДДС в европейска държава, където се трансферират стоките, самото трансфериране на стоките ВОД ли е и с какъв първичен счетоводен документ се документира тази доставка (фактура или протокол)?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразявам следното становище:
Първи въпрос:
В Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ с разпоредбата на чл. 26, т. 4 е определено, че не се признава за данъчни цели счетоводен разход, отчетен от доставчик по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за начислен от него или от органа по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка, с изключение на начисления данък при безвъзмездни доставки и доставки по повод дерегистрация по ЗДДС; тази точка не се прилага за разходи, отчетени в резултат на корекция на данъчен кредит по ЗДДС. Тази данъчна регулация се основава на това, че данъкът върху добавената стойност е косвен данък, който се понася от получателя по съответната доставка и не следва да засяга данъчния финансов резултат на доставчика, освен в случаите, когато няма как фактически да бъде възстановен от получателя.
Компетентността на Националната агенция за приходите е ограничена до изразяване на становища, свързани с прилагането на данъчното и осигурително законодателство и не може да се произнася по въпроси, относими към счетоводното третиране на стопански операции, относими към предмета на дейност на предприятието. Въпросите, свързани с правилното осчетоводяване на стопански операции, които са във връзка с прилагане на разпоредби на ЗДДС относно начисляване на данък добавена стойност на основание прилагането на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, са от компетентността на Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите.
В случая, Вие сте посочили, че с начисления с протокол данък добавена стойност по реда на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС се увеличава себестойността на стоките, т.е. данъкът става елемент на продажната цена на стоката към крайните клиенти и в този смисъл при продажбата формира разход, когато се изписва стойността на продадената стока. Така включеният в себестойността данък върху добавената стойност фактически се възстановява от получателя чрез пазарната цена на сделката при продажбата на стоката и не е налице неоснователно намаление на счетоводния финансов резултат. Пазарната цена на сделката се определя като се вземат под внимание определенията, дадени в § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКПО, § 1, т. 8 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и изискванията за прилагане на някой от посочените методи за определяне на пазарни цени по реда на Наредба Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.
Втори въпрос:Съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.
Предвид гореизложеното, за "К - Н" ЕООД ще е налице ВОД на основание чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, при условие, че са налице кумулативно следните условия:
- регистрирано е по ЗДДС на територията на страната към датата на данъчното събитие;
- регистрирано е за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие;
- изпраща или транспортира стоки от територията на страната до територията на друга държава членка, в която е регистрирано за целите на ДДС за целите на неговата икономическа дейност;
- стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната в рамките на неговата икономическа дейност;
- транспортът е от или за негова сметка
Доставката по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС се документира с протокол на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.
В Дирекция ОДОП е постъпило писмено запитване от 06.11.2017 г. относно прилагане на ЗКПО и ЗДДС. Към запитването е приложена схема, описваща:
- покупка на стоки от територията на страната с получател "К - Н" ЕООД;
- трансфер на същите стоки от дружеството до територията на друга държава членка;
- продажба на стоките от територията на държавата членка, в която са изпратени, до крайни клиенти от ЕС и трети страни.
В схемата, по отношение на трансфера на стоки, е посочено, че дружеството има качеството на доставчик и получател.
В запитването са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: ДДС, начислен с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и включен в дневника за продажбите при трансфер на стоки, признава ли се за разход по ЗКПО при последващите продажби на трансферираните стоки, тъй като в случая ДДС увеличава себестойността на стоките?
Въпрос 2: Ако "К - Н" ЕООД е регистрирано за целите на ДДС в европейска държава, където се трансферират стоките, самото трансфериране на стоките ВОД ли е и с какъв първичен счетоводен документ се документира тази доставка (фактура или протокол)?
По първи въпрос
В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с разпоредбата на чл. 26, т. 4 е предвидено, че не се признава за данъчни цели счетоводен разход, отчетен от доставчик по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за начислен от него или от органа по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка, с изключение на:
- начисления данък при безвъзмездни доставки, и
- начисления данък при доставки по повод дерегистрация по ЗДДС.
Посочено е, че тази точка не се прилага за разходи, отчетени в резултат на корекция на данъчен кредит по ЗДДС.
Тази данъчна регулация се основава на разбирането, че данъкът върху добавената стойност е косвен данък, който се понася от получателя по съответната доставка и не следва да засяга данъчния финансов резултат на доставчика, освен в случаите, когато фактически не може да бъде възстановен от получателя.
Компетентността на Националната агенция за приходите е ограничена до изразяване на становища, свързани с прилагането на данъчното и осигурителното законодателство, и не обхваща въпроси относно счетоводното третиране на стопански операции, свързани с предмета на дейност на предприятието.
Въпросите, свързани с правилното осчетоводяване на стопански операции, които са във връзка с прилагане на разпоредби на ЗДДС относно начисляване на данък върху добавената стойност на основание прилагането на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, са от компетентността на Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите.
В конкретния случай е посочено, че с начисления с протокол данък върху добавената стойност по реда на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС се увеличава себестойността на стоките, т.е. данъкът става елемент на продажната цена на стоката към крайните клиенти и при продажбата формира разход при изписване стойността на продадената стока.
Така включеният в себестойността данък върху добавената стойност фактически се възстановява от получателя чрез пазарната цена на сделката при продажбата на стоката и в този смисъл не е налице неоснователно намаление на счетоводния финансов резултат.
Пазарната цена на сделката се определя, като се вземат предвид:
- определението в § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО;
- определението в § 1, т. 8 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК);
- изискванията за прилагане на някой от посочените методи за определяне на пазарни цени по реда на Наредба Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.
Извод: Начисленият с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС ДДС, който е включен в себестойността на стоките и се възстановява чрез пазарната цена при продажбата им, не води до неоснователно намаление на счетоводния финансов резултат и не попада в хипотезата на непризнат разход по чл. 26, т. 4 от ЗКПО.
По втори въпрос
Съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.
Предвид това, за "К - Н" ЕООД ще е налице вътреобщностна доставка (ВОД) на основание чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, при кумулативно изпълнение на следните условия:
- дружеството е регистрирано по ЗДДС на територията на страната към датата на данъчното събитие;
- дружеството е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие;
- изпраща или транспортира стоки от територията на страната до територията на друга държава членка, в която е регистрирано за целите на ДДС, за целите на неговата икономическа дейност;
- стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната в рамките на неговата икономическа дейност;
- транспортът е от или за негова сметка.
Доставката по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС се документира с протокол на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.
Извод: Ако "К - Н" ЕООД е регистрирано по ЗДДС в България и за целите на ДДС в държавата членка, в която се изпращат стоките, и са изпълнени всички посочени условия, трансферирането на стоките представлява ВОД по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС и се документира с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.
