Изх. № 53-04-67
24.03. 2015 г.
чл.79,ал.3 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството закупува през 2012 г. лек автомобил с цел отдаването му на финансов лизинг на физическо лице, нерегистрирано по ЗДДС.
Сключен е лизингов договор с опция за прехвърляне правото на собственост, като всички възможни рискове и изгоди по повод ползването на автомобила са прехвърлени на лизингополучателя.
През август 2014 г. автомобилът е отнет противозаконно от лизингополучателя, за което е образувано наказателно производство.
Дружеството в качеството на собственик на автомобила е получило застрахователно обезщетение от застраховател. Според общите условия на договора за финансов лизинг в случаите на пълна загуба на превозното средство / поради щета или кражба /право на застрахователно обезщетение има лизингодателя. В случай, че обезщетението е по-голямо от вредите понесени от лизингодателя към датата на изплащането му, разликата се изплаща на лизингополучателя.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Кой следва да извърши корекция по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДСна ползвания данъчен кредит за придобиването на превозното средство?
2. В какъв размер следва да се извърши корекция на ползван данъчен кредит от лизингодателя?
3. Следва ли размерът на внесеното ДДС към бюджета от лизингодателя до момента на кражбата по издадените фактури за лизингови вноски да се приспадне от дължимото ДДС по повод необходимата корекция по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
По силата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
В конкретния случай, при тотална щета /при кражба или при бракуване на актив вследствие на ПТП или пожар/, за който са изплатени част от вноските и собствеността не е прехвърлена на лизингополучателя, корекция по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за приспаднатия при закупуването данъчен кредит ще извърши лизингодателя.
Начисленият ДДС за лизинговите вноски не подлежи на корекция от страна на лизингополучателя, защото те представляват данъчна основа на доставка на услуги, а до момента, в който е извършена кражбата стоката не е придобита от лизингополучателя. Платените лизингови вноски до момента на погиване на вещта, следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване на актив (наем), като за тези доставки дружеството, следва да издаде фактури за съответните данъчни събития съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС.
В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), съгласно която лизингодателят има задълженията на наемодател по чл. 230 от Закона за задълженията и договорите(ЗЗД), поради което до прехвърлянето на собствеността на вещта при финансовия лизинг, полученото възнаграждение за предоставеното ползване представлява плащане по договорена наемна цена.
В случай, че след извършването на корекцията на ползвания от лизиногодателя данъчен кредит, откраднатият автомобил бъде открит и върнат на лизинигодателя, извършената корекция на ползван данъчен кредит ще се окаже неправилна и следва да бъде сторнирана. Тъй като корекция на ползван данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС се извършва чрез издаване на протокол съгласно чл. 66, ал.1 от ППЗДДС, то при отпадането на основанието за издаването му се приема, че същият е съставен погрешно и като такъв подлежи на анулиране. За анулирането не се издава нов протокол, а в погрешно съставения се посочва основанието за анулиране, като същият се включва във файла "prodagbi.тxт" на издателя и в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак.
По трети въпрос:
Предвид изложеното, до момента на кражбата платените лизингови вноски следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на актива за ползване под наем, т.е. лизингодателят има задължение да начисли данък върху добавената стойност за извършените от него доставки на услуги. С този начислен данък не се намалява размера на данъка, определен по реда на чл.79, ал.3 във връзка с чл. чл.79, ал.6, т.2 от ЗДДС в резултат от извършената корекция.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: Дружеството през 2012 г. закупува лек автомобил с цел отдаването му на финансов лизинг на физическо лице, нерегистрирано по ЗДДС. Сключен е договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне правото на собственост, като всички възможни рискове и изгоди от ползването на автомобила са прехвърлени на лизингополучателя. През август 2014 г. автомобилът е отнет противозаконно от лизингополучателя, за което е образувано наказателно производство. Дружеството, като собственик на автомобила, е получило застрахователно обезщетение от застраховател.
Съгласно общите условия на договора за финансов лизинг, при пълна загуба на превозното средство (поради щета или кражба) право на застрахователно обезщетение има лизингодателят. Ако обезщетението е по-голямо от вредите, понесени от лизингодателя към датата на изплащането му, разликата се изплаща на лизингополучателя.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Кой следва да извърши корекция по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС на ползвания данъчен кредит за придобиването на превозното средство?
Въпрос 2: В какъв размер следва да се извърши корекция на ползван данъчен кредит от лизингодателя?
Въпрос 3: Следва ли размерът на внесеното ДДС към бюджета от лизингодателя до момента на кражбата по издадените фактури за лизингови вноски да се приспадне от дължимото ДДС по повод необходимата корекция по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС?
По първи и втори въпрос
Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
В разглеждания случай, при тотална щета (при кражба или при бракуване на актив вследствие на ПТП или пожар), за който са изплатени част от вноските и собствеността не е прехвърлена на лизингополучателя, корекция по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за приспаднатия при закупуването данъчен кредит се извършва от лизингодателя.
Начисленият ДДС за лизинговите вноски не подлежи на корекция от страна на лизингополучателя, тъй като тези вноски представляват данъчна основа на доставка на услуги, а до момента на кражбата стоката не е придобита от лизингополучателя.
Платените лизингови вноски до момента на погиване на вещта следва да се приравнят на насрещни престации по доставка на услуга за предоставяне на ползване на актив (наем). За тези доставки дружеството следва да издаде фактури за съответните данъчни събития съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС.
В подкрепа на това е и чл. 344, ал. 1 от Търговския закон, според който лизингодателят има задълженията на наемодател по чл. 230 от Закона за задълженията и договорите, поради което до прехвърлянето на собствеността на вещта при финансовия лизинг полученото възнаграждение за предоставеното ползване представлява плащане по договорена наемна цена.
В случай че след извършването на корекцията на ползвания от лизингодателя данъчен кредит откраднатият автомобил бъде открит и върнат на лизингодателя, извършената корекция на ползван данъчен кредит се явява неправилна и следва да бъде сторнирана.
Тъй като корекция на ползван данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС се извършва чрез издаване на протокол съгласно чл. 66, ал. 1 от ППЗДДС, при отпадане на основанието за издаването му се приема, че протоколът е съставен погрешно и подлежи на анулиране. За анулирането не се издава нов протокол. В погрешно съставения протокол се посочва основанието за анулиране и той се включва във файла "prodagbi.txt" на издателя, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак.
Извод: Корекция по чл. 79, ал. 3 във връзка с чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС за приспаднатия данъчен кредит при придобиването на автомобила извършва лизингодателят, в размер на приспаднатия данъчен кредит; начисленият ДДС по лизинговите вноски не се коригира от лизингополучателя, а при последващо откриване и връщане на автомобила корекцията се анулира чрез сторниране на протокола по реда на чл. 66, ал. 1 от ППЗДДС.
По трети въпрос
С оглед изложеното, до момента на кражбата платените лизингови вноски следва да се приравнят на насрещни престации по доставка на услуга за предоставяне на актива за ползване под наем. Лизингодателят има задължение да начисли данък върху добавената стойност за извършените от него доставки на услуги.
С този начислен данък не се намалява размерът на данъка, определен по реда на чл. 79, ал. 3 във връзка с чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС, в резултат от извършената корекция.
Извод: Начисленият ДДС по лизинговите вноски до момента на кражбата не се приспада и не намалява дължимия данък, определен при корекцията по чл. 79, ал. 3 във връзка с чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. Ако в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
