ОТНОСНО: Третиране на лице от трета страна като данъчно задължено по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция ОДОП .... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-292 от 05.12.2018 г., относно третирането на лице от трета страна като данъчно задължено по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас дружество извършва консултантска дейност за дружество, регистрирано в трета страна (Кралство Саудитска Арабия), което няма представителство на територията на Европейския съюз (ЕС). За да се определи мястото на изпълнение на предоставяната от българското дружество консултантска услуга е необходимо да се определи дали получателят на услугата е данъчно задължено лице, съгласно разпоредбата на чл.21 от ЗДДС.
В тази връзка сте поставили следния въпрос:
След като клиентът на представляваното от Вас дружество е регистрирано в трета държава - Кралство Саудитска Арабия и същото няма представителство на територията на Европейския съюз, няма валиден VAT номер, счита ли се за данъчно задължено лице?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставения въпрос и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
В действащите ЗДДС и Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282//2011. За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателства, които доставчикът следва да получи от своя получател.
Съгласно чл.17, Параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, ако мястото на доставка на услуги зависи от това дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице, статутът на получателя се определя въз основа на членове 9-13 и чл.43 от Директива 2006/112/ЕО.
Подчертавам, че Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, освен предвиденото изискване за доказателство, поставя в тежест на доставчика да положи всички необходими усилия в рамките на обичайната търговска практика, за да се увери в статута на получателя по доставката. Считам, че тези мерки не са универсални за всеки случай, а биха могли да имат различен обхват и задълбоченост предвид различните контрагенти - получатели по доставката, с оглед предходни търговски взаимоотношения с конкретния получател или неговото търговско реноме.
Доколкото способите за удостоверяване на статута на получателя на услугата не са императивно и лимитативно установени в регламента и доколкото последващият данъчен контрол се извършва на базата на документи, следва да се приеме, че при преценка на това обстоятелство фактическото положение следва да може да бъде установено документално, независимо от способа за това.
Обръщам внимание, че на основание чл.21, ал.5, т.2, б."в" от Закона за данък върху добавената стойност, мястото на изпълнение на услуги, извършвани от консултанти, консултантски бюра и други подобни услуги, когато получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз, е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
Във връзка с гореизложеното, считам, че получателят на предоставяната от Вас консултантска услуга - лицето, установено на територията на трета страна - Кралство Саудитска Арабия, извън Европейския съюз, при изложената фактическа обстановка на запитването се счита за данъчно незадължено лице, освен в случаите, в които представляваното от Вас дружество не представи доказателства, съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, че същото е данъчно задължено лице.
В случай, че представляваното от Вас юридическо лице се снабди с някое от посочените в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 доказателства, че клиентът по доставката на консултантски услуги е данъчно задължено лице, на основание чл.21, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, за място на изпълнение ще се счита мястото, където е установен получателят по същата.
Съгласно чл. 18, т. 3 от Регламента, че освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В заключение, обръщам внимание, че при предоставяне на консултантски услуги, мястото на изпълнение е мястото, където е установен получателят по същата, независимо от неговия статут, в т.ч. и в случаите в които, същият е лице, установено на територията на трета страна.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас дружество, установено в България, извършва консултантска дейност за дружество, регистрирано в трета страна - Кралство Саудитска Арабия, което няма представителство на територията на Европейския съюз и не разполага с валиден VAT номер. За да се определи мястото на изпълнение на предоставяната консултантска услуга по чл. 21 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е необходимо да се установи дали получателят на услугата е данъчно задължено лице.
Въпрос: След като клиентът на представляваното от Вас дружество е регистрирано в трета държава - Кралство Саудитска Арабия и същото няма представителство на територията на Европейския съюз, няма валиден VAT номер, счита ли се за данъчно задължено лице?
В действащите ЗДДС и Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, необходими за доказване статута на получателя на услугата - дали той е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 са установени доказателства, които доставчикът следва да получи от своя получател. Съгласно чл. 17, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, ако мястото на доставка на услуги зависи от това дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице, статутът на получателя се определя въз основа на членове 9 - 13 и чл. 43 от Директива 2006/112/ЕО.
Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, освен че предвижда изисквания за доказателства, възлага на доставчика задължение да положи всички необходими усилия в рамките на обичайната търговска практика, за да се увери в статута на получателя по доставката. Тези мерки не са универсални за всеки случай и могат да имат различен обхват и задълбоченост в зависимост от конкретния получател, предходните търговски взаимоотношения с него или неговото търговско реноме.
Тъй като способите за удостоверяване на статута на получателя на услугата не са императивно и лимитативно установени в регламента и последващият данъчен контрол се извършва на базата на документи, при преценка на това обстоятелство фактическото положение следва да може да бъде установено документално, независимо от използвания способ.
На основание чл. 21, ал. 5, т. 2, б. "в" от ЗДДС, мястото на изпълнение на услуги, извършвани от консултанти, консултантски бюра и други подобни услуги, когато получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз, е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
В тази връзка, при изложената фактическа обстановка, получателят на предоставяната от Вас консултантска услуга - лицето, установено на територията на трета страна - Кралство Саудитска Арабия, извън Европейския съюз, се счита за данъчно незадължено лице, освен ако представляваното от Вас дружество не представи доказателства, съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, че същото е данъчно задължено лице.
В случай че представляваното от Вас юридическо лице се снабди с някое от посочените в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 доказателства, че клиентът по доставката на консултантски услуги е данъчно задължено лице, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС за място на изпълнение ще се счита мястото, където е установен получателят по същата.
Съгласно чл. 18, т. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
- ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
- когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица, или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице, и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В заключение се обръща внимание, че при предоставяне на консултантски услуги мястото на изпълнение е мястото, където е установен получателят по същата, независимо от неговия статут, включително и когато получателят е лице, установено на територията на трета страна.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: При липса на доказателства по Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, че клиентът от Кралство Саудитска Арабия е данъчно задължено лице, той се третира като данъчно незадължено лице, като мястото на изпълнение на консултантските услуги е мястото, където е установен получателят, а при представяне на съответните доказателства - мястото на изпълнение по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС също е мястото на установяване на получателя.
