Относно:Определяне на данъчната основа за данък при придобиване на имущество по реда на Закона за местни данъци и такси
В Дирекция ОДОП .... постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-172 от 06.07.2020 г., относно определяне на данъчната основа за данък при придобиване на имущество по реда на Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: В нотариален акт от 05.04.2017г. за покупко - продажба на недвижим имот, "АВТО П..... ООД" продава на "АВТО С....." ЕООД недвижими нежилищни имоти, находящи се в гр. П, представляващи самостоятелни обекти в "Сграда със смесено предназначение", с данъчна оценка в размер на 368660 лева и продажна цена 80700 лв.
Продавачът на имота "АВТО П....." ООД е обжалвал издадената данъчна оценка от 368660 лв. Купувачът на имота "АВТО С...." ЕООД обжалва пред Административен съд ..... данъчната оценка на същия имот за 2017 г. и е налице влязло в сила съдебно решение, че данъчната оценка на имота за 2017 г. е в размер на 149416,18 лв. В съдебно решение № 2710/18.12.2018 г., влязло в сила на 17.02.2020 г., е постановено, че за 2017 г. "данъчна оценка на самостоятелните обекти, собственост на жалбоподателя, на база производственото им предназначение, в размер на 149416,18 лева, съответно дължимият ДНИ за процесния период на база тази данъчна оценка възлиза на 179,30 лева.", а не както е определена от общинските органи 368660 лв.
Поставен е следният въпрос: Следва ли да се възстанови недължимо внесеният данък при придобиване на имущество за 2017 г. в размер на 5 481,10 лв. /внесен данък 9216,50 лв. върху по-високата стойност между данъчната оценка 368660 лв. и продажната цена 80700 лв. /368 660 лв. х 2,5%/, а дължимият е - 3 735,40 лв. /149 416,18 лв. х 2,5%//.
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Обект на облагане с данък при възмездно придобиване на имущества са недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства /чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ/.
Съгласно чл. 46, т. 1 от ЗМДТ, основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване. Недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях се оценяват по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2.
От приложения към запитването нотариален акт № 123 от 05.04.2017 г. е видно, че продажната /уговорената/ цена на недвижимите имоти предмет на сделката е в размер на 80700 лв.
Същевременно към запитването е приложено решение № 2710/18.12.2018 г. на Административен съд ...., според което спорният момент по отношение определения данък върху недвижимите имоти е определената данъчна оценка на обектите, предмет на разпоредителна сделка с нотариален акт № 123 от 05.04.2017 г. в размер на 368660 лв. В своето решение съдът сочи, че данъчната им оценка за 2017 г. е в размер на 149416,18 лв., като предмет на оспорване е бил АУЗД № 836/16.11.2017 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Предвид гореизложеното, тъй като уговорената /продажната/ цена е по-ниска от данъчната оценка определена по приложение № 2 към ЗМДТ, основа за определяне на данъка при възмездно придобиване на имущество е данъчната оценка по приложение №2.
Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията за целите на определяне на данъка върху недвижимите имоти е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. Отчетната стойност на закупения по нотариален акт № 123 от 05.04.2017 г. недвижим имот е 80700 лв. Тъй като данъчната оценка по приложение № 2 към ЗМДТ е по-висока от отчетната стойност, за целите на определяне данъка върху недвижимите имоти се приема първата, т.е. данъчната оценка.
С оглед на факта, че както основата за определяне на данъка върху недвижимите имоти, така и данъка при придобиване на имущество за спорните имоти по нотариален акт № 123 от 05.04.2017 г. се определя съгласно приложение № 2 към ЗМДТ и е налице влязло в сила съдебно решение, в което съда сочи, че данъчната оценка на обектите съобразно предназначението им е в размер на 149416,18 лв. за 2017 г., то може да се направи извода, че внесеният размер на данъка за придобиване е неправилно изчислен и внесен от купувача в по-голям размер от дължащия се.
За 2017 г. общинския съвет при община Пловдив е определил 2,5 на сто данък при възмездно придобиване на имущество върху оценката на прехвърляното имущество.
Заплатеният от дружеството данък при придобиване на имущество по нотариален акт № 123 от 05.04.2017 г. е в размер на 9216,50 лв.
Предвид данъчната оценка, посочена в Решение № 2710/18.12.2018 г., считам, че данъкът при възмездно придобиване на имущество по нотариален акт № 123/05.04.2017 г. следва да се определи в размер на 3735,40 лв. /149416,18 лв. х 2,5%/.
От всичко изложено до тук е видно, че дружеството е надвнесло данък в размер на 5481,10 лв., като за възстановяване на недължимо платените суми следва да подадете искане за възстановяване по реда на чл. 128 във връзка с чл. 129 от ДОПК, като компетентни да разгледат искането са служителите на общинската администрация, на основание чл. 9б от ЗМДТ.
В запитването се поставя въпрос относно определяне на данъчната основа за данък при придобиване на имущество по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) при следната фактическа обстановка:
С нотариален акт от 05.04.2017 г. за покупко-продажба на недвижим имот "АВТО П....." ООД продава на "АВТО С....." ЕООД недвижими нежилищни имоти, находящи се в гр. П, представляващи самостоятелни обекти в "Сграда със смесено предназначение". Данъчната оценка на имотите е 368660 лв., а продажната цена е 80700 лв.
Продавачът "АВТО П....." ООД е обжалвал издадената данъчна оценка от 368660 лв. Купувачът "АВТО С....." ЕООД обжалва пред Административен съд ..... данъчната оценка на същия имот за 2017 г. и е налице влязло в сила съдебно решение, с което е прието, че данъчната оценка на имота за 2017 г. е 149416,18 лв.
С решение № 2710/18.12.2018 г., влязло в сила на 17.02.2020 г., съдът постановява, че за 2017 г. "данъчна оценка на самостоятелните обекти, собственост на жалбоподателя, на база производственото им предназначение, е в размер на 149416,18 лева, съответно дължимият ДНИ за процесния период на база тази данъчна оценка възлиза на 179,30 лева", а не както е определено от общинските органи - 368660 лв. Предмет на оспорване е бил АУЗД № 836/16.11.2017 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Въпрос: Следва ли да се възстанови недължимо внесеният данък при придобиване на имущество за 2017 г. в размер на 5481,10 лв. (внесен данък 9216,50 лв. върху по-високата стойност между данъчната оценка 368660 лв. и продажната цена 80700 лв. /368660 лв. х 2,5%/, а дължимият е 3735,40 лв. /149416,18 лв. х 2,5%/)?
Съобразявайки относимата нормативна уредба, се излага следното правно становище:
Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ обект на облагане с данък при възмездно придобиване на имущества са недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства.
Съгласно чл. 46, т. 1 от ЗМДТ основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване. Недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях се оценяват по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2 към ЗМДТ.
От нотариален акт № 123 от 05.04.2017 г. е видно, че продажната (уговорената) цена на недвижимите имоти, предмет на сделката, е 80700 лв. Същевременно с решение № 2710/18.12.2018 г. на Административен съд ..... е прието, че спорният момент относно определения данък върху недвижимите имоти е данъчната оценка на обектите, предмет на разпоредителната сделка с нотариален акт № 123 от 05.04.2017 г., първоначално определена в размер на 368660 лв., като съдът приема, че данъчната им оценка за 2017 г. е 149416,18 лв.
Предвид изложеното, тъй като уговорената (продажната) цена е по-ниска от данъчната оценка, определена по приложение № 2 към ЗМДТ, основа за определяне на данъка при възмездно придобиване на имущество е данъчната оценка по приложение № 2.
Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията за целите на определяне на данъка върху недвижимите имоти е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. Отчетната стойност на закупения по нотариален акт № 123 от 05.04.2017 г. недвижим имот е 80700 лв. Тъй като данъчната оценка по приложение № 2 към ЗМДТ е по-висока от отчетната стойност, за целите на определяне на данъка върху недвижимите имоти се приема данъчната оценка.
С оглед на това, че както основата за определяне на данъка върху недвижимите имоти, така и данъкът при придобиване на имущество за спорните имоти по нотариален акт № 123 от 05.04.2017 г. се определят съгласно приложение № 2 към ЗМДТ, и предвид влязлото в сила съдебно решение, с което се приема, че данъчната оценка на обектите съобразно предназначението им е 149416,18 лв. за 2017 г., се прави извод, че внесеният размер на данъка при придобиване е неправилно изчислен и внесен от купувача в по-голям размер от дължимия.
За 2017 г. общинският съвет при община Пловдив е определил 2,5 на сто данък при възмездно придобиване на имущество върху оценката на прехвърляното имущество. Заплатеният от дружеството данък при придобиване на имущество по нотариален акт № 123 от 05.04.2017 г. е 9216,50 лв. Предвид данъчната оценка, посочена в решение № 2710/18.12.2018 г., данъкът при възмездно придобиване на имущество по нотариален акт № 123/05.04.2017 г. следва да се определи в размер на 3735,40 лв. (149416,18 лв. х 2,5%).
От това следва, че дружеството е надвнесло данък в размер на 5481,10 лв. За възстановяване на недължимо платените суми следва да се подаде искане за възстановяване по реда на чл. 128 във връзка с чл. 129 от ДОПК, като компетентни да разгледат искането са служителите на общинската администрация на основание чл. 9б от ЗМДТ.
Извод: Недължимо внесеният данък при придобиване на имущество за 2017 г. в размер на 5481,10 лв. подлежи на възстановяване по реда на чл. 128 във връзка с чл. 129 от ДОПК от компетентните служители на общинската администрация по чл. 9б от ЗМДТ, като дължимият данък при възмездно придобиване следва да бъде 3735,40 лв. върху данъчна оценка 149416,18 лв.
