Изх. № 23-30-13
16.03.2016 г.
чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, чл. 25, ал. 2 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"Ш" ЕООД действа в качеството си на митнически агент и при извършване на митническо представителство при внос формира агентски разноски, в това число възнаграждения за митническо представителство. Агентските разноски са неизвестни до пълното осъществяване на процедурата по внос като тези разходи могат да се променят, в това число да се увеличат до приключването й, която дата е различна от датата на подаване на митническата декларация.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли данъчната основа да се увеличи с агентските разходи, в това число с възнаграждението за митническо представителство, съгласно чл. 55 от ЗДДС предвид това, че при подаване на митническата декларация услугата митническо представителство не е приключила и не е фактурирана?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е регламентирано, че данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея:
1. данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;
2. свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.
За целите на прилагането на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е без значение за чия сметка са свързаните с вноса разходи като комисионна, опаковка, транспорт и застраховка, предвид което, когато са фактурирани отделно от цената на стоката, същите следва да се включат в данъчната основа при внос, при положение, че същите са известни при осъществяване на вноса.Тези разходи, съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДС се включват в данъчната основа на вноса при условие, че вече не са били включени в определената при вноса на стоката митническа стойност.
Следователно, при определяне на данъчната основа при внос на стоки се включват известните към момента на осъществяване на вноса такси каквото е възнаграждението за митническо представителство.
Данъчното събитие, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Предвид това, доколкото към момента на осъществяване на вноса услугата по митническо представителство не е извършена, по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС то тя не следва да се включва в данъчната основа по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: "Ш" ЕООД действа като митнически агент и при извършване на митническо представителство при внос формира агентски разноски, включително възнаграждения за митническо представителство. Агентските разноски са неизвестни до пълното осъществяване на процедурата по внос, като тези разходи могат да се променят, включително да се увеличат до приключването на процедурата. Датата на приключване на процедурата е различна от датата на подаване на митническата декларация.
Въпрос: Следва ли данъчната основа да се увеличи с агентските разходи, в това число с възнаграждението за митническо представителство, съгласно чл. 55 от ЗДДС, предвид това, че при подаване на митническата декларация услугата митническо представителство не е приключила и не е фактурирана?
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена, доколкото вече не са включени в нея, със:
- 1. данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;
- 2. свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.
За целите на прилагането на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е без значение за чия сметка са свързаните с вноса разходи като комисионна, опаковка, транспорт и застраховка. Когато тези разходи са фактурирани отделно от цената на стоката, те следва да се включат в данъчната основа при внос, при условие че са известни при осъществяване на вноса. Тези разходи, съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, се включват в данъчната основа на вноса, ако вече не са били включени в определената при вноса на стоката митническа стойност.
Следователно, при определяне на данъчната основа при внос на стоки се включват известните към момента на осъществяване на вноса такси, каквото е възнаграждението за митническо представителство.
Извод: Възнаграждението за митническо представителство се включва в данъчната основа при внос само ако е известно към момента на осъществяване на вноса и не е вече включено в митническата стойност.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Доколкото към момента на осъществяване на вноса услугата по митническо представителство не е извършена по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, тя не следва да се включва в данъчната основа по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: Когато към момента на вноса услугата по митническо представителство не е извършена, възнаграждението за нея не се включва в данъчната основа по чл. 55, ал. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
