НАП: Данъчно третиране по ЗДДС на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки чрез електронна платформа с изпращане от друга държава членка

ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... са постъпили Ваши запитвания с вх. № 96-00-156/07.07.2023 г. и № 96-00-156#1/10.07.2023 г., което е препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП ...., офис ......, относно прилагане на ЗДДС.

Изложена е следната фактическа обстановка:

ЕООД е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 100 от закона. Извършва онлайн търговия с детски играчки и работи с платформата ETSY, регистрирана в Ирландия. Стоката се купува от Полша (Европейския съюз) и продава на крайни клиенти - физически лица в ЕС (Германия, Австрия и други). VAT номерът на доставчика е валиден. Заявките за стока се получават от платформата за онлайн търговия ETSY. Доставчикът от Полша директно изпраща стоката на клиента, като транспортните разходи са сметка на ЕООД и са включени във фактурата за доставка на стока. Според Вас, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение е мястото където е самият получател, т.е. извън територията на Република България - в страната от ЕС на получателя. В този случай според Вас сделката е необлагаема и във фактурата не се начислява ДДС. Стоката не влиза физически на територията на Република България.

В края на месеца дружеството получава справка от платформата за продажбите, извършени през месеца, както и за такси и реклами. В сметката на ЕООД постъпва разликата, т.е. разликата от сумата от продажбите минус разходите за такси и реклами, които са удържани от платформата.

Поставени са следните въпроси:

1. Когато оборотът от продажби в ЕС надхвърли 10 000 евро, дружеството следва ли да се регистрира по MOSS или OSS или IOSS?

2. Каква фактура следва да се издаде във връзка с получената справка от платформата за продажбите, извършени през месеца?

3. За таксите и рекламите трябва ли да се самоначисли ДДС и да се издаде протокол, който да се отрази в дневника за покупки и в дневника за продажби?

4. За продажбите, които са на физически лица в ЕС дължи ли се ДДС, как и къде да намерят отражение?

5. Трябва ли стоката да се заведе аналитично в счетоводството?

6. При условие че клиентите не желаят да им се издава фактура, трябва ли дружеството да издава фактури до всеки клиент или е необходимо да се издаде една фактура за всички продажби?

7. Има ли разлика в облагането за извършените продажби в България, когато получатели са физически лица?

В отговор на Вашето запитване и съобразявайки действащото законодателство, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

Съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗДДС право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:

1. извършва доставки на:

а) услуги, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребивават в друга държава членка, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект, и/или

б) вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица, и/или

в) вътрешни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица;

2. лицето е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, и

3. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 15.

Вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;

2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

3. стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение с изключение на:

а) нови превозни средства, или

б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети (чл. 14, ал. 1 от ЗДДС).

Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 от закона е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. Видно от цитираната норма, мястото на изпълнение на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките.

Следва да се има предвид, че с чл. 20б от ЗДДС е предвиден праг за определяне място на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба мястото на изпълнение на тези доставки е в държавата членка, в която е установен доставчикът, когато едновременно са налице следните условия:

1. доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;

2. далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1, или стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата по т. 1 до друга държава членка;

3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.

Видно от текста на разпоредбата на чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., прагът от 10 000 евро е приложим само за вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на държавата членка, в която доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, до територията на друга държава членка, като условие за приложението му е лицето да е установено само на територията на една държава членка.

За да е приложима горната хипотеза следва дружеството да изпраща стоките от територията на страната до територията на други държави членки.

Предвид че стоките предмет на вътреобщностните дистанционни продажби на стоки не се транспортират от територията на страната, а от територията на Полша, то за Вас е неприложим прагът от 10 000 евро.

За дружеството, във връзка с извършваните от същото вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на Полша и изпращането и транспортирането им завършва в друга държава членка, би възникнало задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в съответната държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките, съответно в която е и мястото на изпълнение на тези доставки. В тази връзка дружеството трябва да се запознае със законодателството на държавите членки, в които възниква задължението му за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност.

Тъй като в случая, изложен в запитването, дружеството е установено по седалище и адрес на управление в страната, на основание чл. 152, ал. 7, т. 2, б. "а" от ЗДДС за целите на прилагането на специален режим в Съюза от дружеството държавата членка по идентификация е Република България. На основание чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в случай че извършваните от дружеството доставки на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на Полша до територията на други държави членки до получател - данъчно незадължено лице, са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, за същите дружеството може да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза в страната.

По втори, четвърти и шести въпрос:

Съгласно чл. 158, ал. 7 от ЗДДС за документирането на доставките на услуги и на стоки по глава осемнадесета "Специални режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии" се прилага законодателството на държавата членка по идентификация. В случай че дружеството се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза, за вътреобщностна дистанционна продажба на стоки, на основание чл. 158, ал. 7 от ЗДДС за доставката биха били приложими правилата за документиране в Република България, като държава членка по идентификация на дружеството.

Данъчната ставка на доставките по глава осемнадесета е приложимата ставка в държавата членка по потребление (чл. 158, ал. 6 от ЗДДС).

На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. В ал. 3 от цитираната разпоредба са посочени лицата, на които може да не се издава фактура. Когато получател на услугите е данъчно незадължено физическо лице, за тях може да не се издава фактура (чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС). За целите на облагането с ДДС на тези доставки, се съставя отчет по реда на чл. 119 от ЗДДС.

Съгласно чл. 112, ал. 6 от ППЗДДС лице, регистрирано на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1 от закона, ако е регистрирано за прилагане на чл. 156 от закона, за доставките, за които прилага този режим, съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от закона, включително когато е издало фактура или известие към фактура за тях, като в отчета за извършените продажби се описва общата сума на данъчните основи. Отчетът се съставя най-късно в последния ден на данъчния период, за който се подава справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона.

На основание чл. 113, ал 19 от ППЗДДС лице, регистрирано на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1 от закона, ако е регистрирано за прилагане на някой от специалните режими по чл. 154, 156 и/или 157а от закона, отразява данните от отчета за продажбите по чл. 112, ал. 6 на един ред в дневника за продажбите, като попълва колони 1 - 5 и 23 на приложение № 10. В тези случаи издадените данъчни документи за доставките не се отразяват в дневника за продажбите за периода.

По трети въпрос:

При условие че получавате услуги - рекламни и посреднически от платформата, мястото на изпълнение на доставките се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. мястото на изпълнение е на територията на страната.

Предвид изложеното, приложима е разпоредбата на чл. 82, ал. 2 т. 3 от ЗДДС, съгласно която когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставки на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6. На основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 от с.з. за Вас ще възникне задължение за издаване на протокол. Същият следва да намери отражение в отчетните регистри на основание чл. 124, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС.

По пети въпрос:

Законът за счетоводството (ЗСч) урежда изискванията към текущото счетоводно отчитане в предприятията, счетоводните документи и счетоводната информация, инвентаризацията на активите и пасивите и съхраняването на счетоводната информация, задълженията и отговорностите на ръководителя на предприятието и други, подробно изброени в чл. 1 от закона.

Изискванията към предприятията във връзка с изграждането и поддържането на счетоводната система са посочени в чл. 11, ал. 1 от ЗСч. Съгласно посочената разпоредба, счетоводната система следва да осигурява:

- всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции; получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път, представяща най-точно и по най-подходящ начин годишните финансови отчети на предприятието;

- прилагане на утвърдения от ръководителя на предприятието индивидуален сметкоплан;

- прилагане на утвърдена от ръководителя на предприятието счетоводна политика и други.

Видно от посочената нормативна уредба в ЗСч., организацията на счетоводството при двустранното счетоводно записване трябва да осигурява пълно обхващане, хронологично и систематично (аналитично и синтетично) регистриране и съхраняване на информацията от първичните документи. В предприятието следва да се водят регистри поотделно или комбинирано за хронологично и систематично (синтетично и аналитично) счетоводно отчитане. Аналитичното отчитане към синтетичните сметки се осъществява синхронизирано със синтетичното отчитане при спазване на изискванията за аритметично равенство на записванията. Пълната аналитична структура на счетоводните сметки се определя в индивидуалния сметкоплан, който се утвърждава от ръководителя на предприятието.

По седми въпрос:

На основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5.

По силата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6 от същия закон, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

За извършените от дружеството облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната дружеството следва да начисли приложимата ставка на данъка.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.