НАП: Облагане по ЗДДФЛ на възнаграждения за консултантски услуги, изплащани на чуждестранно физическо лице

Изх. № М-94-И-206

Дата: 11.04.2016 год.

ЗДДФЛ, чл. 7;

ЗДДФЛ, чл. 8;

ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 3;

ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 7;

ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 75;

ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 8.

ОТНОСНО: Приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Във връзка с Ваше запитване, заведено в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № М-94-И-206 от 25.02.2016 г., Ви уведомявам следното:

В описаната от Вас фактическа обстановка сте посочили, че имате сключен граждански договор за консултантски услуги с белгийски гражданин - пенсионер в Белгия. По договор лицето ще живее в Белгия и на 5 седмици има ангажимент да посещава дружеството в България. Посочили сте още, че консултирането ще се извършва по телефон, e-mail и др. В тази връзка, поставените от Вас въпроси са свързани със задължителното осигуряване и данъчно облагане на реализираните от чуждестранното физическо лице доходи. Предвид така изложената фактическа обстановка и съотносимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

По отношение на осигурителното законодателство:

След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки.

Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - чл. 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

Основното правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

В случай, че лицето обичайно осъществява дейност в различни държави-членки на ЕС (България и Белгия), е задължено да уведоми институцията на държавата-членка, в която пребивава (основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009).

Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. "Пребиваване" е мястото, където лицето обичайно пребивава. Пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009. В случай че пребиваването не може да се установи въз основа на въпросните критерии се взима предвид намерението на лицето, определено на база изследване на тези критерии и особено причините за неговото преместване (основание чл. 11(2) от Регламент (ЕО) № 987/2009).

Ако пребивава по смисъла на регламента на територията на Белгия лицето уведомява компетентната институция на въпросната държава-членка.

На първо време институцията на държавата-членка по пребиваване на лицето определя приложимото законодателство и уведомява институциите на всички държави-членки по трудова заетост за временното определяне или директно осъществява контакт с въпросните институции, за да се намери взаимно съгласие по отношение на приложимото законодателство. Първоначално определеното законодателство може да е различно от това на държавата-членка по пребиваване на лицата. Временното определяне се превръща в окончателно при условие, че в срок от два месеца след информирането на институциите някоя от тях не възрази, освен ако законодателството вече не е окончателно определено въз основа на взаимно съгласие.

Законодателството, което е определено като приложимо, се удостоверява с формуляр A1. Документът доказва принадлежността на лицето към системата за социална сигурност на държавата-членка, чието законодателство е приложимо и респективно, че за него не се дължат осигурителни вноски по законодателството на други държави-членки. Документът не се издава по инициатива на компетентната институция, а по искане на лицето, което осъществява дейност в две или повече държави-членки.

Напълно е възможно лице, което осъществява дейност в две или повече държави-членки, да има задължение по регламента да уведоми компетентната институция на една държава-членка, а да се наложи да подаде искане за издаване на формуляр A1 в компетентната институция на друга държава-членка. Това е така, защото определеното като приложимо спрямо лицето законодателство не винаги съвпада с това на държавата-членка по пребиваване. Въпреки това документът може да бъде издаден само от институцията на държавата-членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето.

Основното следствие от определяне на приложимото законодателство е, че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави - членки.

По отношение на данъчното законодателство:

Предвид разпоредбата на чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за доходи от източници в Република България. В тази връзка доходите, които са от източници в страната са регламентирани с разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ и ако даден доход на чуждестранно физическо лице не попада в обхвата на тази разпоредба, то този доход няма да бъде от източник страната и съответно няма да подлежи на облагане в България. Съгласно чл. 8, ал. 2 от същия закон, доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в страната. В случая, облагането с данък на възнагражденията на чуждестранното физическо лице ще бъде в зависимост от характера на извършваните от него услуги.

Ако посочените възнаграждения могат да се квалифицират като "възнаграждения за технически услуги" по смисъла на ЗДДФЛ, същите ще подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ, когато не са реализирани чрез определена база в страната. На основание §1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ "възнаграждения за технически услуги" е съответното понятие по смисъла на ЗКПО, а именно това са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.

По силата на чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ когато доходи от възнаграждения за технически услуги са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България, същите са от източник в България, без оглед къде се извършват услугите. Следователно, в тази хипотеза извършваните от чуждестранното физическо лице услуги, както на територията на страната така и извън нея, ще подлежат на облагане с окончателен данък по посочения ред. Окончателният данък е в размер 10 на сто и се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. Дължимият данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък се декларира от платеца на дохода в срока за внасянето на дължимия данък.

Ако посочените възнаграждения не могат да се квалифицират като "възнаграждения за технически услуги" по смисъла на ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с окончателен данък по чл. 37 от ЗДДФЛ, то същите ще подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, облагаемият доход за които ще се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ. На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ при определянето на облагаемия доход от извънтрудови правоотношения се ползват 25 на сто разходи за дейността. Доходите по чл. 29 от ЗДДФЛ се облагат авансово по реда на чл. 43 от същия закон. Размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от предприятието - платец на дохода при изплащането му. Удържания авансов данък по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ подлежи на деклариране в декларацията по чл. 55, ал. 1 от същия закон от предприятието - платец на дохода.

В тази хипотеза, ако чуждестранното физическо лице извършва услугите си извън територията на България, то реализираните от него доходи не са от източник в страната и не попадат в обхвата на чл. 8 от ЗДДФЛ, поради което няма да подлежат на данъчно облагане в България.

Следва да имате предвид, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба. Процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица е уредена в Дял II, глава 16, раздел III от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс.

ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН

ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/