НАП: Данъчно облагане по ЗМДТ и ЗДДФЛ при дарение и паричен заем между физически лица

2_130/10.02.2017г.

ЗМДТ - чл.49, ал.1 и ал.3

ЗДДФЛ - чл.13, ал.2

• чл.50, ал.1, т.5

В запитването, поставяте следните въпроси:

1. Ако физическо лице направи дарение от парична сума на друго физическо лице, с което нямат родствена връзка, някое от двете лица дължи ли някакъв данък, при условие, че дарителят е платил всички дължими данъци до този момент на сумата която ще дарява?
2. Ако дължи данък, то съответно към НАП ли го дължи или към служба "Местни данъци и такси" и колко е данъка ако има такъв и в какъв срок трябва да се плати?

С оглед изложеното в запитването и при сега действащата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:

Съгласно чл.2 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранни физически лица.

Нормата на чл.13, ал.2 от ЗДДФЛ регламентира, че не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение.Следователно при получаване на сума по дарение не се формира облагаем доход, не се облага с данък и не се декларира с годишна данъчна декларация.

На основание чл.44, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ обект на облагане са имущества, придобити по дарение, както и недвижими имоти, ограничени вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител. Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят (чл.45 от ЗМДТ).

При дарение на парични средства между лица извън посочените в чл.47, ал.1, т.1 от ЗМДТ (между братя и сестри и техните деца) ЗМДТ определя граници от 3,3 до 6,6 на сто на дължимия данък. Точният размер на данъка се определя от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ.

Съгласно чл.49, ал.1 от ЗМДТ данъкът се заплаща по постоянния адрес на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес. При безвъзмездно придобиване на имущество, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му (чл.49, ал.3 от ЗМДТ), т.е. дължимият данък се внася в бюджета на общината в двумесечен срок от получаване на дарената сума.

В случай, че се касае не за дарение, а за паричен заем, следва да имате в предвид, че на основание чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация за предоставените/получените парични заеми, както следва:

а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;

б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;

в) непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции;

г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.