НАП: Данъчно третиране по ЗДДС и документиране на обезпечения и отчисления по ЗУО

3_563/17.03.2017г.

ЗДДС, чл.112

Относно:данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на дължими суми за обезпечения по чл. 60, ал. 1 и отчисления по чл. 64, ал. 1 отЗакона за управление на отпадъците (ЗУО)

Според изложеното в запитването, на територията на община Н има изградена и функционираща регионална система за управление на отпадъците, като общината е един от собствениците й. Същата е сключила договор с оператор за експлоатация и стопанисване на регионалната система за управление на отпадъците. На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО община Н превежда по сметка на РИОСВ-П ежемесечно съответните суми от отчисленията и обезпеченията на пет общини - Община С, Община Л, Община Н и Община Б. Такива отчисления и обезпечения внасят в община Н и фирми, депониращи отпадъци в регионалната система за управление на отпадъците, като редът за превеждане на сумите към РИОСВ-П е същия. Фирмите желаят да им бъде издадена фактура от общината, тъй като сумите, превеждани за отчисленията и обезпеченията представляват разход за тях.

Предвид изложеното се поставя въпроса на какво основание от ЗДДС следва да не се начислява ДДС при фактуриране от общината на суми за обезпечения по чл. 60, ал. 1 и отчисления по чл. 64, ал. 1 от ЗУО?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 70 от 09.09.2016 г.) изразяваме следното становище:

На основание чл. 60, ал. 1 от ЗУО за извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо предоставя обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото. Когато собственик на депото е община обезпечението е под формата на месечни отчисления в банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото, или месечни отчисления в банкова сметка със специално предназначение, блокирана за периода до приключване и приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото, с изключение на случаите, когато е разрешено тяхното ползване по реда на чл. 62 от ЗУО.

На основание чл. 64, ал. 1 от ЗУО за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по ред, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2 от същия закон. Отчисленията се определят в левове за един тон депонирани отпадъци и се превеждат от собственика на депото ежемесечно по банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Натрупаните средства по чл. 64, ал. 1 от ЗУО се разходват за дейности по изграждане на нови съоръжения за третиране на битови и строителни отпадъци, осигуряващи изпълнение от общините на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Средствата могат да бъдат разходвани за извършването на последващи разходи, свързани с изградените съоръжения и инсталации за оползотворяване на битови отпадъци.

Към момента на предоставянето на обезпечението по чл. 60, ал. 1 от ЗУО същото няма характер на насрещна престация по доставка, а цели обезпечаване на бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото и в тази връзка не подлежи на облагане с данък. Посоченото се отнася и за отчисленията по чл. 64, ал. 1 от ЗУО. Тези отчисления представляват паричен поток и не представляват конкретна насрещна престация в пряка и непосредствена връзка с извършена възмездна доставка.

На основание гореизложеното фактурираните от общината суми за обезпечения по чл. 60, ал. 1 и отчисления по чл. 64, ал. 1 от ЗУО са за дейности извън рамките на независимата икономическа дейност на общината.

Освен изложеното по отношение на данъчното третиране по ЗДДС на посочените суми за обезпечения по чл. 60, ал. 1 и отчисления по чл. 64, ал. 1 от ЗУО във връзка с документирането на същите е необходимо да се има предвид и следното:

Обект на облагане с данък върху добавената стойност съгласно чл. 2, т. 1 от закона е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставките се документират с протокол по чл. 117. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. Следователно законодателят е предвидил като условие за издаване на фактура наличието на доставка или получено авансово плащане във връзка с доставка.

След като обезпечението по чл. 60, ал. 1 от ЗУО и отчисленията по чл. 64, ал. 1 от ЗУО не представляват насрещна конкретна престация в пряка и непосредствена връзка с извършена възмездна доставка, то общината не следва да издава данъчен документ по смисъла на чл. 112 от закона към лицата, които ги заплащат. Полученото плащане може да се документира чрез издаване на първичен счетоводен документ, например, квитанция от приходен касов ордер (когато вноските са в брой), банково бордеро или друг вид първичен счетоводен документ, в който да са отразени внесените парични средства и който съдържа минималните задължителни реквизити за първичен счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1 от Закона за счетоводството.