НАП: Прилагане на ЗДДС и Наредба Н-18 при дропшипинг продажби чрез платформа Shopify с клиенти извън ЕС

ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006 г.).

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....е заведено Ваше запитване с вх. № 07-00-132/30.03.2022 г., препратено по компетентност от ЦУ на НАП София, относно прилагане разпоредбите на ЗДДС, ППЗДДС и Наредба Н-18/2006 г.

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Обмисляте започване на дейност по метода на познатия у нас drop-shipping чрез създаване на фирмен профил в онлайн платформа Shopify. Посочвате, че самата платформа е рeгистрирана в Северна Ирландия, която ще издава фактури за домейн и евентуални комисионни при осъществени продажби. Търговията ще се извършва единствено и само с клиенти - основно физически лица в САЩ, като профилът позволява ограничаване на клиентите, а доставчиците ще са от Али Експрес, Китай и стоките ще пътуват САЩ - САЩ или Китай - САЩ, т.е. извън територията на страната. Отговорност за транспорта има китайският контрагент, като при поръчка ще се задава адрес на краен клиент в САЩ, който ще заплаща към платформата, която след удържане на комисионната ще превежда сумата към Вашия paypal акаунт, като съответните суми можете да превеждате към българска фирмена сметка на седмична, месечна или друга база по Ваш избор. Предвид регистрацията Ви по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС и във връзка с изложената фактическа обстановка, поставяте следните въпроси:

1. Какво отражение в дневниците за покупки следва да намери издадената фактура за домейн и комисионни от Shopify?

2. Какво отражение в дневниците за продажби ще намери отчетът по чл. 119 от закона за съответните продажби?

3. Следва ли дружеството да се регистрира като онлайн магазин по Наредба Н-18/ 2006 г.?

4. Следва ли дружеството да разполага с касов апарат за отчитане на гореизложените доставки, съгласно Наредба Н-18/2006 г.?

С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

Данъчните документи по смисъла на ЗДДС са изброените в чл. 112, ал. 1 от същия, а именно - фактурата, известието към фактурата и протоколът. Регистрираните лица нямат задължение да отразяват в дневниците за покупки документи, които не са данъчни по смисъла на чл. 112, ал. 1 от материалния закон, тъй като са издадени съгласно чуждо законодателство.

В конкретния случай, за българското дружество като получател на услуга от съответната чуждестранна платформа (която не е установена на територията на страната) с място на изпълнение, съгласно чл. 21, ал. 2 от закона, на територията на страната, ще възникне изискуемост на данъка на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. В тази връзка, представляваното от Вас лице следва да издаде протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, с който да си самоначисли изискуемия от него данък. На основание чл. 124, ал. 2 от материалния закон, издаденият данъчен документ (протокол по чл. 117, ал. 2 от закона) следва да намери отражение в дневника за продажби за съответния данъчен период през който e издаден, респективно в дневника за покупки, в случай че имате право на данъчен кредит.

Издадената фактура от чуждестранния контрагент - за домейна и/или комисионните от продажбите, получател по която е представляваното от Вас българско дружество, не следва да намери отражение в дневника за покупки.

По втори въпрос:

Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДДС, за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Отчетът се съставя най-късно в последния ден на данъчния период, като по избор може да се съставят отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки обект.

Доставчикът отразява отчета за продажбите по чл. 119, ал. 1 от закона в дневника за продажбите, като попълни колони от 1 до 5 и от 9 до 25 на Приложение № 10 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност, като съдържанието на отчета е определено в разпоредбата на чл. 112, ал. 3 от ППЗДДС.

По трети въпрос:

Съгласно §1, т. 87 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС "електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане. Договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.

В този смисъл разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин да подаде информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение № 33.

Ако електронният Ви магазин притежава гореописаната функционалност, същият ще се разглежда като "електронен магазин". Когато дружеството извършва продажби, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, т.е. когато то попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него ще възникне задължение за подаване на информация по реда и в сроковете на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.

По четвърти въпрос:

За да се приложат разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. по отношение на дадена продажба, търговският обект, от който се извършва продажбата, трябва да е на територията на Република България.

Общото правило, заложено в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е, че всяко лице (регистрирано и нерегистрирано по реда на закона) е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка (фискален бон) от фискално устройство са определени в Наредба № Н-18/2006 г.

За целите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. понятието "търговски обект" е това по §1, т. 41 от допълнителните разпоредби на ЗДДС, а именно: "всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби".

Видно от дадената дефиниция, на първо място законът е предвидил, че "търговски обект" е всяко място, като същият включва всяко физическо място на територията на страната, във или от което се извършват продажбите на стоки или услуги.

При електронната търговия от значение за определяне на търговския обект не е мястото, където се намира технологията, която поддържа уебсайта или мястото на което уебсайтът е достъпен, а мястото, където търговецът извършва в значителна степен на постоянност икономическата си дейност. Тоест, както и при традиционната търговия, при електронната също има физическо място, от което задълженото лице управлява и извършва продажбите си. Това може да бъде както магазин, така и офис, склад, друго помещение или част от него, в което е създадена организация за управлението и реализацията на тази дейностот гледна точка на човешки и материални ресурси - например мястото, където се приемат заявки, обработват се поръчките, организира се транспортът, обработват се рекламации на клиенти и т.н.

В определени случаи, предвид специфична организация на дейността или с оглед съвременни бизнес или технологични решения, определянето като търговски обект на дадено физическо място би могло да бъде изключително трудно или невъзможно. В такава хипотеза, ако критериите за определяне на дадено физическо място като търговски обект са неприложими, следва да се приеме, че търговският обект е мястото, от което търговецът управлява дейността си (адресът на управление), срв. в този смисъл чл. 12 от ТЗ.

В общия случай при извършване на продажба/доставка, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка. В случай че плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор, по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ) фискална касова бележка не се издава.

Важно е да се отбележи, че определящ за издаване на фискален бон е начинът на плащане на стоките от страна на клиента, a не начинът на получаване от търговеца на платените по продажбата парични средства.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. урежда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от наредбата.

Считано от 1 февруари 2020 г. е създадена алтернативна възможност, която при определени условия допуска вместо фискален/системен бон да се издаде друг документ за продажба. По силата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:

1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с от наредбата; и

2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.

В случай че попадате в обхвата на Наредба № Н-18/2006 г. и приемате плащания, за които се изисква издаването на фискален или системен бон, то следва да разполагате с ФУ.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.