ОТНОСНО: прилагане на разпоредби от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)
Във връзка с постъпило запитване с вх. № 20-31-67/26.11.2021 г. при Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството осъществява от 2018г. дейност - търговия на авточасти втора употреба, като основно продажбите се извършват със съдействието на куриерски фирми, чрез които се изпращат частите до крайните клиенти. След преглед на стоката от страна на клиента и неговото одобрение парите се получават чрез наложен платеж. Уточнено е в запитването, че дружеството няма собствен онлайн магазин или собствена онлайн платформа за продажби. За рекламиране на стоките се използва Facebook, Mobile.bg и OLX, където се публикуват снимки и характеристики на предлаганите стоки. Поръчките се извършват по телефона или на e-mail. Малка част от продажбите се извършват на място в търговския обект. Дружеството е регистрирано по ЗДДС и има подадено уведомление за упражняване правото на избор по чл. 143, ал. 3 от ЗДДС.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Тъй като контактите с клиентите и цялата кореспонденция с тях се осъществява по телефона или по електронен път, какви са необходимите документи, които трябва да се издават за извършените продажби?
2. Кога е редно да се издаде фискална касова бележка - при изпращане на стоката или при получаване на парите? Сумата (цената на стоката) се получава едва след като клиента получи, прегледа, одобри и приеме своята стока. Има и случаи, в които клиента не приема стоката и я връща обратно, без да я заплаща.
3. Как би следвало да се третира дейността на дружеството - като стандартна търговия на дребно със стоки втора употреба или като онлайн търговия?
4. Задължително ли е дружеството да има собствен онлайн магазин?
5. Трябва ли да се спазват специфичните изисквания, валидни за онлайн търговците?
6. За дружеството важат ли изискванията на Наредба № Н-18/2006г. за онлайн търговците?
7. Има ли някакви специални разпоредби и срокове, които трябва да се спазват?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006г.), изразявам следното становище:
По отношение на първия въпрос:
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. В случая следва да имате предвид и ал. 3, т. 1 на същата законова норма, в която е посочено, че фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 6 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването й.
Съгласно чл. 119 от ЗДДС, за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС регламентира, че за доставките, за които на основание чл. 113, ал. 3 от закона не е издадена фактура, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
Предвид гореизложеното, когато Ваши клиенти са данъчно задължени лица на основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, възниква задължение за издаване на фактура за извършените доставки на стоки. За клиенти - данъчно незадължени физически не сте задължени да издавате фактура за извършените от Вас доставки на стоки, освен в случаите, при които е изразено желание от тяхна страна (на клиентите) за издаването на такава. За доставките с получатели данъчно незадължени лица, за които не е издадена фактура, следва да съставите отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки.
По отношение на втория въпрос:
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006г.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т.1, 4, 7 и 8.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
По смисъла на § 1, т. 12 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, "наложен платеж" е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.
В така описания случай, за извършваната от дружеството дейност е относима дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. дефиниция на понятието "разносна търговия"."Разносна търговия" е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка. По реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 (интернет търговеца) и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
По отношение на четвъртия въпрос:
Националната агенция за приходите (НАП) има определени компетентности, които са регламентирани с разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП). Съгласно разпоредбите на ЗНАП, в компетентност на Изпълнителния директор на НАП е издаването на методологически указания и съответно разяснения по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство.
Наредба № Н-18/20006г. не съдържа разпоредби, регламентиращи задължение на лицата, осъществяващи продажба на стоки и услуги, да притежават онлайн магазин.
Следва да се обърне внимание, че вариантите на работа на дружеството, както и преценката дали същото да притежава собствен онлайн магазин, са въпрос на търговска преценка, извън компетентността на НАП.
По отношение на трети, пети, шести и седми въпрос:
Съгласно § 1, т. 87 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС "Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
Договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние без едновременно физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.
В запитването е посочено, че дружеството няма собствен домейн и предлага стоките чрез Facebook, Mobile.bg и OLX, където се публикуват снимки и характеристики на същите.
Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33.
Следва да се отбележи, че само и единствено при използването на платформи за обява и реклама, които нямат характеристиките на електронен магазин, и не се извършват продажби чрез собствен или нает електронен магазин или онлайн платформа, притежаваща характеристики на електронен магазин, за дружеството няма да е налице задължение да подадат информация съгласно чл. 52м и Приложение №33 на Наредба Н-18/2006 г.
В този случай, по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП поддържа и е достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006г.
Описана е следната фактическа обстановка: дружеството осъществява от 2018 г. дейност търговия на авточасти втора употреба. Основно продажбите се извършват със съдействието на куриерски фирми, чрез които частите се изпращат до крайните клиенти. След преглед на стоката от клиента и неговото одобрение, плащането се извършва чрез наложен платеж. Уточнено е, че дружеството няма собствен онлайн магазин или собствена онлайн платформа за продажби. За рекламиране на стоките се използват Facebook, Mobile.bg и OLX, където се публикуват снимки и характеристики на предлаганите стоки. Поръчките се извършват по телефона или на e-mail. Малка част от продажбите се извършват на място в търговския обект. Дружеството е регистрирано по ЗДДС и има подадено уведомление за упражняване правото на избор по чл. 143, ал. 3 от ЗДДС.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Тъй като контактите с клиентите и цялата кореспонденция с тях се осъществява по телефона или по електронен път, какви са необходимите документи, които трябва да се издават за извършените продажби?
Въпрос 2: Кога е редно да се издаде фискална касова бележка - при изпращане на стоката или при получаване на парите? Сумата (цената на стоката) се получава едва след като клиента получи, прегледа, одобри и приеме своята стока. Има и случаи, в които клиента не приема стоката и я връща обратно, без да я заплаща.
Въпрос 3: Как би следвало да се третира дейността на дружеството - като стандартна търговия на дребно със стоки втора употреба или като онлайн търговия?
Въпрос 4: Задължително ли е дружеството да има собствен онлайн магазин?
Въпрос 5: Трябва ли да се спазват специфичните изисквания, валидни за онлайн търговците?
Въпрос 6: За дружеството важат ли изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. за онлайн търговците?
Въпрос 7: Има ли някакви специални разпоредби и срокове, които трябва да се спазват?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин, е изразено следното становище:
По отношение на първия въпрос
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Следва да се има предвид и чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, според който фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
Съгласно чл. 113, ал. 6 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването й.
Съгласно чл. 119 от ЗДДС, за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
Чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС регламентира, че за доставките, за които на основание чл. 113, ал. 3 от закона не е издадена фактура, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
Предвид гореизложеното, когато клиенти на дружеството са данъчно задължени лица, на основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС възниква задължение за издаване на фактура за извършените доставки на стоки.
За клиенти - данъчно незадължени физически лица, дружеството не е задължено да издава фактура за извършените доставки на стоки, освен в случаите, при които е изразено желание от тяхна страна за издаването на такава.
За доставките с получатели данъчно незадължени лица, за които не е издадена фактура, следва да се състави отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
Извод: За продажби към данъчно задължени лица задължително се издава фактура; за продажби към данъчно незадължени физически лица фактура се издава само при изрично желание, а за останалите доставки се съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС.
По отношение на втория въпрос
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез:
- внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- кредитен превод,
- директен дебит,
- наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
По смисъла на § 1, т. 12 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), "наложен платеж" е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума.
При тази услуга доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата "наложен платеж", в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това, в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой.
Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма отношение към начина, по който се заплаща стоката от получателя й, като именно начинът на плащане от получателя е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.
В описания случай за извършваната от дружеството дейност е относима дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. дефиниция на понятието "разносна търговия". "Разносна търговия" е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
По реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 (интернет търговеца) и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
Извод: При разносна търговия с плащане чрез наложен платеж фискалната касова бележка се издава от дружеството и се предава на разносвача, който я предоставя на клиента при плащането, освен ако плащането се регистрира чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката; начинът, по който куриерът превежда сумата на дружеството, не влияе върху задължението за издаване на фискална касова бележка.
По отношение на четвъртия въпрос
Националната агенция за приходите (НАП) има определени компетентности, регламентирани с разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП). Съгласно разпоредбите на ЗНАП, в компетентност на Изпълнителния директор на НАП е издаването на методологически указания.
Текстът на становището, предоставен за преразказ, прекъсва в този момент и не съдържа по-нататъшно развитие на правния анализ по четвъртия и следващите въпроси, нито изричен отговор по тях.
Извод: В рамките на предоставения текст НАП единствено посочва общата компетентност по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗНАП относно издаването на методологически указания от Изпълнителния директор на НАП, без да формулира конкретен отговор по четвъртия въпрос и без да развива анализ по въпроси 3, 5, 6 и 7.
