НАП: Прихващане и възстановяване на местни данъци и такси и установяване на задължения с АУЗД и ревизионен акт по ДОПК

С писмо, постъпило в ЦУ на НАП на 23.12.2014 г., са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Дължима ли е такса за битови отпадъци за 2008, 2009 и 2010 г. по декларация по чл. 17 от Закона за местните данъци и такси, подадена от предприятие, при положение, че актът за установяване на задължение по декларация (АУЗД) по чл. 107 ДОПК е отменен от съда, и допустимо ли е да бъде издаден нов АУЗД за същото задължение, при условие, че актът е вече отменен, или следва да бъде извършена ревизия?

Въпрос 2: Кой е допустимият способ за изменение или отмяна на влязъл в сила акт (АУЗД), изпратен за принудително изпълнение на частен съдебен изпълнител, при положение че лицето, спрямо което е издаден актът, представя документ, от който е видно, че превозното средство или имотът са продадени?

Въпрос 3: На 22.04.2014 г. предприятието подава на основание чл. 129 ДОПК искане за възстановяване на суми за данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства. Въз основа на това искане е открито ревизионно производство по установяване на задълженията, приключило с издаване на ревизионен акт на 20.11.2014 г. В акта от надвнесените суми са прихванати изцяло изискуемите задължения за данък върху превозните средства за 2014 г., заедно с дължимите лихви към датата на издаване на акта, тъй като не са платени в сроковете до 30.06.2014 г. и до 30.10.2014 г. Лицето обжалва акта с мотив, че не дължи лихви, тъй като искането за възстановяване на суми е подадено още през месец април 2014 г. Поставя се въпросът правилно ли са начислени лихви и ако същите са дължими, следва ли лицето да ползва 5 % отстъпка съгласно чл. 60, ал. 1 ЗМДТ за прихванатите с ревизионния акт суми?

При така изложената фактическа обстановка се изразява следното становище:

1. Относно дължимостта на такса за битови отпадъци за 2008, 2009 и 2010 г. и начина на установяване при отменен АУЗД по чл. 107 ДОПК

От приложеното съдебно решение се установява, че съдът приема следното: за да бъде законосъобразен актът, с който на лицето са установени задължения за такса за битови отпадъци, при неподадена декларация за неползване на имота е необходимо да бъде надлежно доказано реалното предоставяне от общината на трите услуги - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Доказателствената тежест е на административния орган, т.е. на ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община.

Посочено е, че органът не е доказал престиране на услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Тези услуги могат да бъдат доказани с всички допустими по Гражданския процесуален кодекс доказателства - протоколи за извършена работа, пътни листове, отчетни документи и други.

Задълженията за такса за битови отпадъци се установяват с акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК или с ревизионен акт по чл. 118 ДОПК. Съгласно чл. 108, ал. 2 ДОПК, когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени. Разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ДОПК се отнася и до случаите, в които данъчното задължение е установено с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, но не е установено с ревизионен акт и срокът по чл. 109, ал. 1 за издаване на ревизионен акт е изтекъл. В този случай установеното по реда на раздел първи задължение се счита окончателно установено.

Посочва се, че срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е преклузивен и не може да бъде спиран или прекъсван.

На тази основа се приема, че когато задължението е било установено с АУЗД, който е отменен от съда, същото задължение може да бъде установено отново с ревизионен акт, при условие че не е изтекъл срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК.

Извод: Таксата за битови отпадъци за 2008, 2009 и 2010 г. може да бъде установена повторно с ревизионен акт, ако не е изтекъл преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК; не е допустимо повторно установяване с нов АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК след изтичане на този срок.

2. Относно допустимия способ за изменение или отмяна на влязъл в сила АУЗД, изпратен за принудително изпълнение, при представен документ за продажба на превозно средство или имот

Посочва се, че индивидуалните административни актове, какъвто е и АУЗД, които са влезли в сила, не са обжалвани по съдебен ред и се ползват със стабилитет, не са абсолютно неотменяеми.

В ДОПК е уредено производство по изменение на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, определени с ревизионен акт, служебно или по молба на лицето - чл. 133 и сл. ДОПК. Тази процедура е неприложима, включително и по аналогия, по отношение на останалите индивидуални административни актове, издавани по ДОПК, в това число и АУЗД, с оглед различния характер на актовете.

Отбелязва се, че по аргумент на по-силното основание не би било съобразено с целта на закона да се отрече възможността за изменение на влязъл в сила АУЗД, при наличие на законова възможност за изменение на ревизионен акт. Поради липса на изрична уредба и на основание § 2 от допълнителните разпоредби на ДОПК следва да се приложи уредбата по глава седма от АПК - чл. 99 и сл. за възобновяване на производства по издаване на административни актове. Отмяна на влезли в сила актове е допустима само при наличие на основанията, изброени в чл. 99 АПК.

Допълнително се посочва, че друга възможност за коригиране на определените задължения, както е посочено и в т. 1, е образуване, в рамките на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК, на ревизионно производство, което да завърши с издаването на ревизионен акт съгласно чл. 108, ал. 2 ДОПК.

Отбелязва се, че няма трайно установена съдебна практика, с която да е налице изрично произнасяне от страна на съда по издаден ревизионен акт, с който са коригирани задължения, определени с влязъл в сила АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК.

Извод: Изменение или отмяна на влязъл в сила АУЗД може да се постигне чрез възобновяване на производството по реда на чл. 99 и сл. АПК, при наличие на основанията по чл. 99 АПК, или чрез ревизионно производство в срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК, завършващо с ревизионен акт по чл. 108, ал. 2 ДОПК.

3. Относно прихващане на подлежащо на възстановяване вземане срещу задължения за данък върху превозните средства и начисляване на лихви и 5 % отстъпка по чл. 60, ал. 1 ЗМДТ

Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП.

Прихващането е институт на гражданското право, уреден в чл. 103 и сл. от Закона за задълженията и договорите. То представлява способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Чрез прихващането задължението се погасява чрез приспадане на насрещното вземане, което длъжникът има към своя кредитор. Погасяването е пълно, когато двете насрещни вземания имат еднакъв размер, и частично, когато те нямат еднакъв размер.

Данъчното право заимства института на прихващането от гражданското право с някои особености, когато се касае за публични вземания, каквито са и вземанията за данъци и лихвите по тях. Тъй като ДОПК не съдържа разпоредба, дерогираща нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД, прихващането има регламентираното в същата норма действие - двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. От тази дата, ако е погасено изцяло публичното вземане, не следва да се начислява лихва.

Посочва се, че изискуемостта на вземането на лицето от общината настъпва с изтичане на 30-дневния срок за произнасяне по чл. 129, ал. 3 ДОПК, считано от постъпване на искането на лицето.

Като се има предвид обратното действие на прихващането, се приема, че неправилно е определено начисляването на лихви след момента, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. след настъпване на изискуемостта на вземането на лицето от общината по чл. 129, ал. 3 ДОПК. (Текстът на становището прекъсва след думите "считам, че неправилно е опреде...", но логиката на изложението е насочена към това, че лихви не следва да се начисляват след датата, от която прихващането е могло да се извърши.)

Относно 5 % отстъпка по чл. 60, ал. 1 ЗМДТ за прихванатите с ревизионния акт суми становището в предоставения текст не е довършено и липсва изричен извод.

Извод: Прихващането по чл. 128 ДОПК има обратно действие по чл. 104, ал. 2 ЗЗД и публичното вземане се счита погасено до размера на по-малкото от насрещните вземания от деня, в който прихващането е могло да се извърши; от тази дата не следва да се начисляват лихви върху погасеното публично вземане. По въпроса за 5 % отстъпка по чл. 60, ал. 1 ЗМДТ в предоставения откъс липсва изричен краен извод.